Партито на Катрин

Аша реши също да си налее вино. Така щеше да говори с Крисчън.
- Здравейте. - приветливо се усмихна тя. - Мисля, че донякъде разбрах защо принцеса Силиа толкова се разгневи на лилавата си коса.

Силиа не можеше да повярва на това, което чува. Аша толкова тъпа ли беше, че щеше да обсъжда това с Крисчън толкова близо до нея? Принцесата се преструваше на незаинтересована, но определено бе наострила слух.

Крисчън се обърна към съпругата на Афсол и наклони учудено глава.
- Съжалявам, не съм сигурен, че разбирам. - отвърна той.

Аша въздъхна.
- Мисля, че е свързано с онази жена Моника, която бе спомената няколко пъти на предното събиране. - отвърна принцесата. - Принцесата я мрази, не бих си обяснила по друг начин избухването ѝ.

Крисчън изключително много се изненада от чутото. Силиа нямаше никакъв повод да мрази лейди Моника, та двете почти не бяха комуникирали, освен това, лейди Моника бе тази, която се притече на помощ, когато Силиа имаше проблеми с изрода Конър.
- Извинете, но ми е доста трудно да повярвам на това. Силиа Ви е казала, че мрази лейди Моника? - изненадано попита той.

Силиа чу думите на Аша и побесня. Тази серизоно ли каза това?! Тя захвърли ядно чашата си с вино на земята и застана пред другата принцеса, прекъсвайки разговора им.
- Ти чуваш ли се? - извика тя. - Кога, по дяволите, съм казвала, че мразя лейди Моника? Не мразя лейди Моника, противно на очакванията. Даже напротив - харесвам я, тя е страхотен човек. Помогна ми доста в трудни за мен моменти, как въобще ти хрумна, че я мразя?
Трябваше да си държи ръцете заети, иначе щеше да нападне тази проклетница без да ѝ мигне окото.

Аша се престори на стресната и се приближи по-близо до Крисчън.
- По държанието ви така излиза. - плахо отвърна жената.

Крисчън се загледа ту в едната, ту в другата жена, сетне отново се засмя.
- Дами, опасявам се че е станало недоразумение помежду Ви. Силиа не е гневна, защото мрази лейди Моника, а защото знае какво ще ме сполети, когато тя научи за това. - през смях отвърна той, опитвайки се да разведри обстановката.

Силиа не успя да се стърпи и зашлеви нещастницата.
- Нищо не си разбрала като хората. - извика тя. - Нямам нищо против лейди Моника, но не бих желала да приличам на нея. И не за друго, а заради нелепите слухове, които и без това вече плъзнаха заради Лилит.

Крисчън потупа Силиа по рамото.
- Силиа, моля те, няма нужда да прибягваш до агресия. Съпругата на брат ти просто не е разбрала правилно, не е станало нищо кой знае какво. - отвърна той, опитвайки се да помири нелогичния спор между двете жени.

Аша даде воля на сълзите си. Тази проклетница наистина удряше силно.
- Съжалявам. - изхлипа принцесата.

Далия извъртя очи. Пиклата както винаги се държеше като варварка, естествено. Горката жена.

Елвира извъртя очи. Защо Крисчън спираше Силиа да пребие тази? И без това си го заслужаваше, задето много ѝ знае устата. Маркизата обаче бе доволна, тя също искаше да я ошамари, но нямаше причина да го прави.

Силиа изсумтя.
- Тя съпругата на брат ми никога не разбира нищо правилно. - изсъска принцесата. - Твърде много ѝ стана.

Крисчън не разбираше защо Силиа се държи така. Вероятно солидарност към Елвира? Определено не беше правилно.
- По това, което разбирам за живота ѝ преди да дойде по тези земи, смятам че е разбираемо че лесно ѝ убягват истинските отношения между хората. Нормално е да е сметнала реакцията ти за омраза, но не е имала контекст. Всичко това може да бъде разрешено много лесно. - усмихна се той.

"Разбира се, че може. Просто я убийте и готово.", помисли си Елвира.

Силиа стисна ръце в юмруци.
- И какво е предложението ти? - попита тя Крисчън.

Лилит беше учудена. Силиа вече и на жените около Афсол ли скачаше на бой? Защо не беше скочила и на Елвира тогава?

- Да се разберете мирно с един дълъг разговор? - изненадано отвърна Крисчън. - Не съм сигурен защо концепцията убягва и на двете ви. Не смятам, че се е случило нещо непоправимо. Нека започна аз, изяснявайки ситуацията с лейди Моника. Въпросната дама е моя близка приятелка, цвета на косата ѝ е подобен като този, който Силиа сега има. За добро или лошо, имах... известни предпочитания към приятелките си преди време, за което отнасях доста подигравки от лейди Моника. Виждайки Силиа в този вид, несъмнено ще помисли, че аз съм дал идеята. - засмя се мъжът. - Това няма да се развие в особено добра насока за мен, повярвайте ми, милейди. - продължи той, адресирайки съпругата на Афсол.

Аша продължи да хлипа и да разтрива бузата си. Сега щеше да изкара Силиа лоша. Знаеше, че принцесата няма да пожелае да си изясняват отношенията, тъй като предпочиташе Елвира да бъде до Афсол.
- Съжалявам, може би наистина прибързах със заключенията си. - избърса сълзите си Аша. - Обаче не мисля, че принцесата би пожелала да говори с мен. Аз съм натрапница в дома ѝ.

Крисчън поклати глава.
- Това не е вярно, за добро или лошо, Вие сте съпруга на брат ѝ. Той е този, взел решението. - отвърна Крисчън и се усмихна. - Не плачете, всичко ще се оправи.

- Той не е доволен от това решение, разбирам защо тя иска да го защити. - изрече Аша и се обърна към Силиа. - Сега бихте ли ми позволили да виждам Афсол?

Силиа изсумтя. Крисчън наистина ли ѝ предложи да говори с тази?
- Че кой ти е забранил?

Крисчън беше все по-изненадан. Силиа не позволяваше на съпругата на брат си да го вижда? Мъжът въздъхна, в крайна сметка това бяха техни семейни проблеми и не го касаеха. След като се увери, че Аша е добре, той се извини и отиде да си налее вино.

- Вие? - учудено отвърна Аша. - Не ми позволихте да го видя, когато го намерихте. И все още ме държите далеч.