Малка къща

Нана наистина не разбираше какъв му е проблема на този.
- Не ми казвай, че и ти си луд като нея. Онази Лилит правилно ми казваше, че явно си сдухан. Какво съм ѝ направила, че съм се обличала разголено? Да не е получила някой удар, ако е така, не съм виновна аз! - оправдаваше се лисицата.

- Наистина ли смяташ да продължаваш да се правиш на ударена? - Крисчън вече губеше търпението си.

- Не се правя на нищо, аз наистина не знам за какво говориш, ти луд ли си? - сопна се лисицата.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша.
- Говоря за Марибел. Твърди, че си изпратила някакъв мъж да я насили. Не знам дали аз съм луд, но бих върнал този въпрос към теб.

Нана се плесна по челото, сетне се изсмя с глас.
- Не, вие и двамата сте луди! Никого не съм изпращала, как пък не бих си губила времето да правя такива неща. Ако искаш да знаеш, тя е тази, която изпраща разни хора при мен. Оплакала се е на гвардията от начина ми на обличане. Аз съм жертвата в случая!

Крисчън скръсти ръце.
- Не съм особено убеден, че ти вярвам. Притежавах този имот дълго време и макар и рядко да идвах тук, никога не съм срещал лошо отношение от тази жена и сестра ѝ. Защо ѝ е да лъже сега?

- Защото е изкуфяла ненормалница? Естествено, че ТИ не си имал проблем с нея, ти не си красива жена, на чиято младост тя завижда. Всъщност, сега като споменаваш мъж... Не съм ѝ изпращала никого, но подозирам защо си мисли така. Съжалявам, но не съм грам виновна. Отидох да разгледам кралството, видях една таверна и седнах да видя какво предлагат. Някакъв изключителен грозник ми се лепна и искаше да спя с него, но му отказах и се пошегувах, че не съм отчаяната си за секс съседка. Вероятно е решил да я търси, знам ли? Не виждам как съм виновна аз.

Крисчън се замисли. Думите на Нана звучаха логично, а и Марибел не изглеждаше наранена физически, вероятно този мъж наистина се бе заблудил.
- Добре. - въздъхна той. - Наистина се надявам двете да се разберете помежду си, не ти дадох тази къща, за да се налага да идвам тук ежедневно и да участвам в кавгите ви.

- Аз какво да направя? - скръсти ръце лисицата. - Кажи това на нея, не на мен. Нито веднъж не съм си позволила да отида в дома ѝ, както тя прави с мен. Постоянно влиза тук да ми чете морал, ако някой има право да се оплаква от тормоз, то това съм аз!

Крисчън изцъка с език.
- Виж, тя е възрастна, не можеш ли да ѝ влезеш в положение? Сигурен съм, че има и други видове бански костюми.

- Възрастна? - изсмя се с глас Нана. - Тя е по-млада от мен! Защо трябва да се съобразявам аз с нея? Може и да има други бански костюми, но аз искам да нося тези! Наистина ли ми правиш проблем и ти за такова нещо?

- Човешката възраст не работи така и ти добре го знаеш. - отвърна Крисчън. - Аз нямам никакъв проблем с начина ти на обличане, но аз също така не съм ти съсед. Не можете ли да направите компромис в името на мира и разбирателството?

- Аз съм си достатъчно разбрана. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Компромисът е ясен, дъртофелницата спира да наднича през оградата и спира да влиза в дома ми. Убедена съм, че ако не ме наблюдаваше, за да има материал за клюкарене, животът ѝ изобщо нямаше да среща тези уникални премеждия, с които твърди че се бори.

- Вероятно, умолявам те просто да не се включваш в тези свади. Просто я игнорирай. За благото на всички ни. Сега тръгвам и силно се надявам да не се налага отново да водим този разговор. - сухо отвърна мъжът, сетне се запъти към пристанището.

- Е, не! - ядно изсумтя Нана под носа си, след като наемният убиец се отдалечи. - Тази дърта нещастница съвсем прекали! Ще види тя!

Нана се беше върнала и все още беше бясна. Лисицата захвърли наметалото на земята и седна в двора си чисто гола.

Марибел тъкмо бе излязла да полее зеленчуците си, когато видя отвратителната курва отново да се държи безобразно. Старицата не издържа и с бързи стъпки закрачи към портата на къщата ѝ, отваряйки я с трясък.
- Е, момиче ти съвсем прекали! - изкрещя Марибел, поставяйки ръце на кръста си. - Бива ли такова нещо, цялото кралство ще подлудиш, съвсем си полудяла!

Нана извъртя очи и вдигна глава, впирайки поглед в този на малоумната дъртачка.
- Изчезвай от тук, не ми е до теб сега. - студено отвърна лисицата.

Марибел започна да се вайка.
- Ама как да изчезвам, гледайте я как ми говори, ей сега ще взема сопата, бързо да се обличаш! На какво прилича това нещо?! Цялото кралство с една мръсна уличница ще се съобразява, да ги нямаме такива!

Нана побесня. Наемният убиец го нямаше, а и вече не се интересуваше какво ще каже. Нямаше да убие дъртофелницата лично, кой щеше да е способен да я вини за инцидента, който щеше да се случи на това място? Лисицата стана и нарисува един символ, запращайки огнена топка към къщата си.