- В Милбърн щеше да бъде наказана и без да ви питам. - изрече Силас.
Партито на Катрин
Аша не разбираше защо Силас бръщолеви подобни неща. Не трябваше ли да я защитава?!
Далия извъртя очи, слушайки думите на новопоявилия се варварин. Естествено, семейството на пиклата нямаше да търси връзки сред цивилизованото общество, разбира се че щяха да предпочетат варвари, като самите тях, очевидно.
- В Милбърн. - натърти на последното Силиа. - Тук не е Милбърн. Дори и в Еритос няма да те накажат, защото си си позволила да саботираш нечия боя за коса или да твърдиш лъжи за хора, които не познаваш.
- Както кажете. - изрече Силас. - Предложението ми обаче остава. Ако ви обиди по някакъв начин или стори нещо, което не ви харесва, може да ме потърсите.
Силиа беше отвратена. Този толкова спокойно говореше за това, че не беше истина.
- Не, благодаря! - изсъска принцесата. - Не ви знам наказанията, но надали са безобидни като мъмрене и стоене в ъгъла с вдигнати ръце. Макар и да не я харесвам особено, тя е човешко същество, жена, дори твоя роднина!
- Не, благодаря! - изсъска принцесата. - Не ви знам наказанията, но надали са безобидни като мъмрене и стоене в ъгъла с вдигнати ръце. Макар и да не я харесвам особено, тя е човешко същество, жена, дори твоя роднина!
Каво са кефи на макс до дупка напрао си удря гъза в тавана. Ей тъй тряаше на курвата да са прай да слуша да прай говеенето. Туй беше хубаво нещо.
Силас сви рамене.
- Това за мен не е от никакво значение. - отвърна той. - Въпреки това, ще бъде смъмрена. Баща ѝ няма да е доволен, че се е развалила на това място.
Принцът се приближи до Аша и я хвана под ръка. Трябваше да си вървят.
- Това за мен не е от никакво значение. - отвърна той. - Въпреки това, ще бъде смъмрена. Баща ѝ няма да е доволен, че се е развалила на това място.
Принцът се приближи до Аша и я хвана под ръка. Трябваше да си вървят.
Серена реши да си върви. Отново всички се бяха изпокарали. Тя вяло пожела лека вечер, сетне си тръгна.
Силиа извъртя очи. Изобщо не ги харесваше тези и нямаше намерение да им се меси в странните отношения.
Евдемия също реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без тъпата Свиня и си тръгна.
Нана се приближи до наемния убиец. Искаше да си ходи, за да може да го разпита за тази Силиа.
- Нали искаше да се прибираш по-скоро? Защо още стоим тук? - попита лисицата.
- Нали искаше да се прибираш по-скоро? Защо още стоим тук? - попита лисицата.
- Заради вас двете? - невярващо отвърна Крисчън. - Вие бяхте тези, които решиха да се присъединят към парти и да не ме чакат, където се разбрахме.
Елвира приближи Силиа.
- Можеше да се възползваш от предложението на този.
- Можеше да се възползваш от предложението на този.
Каво плака океани че курвата си напрай прибиране без да му лапа чепарете ама си зе кончо и Курвито и тръгна на горбет и каза бай на мацорята.
Силиа въздъхна.
- Елвира, може и да не я харесвам, но не съм чудовище. - отвърна принцесата. - Не ми е приятна, но не смятам, че е заслужила наказание.
- Елвира, може и да не я харесвам, но не съм чудовище. - отвърна принцесата. - Не ми е приятна, но не смятам, че е заслужила наказание.
Елвира въздъхна. Явно всички започнаха да се развалят около дриплата. Жената реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.
- Аз определено не желая да оставам повече на това място. Напълни се с още повече варвари. - престори се на погнусена Далия. - Да си вървим.
Крисчън извъртя очи, но все пак тръгна към пристанището, следван от двете жени. Лилит също живееше там, но не планираше да предлага транспорт и на нея.
Лилит се телепортира обратно в имението на Арус.
Силиа пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.
Катрин въздъхна и тръгна да се прибира. Всички се бяха изпокарали, както винаги.
Влез, за да отговориш.
