Партито на Катрин

Аша даде воля на сълзите си. Тази проклетница наистина удряше силно.
- Съжалявам. - изхлипа принцесата.

Далия извъртя очи. Пиклата както винаги се държеше като варварка, естествено. Горката жена.

Елвира извъртя очи. Защо Крисчън спираше Силиа да пребие тази? И без това си го заслужаваше, задето много ѝ знае устата. Маркизата обаче бе доволна, тя също искаше да я ошамари, но нямаше причина да го прави.

Силиа изсумтя.
- Тя съпругата на брат ми никога не разбира нищо правилно. - изсъска принцесата. - Твърде много ѝ стана.

Крисчън не разбираше защо Силиа се държи така. Вероятно солидарност към Елвира? Определено не беше правилно.
- По това, което разбирам за живота ѝ преди да дойде по тези земи, смятам че е разбираемо че лесно ѝ убягват истинските отношения между хората. Нормално е да е сметнала реакцията ти за омраза, но не е имала контекст. Всичко това може да бъде разрешено много лесно. - усмихна се той.

"Разбира се, че може. Просто я убийте и готово.", помисли си Елвира.

Силиа стисна ръце в юмруци.
- И какво е предложението ти? - попита тя Крисчън.

Лилит беше учудена. Силиа вече и на жените около Афсол ли скачаше на бой? Защо не беше скочила и на Елвира тогава?

- Да се разберете мирно с един дълъг разговор? - изненадано отвърна Крисчън. - Не съм сигурен защо концепцията убягва и на двете ви. Не смятам, че се е случило нещо непоправимо. Нека започна аз, изяснявайки ситуацията с лейди Моника. Въпросната дама е моя близка приятелка, цвета на косата ѝ е подобен като този, който Силиа сега има. За добро или лошо, имах... известни предпочитания към приятелките си преди време, за което отнасях доста подигравки от лейди Моника. Виждайки Силиа в този вид, несъмнено ще помисли, че аз съм дал идеята. - засмя се мъжът. - Това няма да се развие в особено добра насока за мен, повярвайте ми, милейди. - продължи той, адресирайки съпругата на Афсол.

Аша продължи да хлипа и да разтрива бузата си. Сега щеше да изкара Силиа лоша. Знаеше, че принцесата няма да пожелае да си изясняват отношенията, тъй като предпочиташе Елвира да бъде до Афсол.
- Съжалявам, може би наистина прибързах със заключенията си. - избърса сълзите си Аша. - Обаче не мисля, че принцесата би пожелала да говори с мен. Аз съм натрапница в дома ѝ.

Крисчън поклати глава.
- Това не е вярно, за добро или лошо, Вие сте съпруга на брат ѝ. Той е този, взел решението. - отвърна Крисчън и се усмихна. - Не плачете, всичко ще се оправи.

- Той не е доволен от това решение, разбирам защо тя иска да го защити. - изрече Аша и се обърна към Силиа. - Сега бихте ли ми позволили да виждам Афсол?

Силиа изсумтя. Крисчън наистина ли ѝ предложи да говори с тази?
- Че кой ти е забранил?

Крисчън беше все по-изненадан. Силиа не позволяваше на съпругата на брат си да го вижда? Мъжът въздъхна, в крайна сметка това бяха техни семейни проблеми и не го касаеха. След като се увери, че Аша е добре, той се извини и отиде да си налее вино.

- Вие? - учудено отвърна Аша. - Не ми позволихте да го видя, когато го намерихте. И все още ме държите далеч.

- Какво прави пак онази малоумница? - попита Далия, след като забеляза, че слугата идва при нея до масата с напитките. - Защо отново се налага всички да ставаме свидетели на липсата ѝ на възпитание?

- Помагахме му тогава и имах по-голяма нужда от теб да се уверя, че той ще се оправи. - отвърна Силиа. - А останалото... ти беше синя, инфаркт ли трябваше да му докараме?

Крисчън въздъхна и отпи от виното си.
- Не съм сигурен защо питаш мен? Не съм накарал никого да прави каквото и да било. - невъзмутимо отвърна мъжът. - Между двете има някакъв детински спор, който не съм сигурен, че разбирам.

Аша отново избухна в плач нарочно. Дано да можеше да спечели малко съпричастност.
- Вие... го сторихте. - изхлипа принцесата. - Моля ви, не го правете повече. Нямаше да саботирам боята ви, ако знаех историята.

- То това е най-нормалното нещо. - невъзмутимо сви рамене Далия. - На пиклата никой не ѝ разбира простотиите.