Партито на Катрин

Елвира я напуши смях, когато си спомни на какво приличаше Аша тогава. Жената отиде да си налее вода, но едва не се задави с глътката си.

Крисчън погледна към спорещите жени и забеляза, че съпругата на Афсол отново плаче. Мъжът отново въздъхна тежко.
- Опасявам се, че и двете взаимно си вредят, макар и да не ми е съвсем известно от какво е породена тази вражда.

- Кой да знае. - въздъхна Силиа и се отдръпна от тази.
Тя отиде и отново си наля вино. Не знаеше на какво да се надява с тази Аша повече.

- Че с пиклата трябва ли да е породена от нещо? На нея винаги ѝ трябва извинение, за да се тръшка. Когато няма такова - тя си създава. Момичето е умело в това, мога да призная.

- Далия, престани. - отвърна Крисчън. - Добре знаеш, че това изобщо не е така.

- А не е ли? - реши да се намеси и Нана. - Така като гледам как се държи, госпожица Далия изглежда права.

Силиа извъртя очи. И тези ли мислеха, че е незабележима?

- Наистина не е добре за теб да се вслушваш прекалено много в думите на Далия и Лилит. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Освен ако не желаеш да дочакаш ремонта на прекрасната си къща в Еритос, в друг от моите имоти. Не е така гостоприемен, но ще се наложи бързо да свикнеш.

Аша изтри сълзите си. Тези хора бяха безсърдечни. Никой не я утеши, нито потърси обяснение от Силиа за станалото. Може би бе защото все още не се познаваха добре. Все пак, Силиа им бе приятелка от доста по-дълго време.

Нана млъкна. Не знаеше къде ще я изпрати наемният убиец, но не звучеше никак добре. Не ѝ се харесваше, че някакъв човек си позволява да я заплашва и при други обстоятелства не би оставила нещата така в никой случай, но проклетият гном бе съсипал живота ѝ.

Елвира въздъхна. Надяваше се дриплата да сгафи сериозно и да я изгонят час по-скоро.

Силас се появи на партито и поздрави присъстващите. Забеляза, че Аша е плакала и се зачуди какво е станало.
- Какво правиш? - попита той на милбърнски.

Аша въздъхна.
- Опитвам се да спечеля съчувствие, уви не се получава. Тази ги е омагьосала, никой не ѝ каза нищо за това, че ме боядиса в синьо. - тихо отвърна Аша също на милбърнски. Не трябваше да звучи ядосана, както бе в момента. - Дори си позволи да ме зашлеви и нищо. Казах ти да направиш нещо относно нея.

- Казах ти, че това няма как да стане. - отвърна Силас отново на милбърнски.
Той се доближи до Силиа.
- Извинете, принцесо, моля да извините Аша. Вероятно свободата ѝ харесва повече отколкото трябва. - въздъхна той. - Желаете ли да я накажа?

"Божества, Силиа, съгласи се.", мислеше си Елвира с надежда.

Силиа сбърчи вежди. Този пък защо я питаше това?
- Да я накажеш? - попита тя. - Не виждам причина за подобно нещо.

- Разбрах, че сте я зашлевила. - отвърна Силас. - Сигурен съм, че отново е сторила нещо, което не е трябвало да прави.

Крисчън наблюдаваше с удивление как се държеше роднината на съпругата на Афсол. Никога нямаше да приеме, че това са нормални човешки отношения и в този момент оценяваше дори живота си в Шиера.

Силиа скръсти ръце.
- Може да се каже, но се разправих с нея. - отвърна принцесата. - Не виждам защо да бъде наказвана, това е прекалено.

Елвира извъртя очи.
"Божества, Силиа...", помисли си жената.