Малка къща

- И какво да правя сега? Валдора е далеч, а и без силите си, никога няма да стигна жива там. - изсумтя Нана. - Да не говорим че дори и да успея, там също не съм особено добре дошла.

- Макар и да не познавам добре теб, смятам че съм достатъчно запознат с нрава на Юки и ако си дори малко като нея, никак не се учудвам, че се намираш в подобна позиция. Замисляла ли си се над поведението си? - с насмешка отвърна наемният убиец.

- Нищо ми няма на поведението! - извъртя очи лисицата. - И аз, и Юки сме прекрасни същества и заслужаваме всичко най-хубаво. След като някой като теб и онези идиоти във Валдора не могат да ни оценят, винаги ще успеем да намерим такива, които ще могат. А и какво лошо сме сторили?

Крисчън се изсмя с глас.
- Наистина ли би желала да изредя? - саркастично попита мъжът.

Нана въздъхна.
- Не знам какво точно е направила Юки и защо имаш такова мнение за нея, но ако е заради онези империи, замислял ли си се за другата гледна точка? Юки нападаше само и единствено ужасни и неопитни владетели, които така или иначе тласкаха владенията си към гибел. Какво лошо има в това да си получат заслуженото? Аз никога не съм правила подобни неща, нито съм си позволявала да изпия нечия енергия до смърт! Какво лошо съм сторила?

Крисчън повдигна вежди.
- Самият факт, че не намираш нищо нередно в поведението си спрямо мен ми казва достатъчно. - невъзмутимо отвърна той.

- Какво съм ти направила? Просто взех малко повече енергия от необходимото, но ти я върнах! - заоправдава се лисицата. - Ако смяташ, че възможността да прекарваш време с толкова красиво създание като мен не трябва да се заплаща, значи си скъперник и си заслужаваш всичко! Щеше ли да ми помогнеш, ако бях грозна и недъгава? Разбира се, че не! Дори не смей да лъжеш и да твърдиш противното!

- Поправи ме ако греша, но не е ли било част от задачата ти да "накажеш" и Силиа, използвайки мен? Дори и да затворя очи за начина по който се чувствах през изминалите няколко седмици, Силиа е невинна в това, няма нищо общо. Тя също ли трябва да плаща за "красотата ти"? Също така, решението да спася нечий живот взех преди дори да видя как изглеждаш, та те уверявам, че не е повлияло ни най-малко.

- Добре де, съжалявам за тази Силиа, просто приех да помогна на приятелката си, обещах ти вече, че повече няма да я закачам, ако тя сама не реши да разговаря с мен. - скръсти ръце лисицата. - Спести си и лъжите, много добре знам, че ако бях грозна и нямах сили, с които да променя развоя на събитията за себе си, щях да бъда изгонена от имението при първа възможност.

Крисчън въздъхна тежко.
- Нямам за цел да те убеждавам в нищо, така или иначе стореното е сторено.

- И сега какво? Ще ме изгониш ли? Долният гном сигурно е някъде наблизо, а аз все още нямам сили. - ядно отвърна Нана. Продължаваше да не разбира какво се случваше с нея.

- По-скоро аз ще съм този, който ще се прибере. Можеш да задържиш тази къща, така или иначе е отдалечена от пристанището и никога не ми е била удобна за ползване. Затова и изглежда толкова "цивилизовано", оставих я във вида, в който я купих от една старица. - отвърна той. - Така няма да се налага да се връщаш във Валдора, където не си желана. Можеш да го приемеш като разплащане от мен към Юки, задето съм ѝ "се правил на интересен" и да забравим за всичко това.

Нана присви очи.
- И това как ми помага с гнома? В момента, в който си тръгнеш, вероятно ще изскочи от някъде и ще изпълни заръките си към мен. Трябва да си върна силите.

- Съжалявам, не разбирам нищо от специални сили, нито съм експерт по възвръщането им. Мога да ти помогна с гнома, така или иначе това е по моята част.

- След което аз ще съм тази, която ще ти бъде задължена... - извъртя очи лисицата, сетне изсумтя.

- Нямам това за цел. Единственото, което искам е да приемеш предложението ми и да не тормозиш повече приятелите ми, независимо какво иска Юки.

- Добре, добре, няма да тормозя никого, както виждаш, дори и нямам с какво. Какво бих могла да ви сторя в сегашното си състояние?

- Това ще е друг проблем, права си. - замисли се Крисчън. - Дори и да ти повярвам сега, какво ми гарантира, че когато успееш да възвърнеш силите си, няма да си отмъстиш?

Нана започна да се плаши, ами ако наемният убиец решеше да я убие, за да не бъде пречка за него по-късно?
- Нищо не ти го гарантира. Но няма да го направя. Контролирала съм човеци, признавам си го, но никога не съм ги убивала, ако те първи не са ме нападали с такива намерения.

- Предполагам просто ще трябва да разбера как силите ти са били отнети. И да го запомня за в бъдеще. - усмихна се той.

Нана скръсти ръце.
- Прекрасно. Ще ме заплашваш ли още, или ще направиш нещо по въпроса с гнома?

- Само след като изрично кажеш, че си съгласна с предложението ми. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Казвам го. - изсумтя лисицата. - Какъв друг избор имам?

- Казваш какво? - подигра се той.

- Съгласна съм с предложението Ви, господин Крисчън. Обещавам, че повече няма да тормозя Вас и скъпоценната Ви Силиа, която между другото е доста посредствена и госпожица Далия ме предупреди за нея, както и онази Лилит. - отвърна лисицата възможно най-незаинтересовано и монотонно.