Партито на Катрин

Каво киризи тъпата курва и и напрай среден пръст и я препсува да си знай.

Лилит беше учудена.
"Как така заради нея си изгубила дрехите си? Тя ли ти запали къщата?", изненадано попита жената.

Силиа отново извъртя очи и отпи от виното си. Беше сигурна, че Нана сама си е сторила това, за да се намърда отново в имението. Явно целта ѝ е била да си намери богат съпруг, когото да измами и убие.

Нана въздъхна и реши да излъже.
- Технически, беше нещастен случай, бях забравила ястието си на печката и докато се разправях за пореден път с нещастницата, къщата се подпали. Така че да, отчасти тя е виновна!

- Не се занимавам с него, даже изобщо. - въздъхна Катрин.

"Това е доста кофти.", изрече Лилит.

- Разбира се, за съжаление нямах късмет да вземе да попадне в пламъците и да пукне. - нацупи се Нана.

"Жалко, пак е изкарала късмет.", въздъхна жената. "Нищо де, тя и без това е с единия крак в гроба. Даже вече може и да е умряла, кой знае."

- Силно се надявам, но от друга страна, предпочитам да не се налага да се връщам и да проверявам. Времето в Кросфайър Муунлайт е толкова прекрасно, да не говорим колко по-голямо разнообразие има на всичко, каквото си помислиш!

"Това е така, защото е по-благоприятно място.", изрече Лилит. "Еритос също има някои добри неща, но не може да се сравнява с Кросфайър Муунлайт."

"Ами тогава се връщайте там и никога повече не идвайте тук.", помисли си Силиа и за пореден път извъртя очи.

- Разгледах го и определено не би могло да се мери. А и човеците на юг са доста по-заможни, щом един бодигард и наемник като Крисчън може да изкарва чак толкова много злато. - отвърна Нана.

Далия забеляза, че пиклата нещо се цупи и се изсмя. Падаше ѝ се, точно това заслужаваше, да си сумти тихичко, докато никой не ѝ обръща внимание.

"Сигурно зависи за кого работиш. Арус и Крисчън са добри приятели също така. Не съм се месила във финансовите им отношения, тъй като не ме вълнуват изобщо.", изрече Лилит. "Но да, южняците могат да си позволят доста повече неща от хората тук."

- Именно! - лицето на Нана грейна. - Онази къща има три басейна! Мога по цял ден да се излежавам там, тук имам само студ и дудненето на разни ненормални дъртофелници! Затова е много важно за мен да се устроя там!

"Не знам какво друго бих могла да ти пожелая, освен успех.", изрече Лилит.

- Благодаря! Междувпрочем, ти защо живееш там? Не искам да звучи негативно, просто ми е любопитно. Вече от доста време си там, но току що многократно каза, че не те интересува охолен живот. Объркана съм.

"Крисчън ме покани там, все още не съм сигурна с каква цел.", сви рамене Лилит. "Разбрала съм се за забавление с Арус и Беатрис, но още чакаме удобен момент."

"Дано покани Юки и ви затвори заедно с Далия в някаква стая и ви убие. И без това си го заслужавате.", помисли си Силиа и отиде да си налее вино.

- Интересно. Да, по това което забелязвам Крисчън е доста склонен да бъде нелогичен. Само би могла да предполагаш какво му се върти в главата. - изсумтя лисицата.

Лилит въздъхна.
"Така е. Наистина не разбирам защо ме покани след като продължава да се държи толкова неуважително.", сви рамене жената. Скоро трябваше да подкачи Силиа.

"О, дано в главата му се върти убийството ви, мастии долни.", помисли си Силиа с усмивка.

- Той винаги се държи неуважително! - скръсти ръце Нана. - Подозирам, че страданията ни го забавляват.

"Не бих се учудила.", въздъхна Лилит. "Иначе не виждам защо би търсил Дървото."

Далия отново извърна поглед към ненормалната пикла, която вече се усмихваше сама на себе си за нещо. Явно липсата на внимание я побъркваше. Жената се изсмя тихо.