Малка къща

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Предполагам въпросната дама бързо е разбрала, че си има работа с психически нестабилен индивид като теб. - сетне лицето му придоби сериозен вид. - Ще те помоля да се махнеш от тук и да не притесняваш жената в тази къща. Ако се наложи да го казвам повторно, вече няма да бъде молба.

Боркот изцъка с език и махна с ръка.
- Добре, нека днеска да е както искаш. Ама ще набарам аз тъпата лисица скоро време и ще види тя. - закани се гномът, сетне се отдалечи. Разбира се, нямаше да се откаже, а и устройството му явно действаше, иначе оная руса тъпачка щеше да излезе права.

Крисчън се увери, че отвратителният гном се е махнал, след което се върна в къщата. Не беше особено добра идея да гони Нана, макар и все още да ѝ беше ядосан. Щеше да реши как да постъпи утре.

Крисчън все още не беше решил как да постъпи спрямо Нана. Вероятно твърдението ѝ, че е останала без силите си бе истина, инак не виждаше причина да разиграва подобен театър, след като просто можеше да ги използва. Притесняваше го и този отвратителен гном, не можеше просто току-така да я изгони. Той откри лисицата в кухнята, взирайки се начумерено в едни овъглени картофи.
- Какво... е станало тук? - изненадано попита той.

- Опитах се да ги опържа. - въздъхна лисицата. - Не знам какво стана. Не съм използвала уменията си, не че имам и какво да използвам. Ще ги изчистя, не се притеснявай.

- Остави. - махна с ръка Крисчън. - Снощи срещнах един гном, изглежда искаше да ти навреди. Познаваш ли го?

- Значи това е бил онзи крясък, който чух... Не го познавам, но го видях на събирането от преди два дни. Говореше с въпросната Силиа и още една жена, караше ги да му помагат да ме изнасили и убие. Тогава не му обърнах внимание, но сега... Пак ли се е върнал? Да не би да са се съгласили да му помагат онези двете?

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Силиа никога не би сторила подобно нещо, а ако другата жена е била Елвира - тя също. - отвърна той. - За съжаление е бил наблизо и те е наблюдавал. Твърди, че по някакъв начин си виновна за кончината на брат му.

- Ами не съм! - скръсти ръце лисицата. - Никога през живота си не съм се занимавала с никакви противни гноми. Във Валдора дори няма никого от техния вид така или иначе, дори и да исках - не бих могла!

- Длъжен съм да попитам, след като толкова време лъга мен. Не че щеше да промени нещо, разбира се, че не бих му помогнал да те нарани.

- И какво да правя сега? Валдора е далеч, а и без силите си, никога няма да стигна жива там. - изсумтя Нана. - Да не говорим че дори и да успея, там също не съм особено добре дошла.

- Макар и да не познавам добре теб, смятам че съм достатъчно запознат с нрава на Юки и ако си дори малко като нея, никак не се учудвам, че се намираш в подобна позиция. Замисляла ли си се над поведението си? - с насмешка отвърна наемният убиец.

- Нищо ми няма на поведението! - извъртя очи лисицата. - И аз, и Юки сме прекрасни същества и заслужаваме всичко най-хубаво. След като някой като теб и онези идиоти във Валдора не могат да ни оценят, винаги ще успеем да намерим такива, които ще могат. А и какво лошо сме сторили?

Крисчън се изсмя с глас.
- Наистина ли би желала да изредя? - саркастично попита мъжът.

Нана въздъхна.
- Не знам какво точно е направила Юки и защо имаш такова мнение за нея, но ако е заради онези империи, замислял ли си се за другата гледна точка? Юки нападаше само и единствено ужасни и неопитни владетели, които така или иначе тласкаха владенията си към гибел. Какво лошо има в това да си получат заслуженото? Аз никога не съм правила подобни неща, нито съм си позволявала да изпия нечия енергия до смърт! Какво лошо съм сторила?

Крисчън повдигна вежди.
- Самият факт, че не намираш нищо нередно в поведението си спрямо мен ми казва достатъчно. - невъзмутимо отвърна той.

- Какво съм ти направила? Просто взех малко повече енергия от необходимото, но ти я върнах! - заоправдава се лисицата. - Ако смяташ, че възможността да прекарваш време с толкова красиво създание като мен не трябва да се заплаща, значи си скъперник и си заслужаваш всичко! Щеше ли да ми помогнеш, ако бях грозна и недъгава? Разбира се, че не! Дори не смей да лъжеш и да твърдиш противното!

- Поправи ме ако греша, но не е ли било част от задачата ти да "накажеш" и Силиа, използвайки мен? Дори и да затворя очи за начина по който се чувствах през изминалите няколко седмици, Силиа е невинна в това, няма нищо общо. Тя също ли трябва да плаща за "красотата ти"? Също така, решението да спася нечий живот взех преди дори да видя как изглеждаш, та те уверявам, че не е повлияло ни най-малко.

- Добре де, съжалявам за тази Силиа, просто приех да помогна на приятелката си, обещах ти вече, че повече няма да я закачам, ако тя сама не реши да разговаря с мен. - скръсти ръце лисицата. - Спести си и лъжите, много добре знам, че ако бях грозна и нямах сили, с които да променя развоя на събитията за себе си, щях да бъда изгонена от имението при първа възможност.

Крисчън въздъхна тежко.
- Нямам за цел да те убеждавам в нищо, така или иначе стореното е сторено.