Малка къща

- И що? - изсмя се гномът. - Кво ще ме спре? Ти си пълен тъпак, ако смяташ да я защитаваш, ся ще ти кажа нещо хубаво, трябва да целуваш тука земята дето стъпвам, спасих ти живота. Ако не бях направил туй нещо дето ѝ взима силите, сега щеше да те е убила вече. Вместо да си неблагодарник, вземи ми помогни да ѝ прережем гърлото.

Крисчън повдигна вежда. Преди да убие гнома, наистина трябваше да разбере какво е сторил със силите на Нана, подобна информация щеше да бъде доста ценна.
- Моля? - направи се на изненадан той. - Щяла е да ме убие?

Боркот се плесна по челото.
- Мале ти си наистина идиот. Нали туй ти приказвам от вчера, долните лисици тъй правят, баламосват те и после хопа - нямаш вече живот! Така стана и с брат ми, така щеше и с тебе да стане. Ама аз съм си умен неслучайно от нашия род само аз мога да чета. Намерих едни книги за тях да ги проучвам разбрах как да напрая едно нещо, дето им взима силите и нищо не могат да праят. Зарових го в двора на къщата под онуй голямото дърво, никога няма да се сети да го изкопае от там, лесна работа ще е да я убием, аз и на онъз русолявата ѝ го казах, ама и тя беше тъпа като тебе. Поне ти имай акъл и ми помогни. Само искам първо да я наеба, че хубава си пада. - облиза устни гномът.

Крисчън се стараеше да прикрие погнусата си от думите на гнома.
- Да предположим, че съм заинтересован. Първо искам да ми помогнеш и ти, в името на това да не попадам повече в подобен капан. - усмихна се мъжът. - Разкажи ми повече за това устройство.

Гномът се почеса по главата.
- А? Еми не е перфектно, ама за нашата работа ще върши работа. Няма как да я убие за жалост, ама нали затуй сме ние там. Няма как да ѝ вземе и безсмъртието, пак за жалост, иначе да съм си решил аз проблема с тез тъпите лисици. Туй което прай е да ѝ дърпа спиритуалната енергия, с която си прай долните номера, затва остава само на квото ѝ е дадено по рождение, демек почти нищо и определено не и акъл и мозък. - Боркот се изплю на земята. - Трябва да се внимава обаче, щото само едно таквоз нещо успях да напрая, че материалите ги няма по тез земи, може да са ползва много пъти обаче, стига да не го намери и да не го счупи. Ама тя няма да го намери, щото не е толкоз умна, спокойно.

- И ще проработа на всяка... от тяхната раса?

- Е чак толкоз де да знам ве, ама на тая проработи, така че идеално. Айде стига сме плямпали ми да се връщаме, че искам вече да ѝ го набия яко. - отвърна гномът и се почеса по слабините.

- Чакай малко, последен въпрос. - спря го Крисчън. - Устройството работи, само докато тя е около него, прав ли съм? Тоест, ако се отдалечи, ще бъде свободна да използва силите си?

- Ем да ве, ама кво ти пука? Няма да излезе от там вече, тъй че е все тая. Айде да отиваме.

- Съжалявам, вероятно в последните ти мигове аз няма да бъда нещо по-различно от "долна лисица", тъй като също си позволих да те излъжа. - невъзмутимо отвърна Крисчън, изваждайки камата си и приближавайки се към гнома. - Не мога да позволя да се държиш по този начин с дамите.
След като каза това, чернокосият мъж отново сграбчи гнома и преряза гръкляна му, захвърляйки безжизненото му тяло на земята. Дивите зверове щяха да се погрижат за уликите. Той се запъти обратно към къщата.

Нана можеше да си отдъхне по въпроса с досадния гном, но никак не ѝ харесваше факта, че силите ѝ така и не се завръщаха. Тя реши отново да повдигне въпроса, изглежда наемният убиец знаеше нещо, но отказваше да ѝ каже. Тя отиде при него във всекидневната.
- Нямаше ли да се връщаш в имението? - попита лисицата.

Крисчън извърна поглед, чувайки гласа на Нана.
- Гониш ли ме? Докато съм тук, тази къща все още ми принадлежи. - невъзмутимо отвърна той. - Не се тревожи, нямам намерение да се отмятам от предложението си, скоро заминавам.

Лисицата изсумтя.
- А аз какво ще правя с липсващите си сили? Онзи гном наистина ли нищо не ти каза?

- Напротив, знам причината за липсата им. - все така невъзмутимо отвръщаше мъжът. - Не планирам да я споделям с теб, но мога да те уверя, че щом си тръгна, силите ти ще се върнат. Силно се надявам да боравиш разумно с тях от тук насетне.

Нана се ядоса.
- Значи причината да липсват е в теб? И си сигурен, че не заговорничиш с гнома? - присви очи тя.

- Ако заговорничех с него, щеше ли да си още жива? - саркастично попита Крисчън. - Не, просто преди да се спомине в трагичен... инцидент, господинът бе така добър да ми каже как го е направил. След като нямам никаква полза от това да ти давам тази информация, не смятам да го правя.

Лисицата скръсти ръце. Знаеше си, че наемният убиец ще ѝ извърти подобен номер, но нямаше какво да стори.
- И? След като си тръгнеш, тази къща ще е моя? И трябва да повярвам на това?

- Както казах, нямам никакво намерение да се отмятам от предложението си, както се надявам ти да спазваш и своята част от тази уговорка. Не е като да имаш особен избор така или иначе. - сви рамене Крисчън. - Нямам интерес към тази къща, нито нищо от покъщнината вътре, затова не ми е трудно да се простя с нея.

- И смяташ, че жителите на това кралство ще ме приемат добродушно?

- Това не зависи от мен, опасявам се. - сви устни наемният убиец. - Ако поработиш над държанието си спрямо околните и свикнеш да казваш истината, вероятно няма да срещнеш никакви проблеми с живота си тук. Пък и, ще получиш обратно силите си съвсем скоро. Няма да бъдеш беззащитна, не съм толкова отвратителен човек.