Партито на Катрин

Крисчън повдигна вежда.
- Здравей отново и на теб. - изсмя се той. - Поздравления, не съм особено сигурен как да отговоря на това.

Лилит извъртя очи.
"Ами само изпускаш."

- Ако беше по-възпитан щеше да предложиш да го направиш вместо мен, но уви, не си. - изсумтя лисицата. - Казвам ти го само, защото не желая да ми попречиш.

- Нищо не изпускам. - изрече Силиа.
Тя си наля вино и се отдалечи от Лилит.

- Както казах и одеве, Пейтън Клемингс е човек, който многократно е заслужил нещо подобно да го сполети. Не бих имал възражения. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Аша реши да пита този мъж относно тая Моника. Трябваше само да изчака да довърши разговора си с тази лисица.

- Супер. - саркастично отвърна лисицата. - Понеже ми се смя за това с Пейтън, сега искам да ми се отплатиш, като ми отговориш на един въпрос, който гложди мен и Лилит.

Крисчън се изсмя с глас.
- Нищо, в което Лилит е замесена, не би могло да бъде особено съдържателно. Не, нямам желание да правя секс с нея, наистина се уморих да го повтарям.

Нана извъртя очи.
- Прави секс с когото искаш, това мен изобщо не ме интересува. Всъщност, забрави. Ще те питам по-късно, когато се приберем. Опасявам се, че тук няма да пожелаеш да бъдеш искрен. - лисицата знаеше, че в присъствието на тази Силиа, наемният убиец нямаше да посмее да каже истината.

Крисчън се учуди на поведението на Нана, но не го изкоментира. Той реши да си налее чаша вино, така или иначе не изглеждаше като тя и Далия да желаеха да си тръгват сега.

Аша реши също да си налее вино. Така щеше да говори с Крисчън.
- Здравейте. - приветливо се усмихна тя. - Мисля, че донякъде разбрах защо принцеса Силиа толкова се разгневи на лилавата си коса.

Силиа не можеше да повярва на това, което чува. Аша толкова тъпа ли беше, че щеше да обсъжда това с Крисчън толкова близо до нея? Принцесата се преструваше на незаинтересована, но определено бе наострила слух.

Крисчън се обърна към съпругата на Афсол и наклони учудено глава.
- Съжалявам, не съм сигурен, че разбирам. - отвърна той.

Аша въздъхна.
- Мисля, че е свързано с онази жена Моника, която бе спомената няколко пъти на предното събиране. - отвърна принцесата. - Принцесата я мрази, не бих си обяснила по друг начин избухването ѝ.

Крисчън изключително много се изненада от чутото. Силиа нямаше никакъв повод да мрази лейди Моника, та двете почти не бяха комуникирали, освен това, лейди Моника бе тази, която се притече на помощ, когато Силиа имаше проблеми с изрода Конър.
- Извинете, но ми е доста трудно да повярвам на това. Силиа Ви е казала, че мрази лейди Моника? - изненадано попита той.

Силиа чу думите на Аша и побесня. Тази серизоно ли каза това?! Тя захвърли ядно чашата си с вино на земята и застана пред другата принцеса, прекъсвайки разговора им.
- Ти чуваш ли се? - извика тя. - Кога, по дяволите, съм казвала, че мразя лейди Моника? Не мразя лейди Моника, противно на очакванията. Даже напротив - харесвам я, тя е страхотен човек. Помогна ми доста в трудни за мен моменти, как въобще ти хрумна, че я мразя?
Трябваше да си държи ръцете заети, иначе щеше да нападне тази проклетница без да ѝ мигне окото.

Аша се престори на стресната и се приближи по-близо до Крисчън.
- По държанието ви така излиза. - плахо отвърна жената.

Крисчън се загледа ту в едната, ту в другата жена, сетне отново се засмя.
- Дами, опасявам се че е станало недоразумение помежду Ви. Силиа не е гневна, защото мрази лейди Моника, а защото знае какво ще ме сполети, когато тя научи за това. - през смях отвърна той, опитвайки се да разведри обстановката.

Силиа не успя да се стърпи и зашлеви нещастницата.
- Нищо не си разбрала като хората. - извика тя. - Нямам нищо против лейди Моника, но не бих желала да приличам на нея. И не за друго, а заради нелепите слухове, които и без това вече плъзнаха заради Лилит.

Крисчън потупа Силиа по рамото.
- Силиа, моля те, няма нужда да прибягваш до агресия. Съпругата на брат ти просто не е разбрала правилно, не е станало нищо кой знае какво. - отвърна той, опитвайки се да помири нелогичния спор между двете жени.