Малка къща

"Това не би го направила, трябва да ѝ го призная. Минала е през подобни неща, едва ли би се съгласила да го стори на друг, било това и неин враг.", отвърна Лилит. "Не съм сигурна обаче дали нямаше да приеме да му помогне, ако само искаше да те убие."

- Надявам се, че не е толкова ужасен човек, наистина. И съжалявам, че подобни неща са ѝ се случили, но не смятам, че аз по някакъв начин съм виновна за тях и съм провокирала ужасното ѝ държание. Не разбирам какво намира в нея господин Крисчън и защо толкова я защитаваше.

"За съжаление, няма да ти каже. Имам чувството и че той самият не знае, но нещо го кара да продължава да ходи след нея. Сякаш не може да си намери наистина читава жена."

- Не знам какво го кара да се задържа при нея, след като тя не умее да прави секс. - отвърна Нана. - Не изглежда и като особено добър човек, предвид държанието ѝ към мен.

"И аз не знам какво вижда в нея, няма и да разбера, тъй като той никога няма да каже.", сви рамене Лилит. "Жалко, че не е като Арус. С тоя човек никога не е скучно."

- Арус? - повдигна вежда лисицата. - Съвсем малко имах възможността да говоря с него, но какво му е различното?

"Разкрепостен е, свободно можеш да говориш за секс с него и е съгласен на доста приятни неща.", намигна ѝ Лилит. "С Беатрис сме се съгласили да участваме в тройка с него."

- Звучи интересно. - засмя се лисицата, дъртачката си заслужаваше всичко, беше убедена че слухти някъде наоколо.

Марибел не издържаше повече, това минаваше всякакви граници. С бързи стъпки тя излезе от своя дом и се самопокани в двора на Нана.
- Вие двете нормални ли сте? Вижте как сте се облякли, като долни курви, ами и какви работи говорите посред бял ден?

"И ще бъде. Още по-забавно щеше да бъде, ако Беатрис нямаше против други жени, но и така ще си прекараме добре. Трябва да дойдеш някой път, Арус ще бъде възхитен."
Лилит забеляза старата жена, която им крещеше и се обърна към нея.
"Че какво лошо има в това, което обсъждаме, бабче? Кога е похдодящото време за подобни разговори, според теб?"

- Бих се замислила. Особено ако е по-широкоскроен от господин Крисчън. - отвърна Нана, сетне извърна глава и погледна проклетата дъртачка. - Госпожо, колко пъти да Ви кажа, че не желая да идвате в дома ми? Мога да правя каквото си пожелая тук и да говоря с когото пожелая!

- Ами не, не можете! - ядосано тропна с крак възрастната жена. - Как кога е времето? Никога не е времето жени да разправят такива неприлични гнусотии, ако толкова не можете да се удържите, влизате си вътре и си говорите тихо, не е нормално да нарушавате така реда. Веднага да се обличате, че ще видите и двете!

Лилит се засмя.
"Че закон ли има, който да забранява жените да коментират секс? Не знаех.", изрече жената. "Интересно какво ще видим. Ще ни набиеш? По-добре си пази силите за нещо друго. Не е наша вината, че ти е липсвало мъжко внимание на младини. И сега като се замисля... Ти баба на Силиа ли си? Подобни думи бих чула и от нея."

Марибел се плесна по челото и се завайка.
- Мале, мале, мале, не стига че сте разпоретини, ами и колко сте невъзпитани! Не я знам тази Силиа и не смятам да ви бия, макар че си личи че малко бой сте яли като малки, затова сега сте такива курви! Ако не започнете да се държите нормално, след като гвардията явно няма да направи нещо по въпроса, ще пиша на братовчедка ми Виола да се свърже с онова момче, дето купи къщата, да му кажа какви ги вършите! Не може то така!

Нана се изкикоти.
- Ами кажете му, защо не? Може да реши да дойде да ни накаже. - подигравателно отвърна лисицата и отметна косата си с ръка назад.

"Че какво ще направи той вече? Къщата е на Нана и можем да се държим както пожелаем.", изрече Лилит. "И си е много хубаво да курвееш даже. Като те гледам именно защото не си го правила на времето, си толкова кисела, бабче."

- Мале, слава на Саирис, какви са тия уличници с които се напълни това кралство, богове! - вайкаше се Марибел. - Каква е тая днешна младеж, срам нямате изобщо!

Нана продължаваше да се кикоти на себе си. Вероятно тази жена беше по-млада от нея.
- Защо да сме уличници, госпожо? Просто седим на двора и си говорим. Нищо лошо не сме сторили на никого.

"Ама бабче, защо трябва да се срамуваме? Вие старото поколение сте тези, които непрекъснато пълнят главата на подрастващите с истории за срам и глупости и ги превръщате в онова Дърво Силиа.", въздъхна Лилит. "Защо не си гледаш там старините, ами се занимаваш с нас?"

- Ами как да си ги гледам, като чувам това безобразие до главата си? - начумери се Марибел. - И как ще не сте уличници? Момчето има приятелка онази руса жена, а ти тук с него стоя, каква да си друга и какви могат да са ти приятелките?