Партито на Катрин

Катрин се изсмя, сетне запуши носа си с ръка.
- Направо е тръгнала да идва при теб. Няма и да дойде.

Нана сви рамене.
- Нямам никакво намерение да му сторя каквото и да било, просто искам къщата му да е моя. Или поне някой да ми купи такава! - невъзмутимо отвърна лисицата, разглеждайки маникюра си.

Каво са зачуди булчето ко си маха носа и говори.
- Але булче ко тий бе дан ше връщаш рикийката. - попитливо каза Каво.

Лилит въздъхна.
"Честно казано, дори и да имахте някакви отношения, не знам дали би сторил подобно нещо.", сви рамене Лилит.

Нана се намуси.
- И той ли е стиснат като Крисчън? Ужас. - начумерено отвърна тя и извъртя очи.

Катрин извъртя очи.
- Ти нормален ли си? Къде виждаш чаша с алкохол в ръцете ми? - изсумтя тя. - Запушвам носа си благодарение на отвратителното ти поведение за пореден път.

Каво говори.
- Але булче ко подведение ве ко съм явил. - попитливо каза Каво и много са зачуди завалията.

"Не бих казала, но къща като неговата би бил твърде скъп подарък за просто сексуални отношения, ако трябва да бъда честна.", изрече Лилит.

- А според мен е най-малкото, което би могъл да направи. Не е като да е нещо особено за него. - възмутено скръсти ръце жената.

- Сериозно?! Нима не усети, че пръдна? - извика Катрин. - Дали си го направил нарочно, или си се изпуснал и в двата случая е отвратително!

"Не мога да кажа.", изрече Лилит. "Не се интересувам от богатствата му."

Каво говори.
- Але булче е аз пръднах заради долната курва ве. - зверски каза Каво и са изпърдя мощно кончо и той Курвито и то.

Катрин извъртя очи. Тези бяха пълни ненормалници. Момичето се отдалечи от тях, нямаше намерение да им диша отвратителните газове.

Нана въздъхна.
- Поне положителното е, че от известно време не съм виждала дъртофелницата. Надявам се и така да си остане!

Каво са смя като голтак и игра на въртележка с кончо и Курвито.

"Това е хубаво, да.", кимна Лилит. "Дано наистина не ти се налага да се връщаш отново в онази къща. Не че не е хубава, но спокойствието е съвсем различно нещо."

Евдемия приближи Катрин.
- Дори не знам защо комуникираш с тая Свиня, Катрин. - въздъхна елфката.

Катрин въздъхна.
- Той ме заговори пръв, не е като да съм го искала. - отвърна тя.

- Следващият път просто го напсувай и не се занимавай с него, той не го заслужава.

- Не е лоша, но е ужасно малка! - оплака се Нана. - Да не говорим колко рядко е топло. Заради нещастницата загубих всичките си дрехи, добре че поне за това Крисчън не се противи и ми даде злато да си купя нови. Далия също помага отвреме-навреме.