Малка къща

"Казах ти, че ако се въртиш около Крисчън, ще ти се прави. Тя и на Юки се прави, няма оправия с нея.", въздъхна Лилит. "Аз ще тръгвам обаче, взе да захладнява."

Нана въздъхна.
- Ще видим тази работа. - тихо измърмори тя под носа си. - Благодаря ти, Лилит, съжалявам за поведението на онази изкуфяла дъртачка, надявам се да се видим скоро на някое събиране тук.

Лилит се изкикоти.
"Не си тази, която трябва да се извинява, а дъртачката.", отвърна Лилит. "Не се тревожи, несъмнено ще се виждаме."
Тя стана, облече си халата, пожела приятна вечер на Нана и се телепортира в имението на Арус.

Крисчън бе изпратил Марибел обратно до дома ѝ, сетне влезе в този на Нана и почука на вратата.

Нана отиде да отвори и се изненада, когато видя наемния убиец на прага си. Той пък какво искаше пак?
- Какво има? - невъзмутимо попита лисицата.

- Очаквам ти да ми разкажеш. Тези хора не са ти сторили нищо лошо, мислех че сме се разбрали, но се питам дали не съм грешал. - студено отвърна Крисчън.

Нана наистина не разбираше какви ги говори този.
- Пиян ли си? - скептично попита тя, приближавайки се до него. - Не, не миришеш на алкохол, странно.

- Чувствам се прекрасно, но уви, съседката ти не може да се похвали със същото. Защо си го направила?

Нана скръсти ръце. Проклетата дъртачка явно пак се беше оплаквала.
- Наистина ли си дошъл за това? Колко пъти да ви обясня, че ще се обличам както пожелая и ще правя каквото си пожелая в дома си. Тази съсухрена идиотка няма да ми заповядва. - ядно отвърна лисицата.

- Наистина ли си стигнала толкова далеч заради такава дребна свада? - изумено попита Крисчън. - Ако си способна на подобно нещо заради едни дрехи, не ми се мисли какво би сторила в друга ситуация. Сгреших ли, като спасих живота ти от онзи гном?

Нана наистина не разбираше какъв му е проблема на този.
- Не ми казвай, че и ти си луд като нея. Онази Лилит правилно ми казваше, че явно си сдухан. Какво съм ѝ направила, че съм се обличала разголено? Да не е получила някой удар, ако е така, не съм виновна аз! - оправдаваше се лисицата.

- Наистина ли смяташ да продължаваш да се правиш на ударена? - Крисчън вече губеше търпението си.

- Не се правя на нищо, аз наистина не знам за какво говориш, ти луд ли си? - сопна се лисицата.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша.
- Говоря за Марибел. Твърди, че си изпратила някакъв мъж да я насили. Не знам дали аз съм луд, но бих върнал този въпрос към теб.

Нана се плесна по челото, сетне се изсмя с глас.
- Не, вие и двамата сте луди! Никого не съм изпращала, как пък не бих си губила времето да правя такива неща. Ако искаш да знаеш, тя е тази, която изпраща разни хора при мен. Оплакала се е на гвардията от начина ми на обличане. Аз съм жертвата в случая!

Крисчън скръсти ръце.
- Не съм особено убеден, че ти вярвам. Притежавах този имот дълго време и макар и рядко да идвах тук, никога не съм срещал лошо отношение от тази жена и сестра ѝ. Защо ѝ е да лъже сега?

- Защото е изкуфяла ненормалница? Естествено, че ТИ не си имал проблем с нея, ти не си красива жена, на чиято младост тя завижда. Всъщност, сега като споменаваш мъж... Не съм ѝ изпращала никого, но подозирам защо си мисли така. Съжалявам, но не съм грам виновна. Отидох да разгледам кралството, видях една таверна и седнах да видя какво предлагат. Някакъв изключителен грозник ми се лепна и искаше да спя с него, но му отказах и се пошегувах, че не съм отчаяната си за секс съседка. Вероятно е решил да я търси, знам ли? Не виждам как съм виновна аз.

Крисчън се замисли. Думите на Нана звучаха логично, а и Марибел не изглеждаше наранена физически, вероятно този мъж наистина се бе заблудил.
- Добре. - въздъхна той. - Наистина се надявам двете да се разберете помежду си, не ти дадох тази къща, за да се налага да идвам тук ежедневно и да участвам в кавгите ви.

- Аз какво да направя? - скръсти ръце лисицата. - Кажи това на нея, не на мен. Нито веднъж не съм си позволила да отида в дома ѝ, както тя прави с мен. Постоянно влиза тук да ми чете морал, ако някой има право да се оплаква от тормоз, то това съм аз!

Крисчън изцъка с език.
- Виж, тя е възрастна, не можеш ли да ѝ влезеш в положение? Сигурен съм, че има и други видове бански костюми.

- Възрастна? - изсмя се с глас Нана. - Тя е по-млада от мен! Защо трябва да се съобразявам аз с нея? Може и да има други бански костюми, но аз искам да нося тези! Наистина ли ми правиш проблем и ти за такова нещо?

- Човешката възраст не работи така и ти добре го знаеш. - отвърна Крисчън. - Аз нямам никакъв проблем с начина ти на обличане, но аз също така не съм ти съсед. Не можете ли да направите компромис в името на мира и разбирателството?

- Аз съм си достатъчно разбрана. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Компромисът е ясен, дъртофелницата спира да наднича през оградата и спира да влиза в дома ми. Убедена съм, че ако не ме наблюдаваше, за да има материал за клюкарене, животът ѝ изобщо нямаше да среща тези уникални премеждия, с които твърди че се бори.

- Вероятно, умолявам те просто да не се включваш в тези свади. Просто я игнорирай. За благото на всички ни. Сега тръгвам и силно се надявам да не се налага отново да водим този разговор. - сухо отвърна мъжът, сетне се запъти към пристанището.

- Е, не! - ядно изсумтя Нана под носа си, след като наемният убиец се отдалечи. - Тази дърта нещастница съвсем прекали! Ще види тя!