Малка къща

"Няма, разбира се. Тя не би ти казала нищо такова, пък и не те харесва и не мисля, че въобще би искала да говори с теб."

- Не държа да ме харесва. - отвърна Нана. - Надявам се единствено да се държи цивилизовано с мен, а не като тази дърта кукумявка.

"Съмнява ме, че ще се държи добре с теб. Тя си е такава, ще ѝ свикнеш."

Нана въздъхна.
- Дано господин Крисчън поне започне да се държи добре с мен. Вярно е, че го излъгах за болестта си, но той също лъже, твърдейки че би ми помогнал, ако бях грозна. Разбира се, че щеше да ме изгони при първа възможност, кого заблуждава?

"Хм, за това не съм изцяло сигурна, не мога да кажа. Не изглежда като човек, който би помогнал на красиви, но не и на грозни.", сви рамене жената. "Признавам, че не мога да назова и една грозна жена в обкръжението му, но аз не ги познавам всичките и без това."

- Той е красив и млад, никой не може да ме убеди, че не желае да контакува с точно такива жени. Освен ако нещо не е болен, или не предпочита мъже, но не смятам че това е така.

"Не мисля, че предпочита мъже, макар че и мъжете са повече за предпочитане пред това Дърво, с което се мъкне.", изсмя се Лилит. "Носят се слухове, че е женкар, но уви май не са верни, тъй като пак с Дървото се мъкне и ми отказва, да го пита някой защо. За грозните жени трябва да го питаш сама."

- Така ми казаха и другите жени в имението на Арус. - отвърна лисицата. - Докато живя с мен не се е опитвал да ми посяга, макар че се постарах достатъчно да го провокирам. Единствено ми се правеше на интересен и остроумничеше постоянно. - извъртя очи Нана. - Почти съм сигурна, че ме наблюдаваше, докато се припичах отвън, не знам защо реши да се държи като идиот!

"Не знам. Не разбирам защо не иска нещо по-добро в живота си, а предпочита Дървото. Ако беше влюбен в нея щях да разбера, но той не е, затова не виждам от къде тоя интерес към нея.", въздъхна Лилит. "Сигурно е сторил някаква много голяма грешка в живота си и сега се наказва, бъдейки с тая."

- Или тя си плаща. - отвърна лисицата. - Но все пак, не я познавам, щом не ми прави проблеми като онази дъртачка, нямам причина да се занимавам с нея.

"Ти нямаш, да. Съмнява ме обаче глупачката да те остави на мира, ако се въртиш около Крисчън. Толкова се е вкопчила в него..."

- Не е мой проблем. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Ще се "въртя" около когото пожелая. Ако има проблем с това, може да се нареди при онази дъртачка на опашката при тези, които чакат да започне да ме интересува мнението им.

Лилит се засмя.
"Не че не би могла и да ти стори нещо.", изрече жената. "Дървото трябва да започне да си знае мястото."

- На първо време онази дъртата трябва да си го научи. - изсумтя Нана. - На Силиа не мога да ѝ кажа нищо, освен ако тя не реши да се заяжда с мен.

"Е, ако решиш да се въртиш около Крисчън, в някакъв момент ще се заяде.", изрече Лилит. "Можеш ли да хипнотизираш хора добре, както Юки?"

- Мога, да. - отвърна Нана. - Моите умения работят по различен начин от нейните и разбира се, тя е много по-силна от мен, но що се отнася до човеци, е лесна работа.

Лилит въздъхна. И тая сигурно щеше да ѝ откаже.
"Би ли могла да хипнотизираш Крисчън и да го накараш да спи с мен?", попита жената. "Явно съм твърде разкрепостена за вкуса му."

Нана се изсмя с глас.
- Това щеше да бъде перфектно и с удоволствие щях да предоставя и двора си, но - изражението ѝ мигом посърна. - няма как да стане. Спомняш ли си противния гном, който споменах? Оказа се, че не е бил толкова безобиден, колкото предполагах и е открил начин, с който да отнеме енергията ми. Крисчън се оказа хитър и ме изпревари, разбрал е как гнома прави това и сега съответно той също може да ми го причини. Не мога повече да сторя нищо срещу него.

Лилит изсумтя.
"Чудесен късмет имам и аз. Този е единственият мъж, който ми е отказвал.", въздъхна Лилит. "Явно скоро няма да ме огрее да бъда с него."

- А теб защо не те иска? Ако предположим, че на мен ми е сърдит, понеже го излъгах, с теб какъв проблем има?