Кеят

Дейвид избута жената от себе си.
- Дойдох да си свърша работата, не да се занимавам с теб. Бих повярвал, че ти си тази, която ме следи. Не изглежда да си особено ментално стабилна. - извика мъжът. 

Камила се изкикоти.
- Но аз бях тук преди ти да дойдеш. Сладък си, когато си нелогичен. Винаги си добре дошъл за още, добре знаеш. - намигна му тя.

- По-скоро бих умрял. - изсумтя Дейвид. 

- И това може да се уреди, но някакси не е забавно. - засмя се Камила. - Е, ще прекараш ли нощта с мен, или ще се правиш на интересен?

- Ти луда ли си? Как така ще прекарвам нощта с теб? - изсъска мъжът. - Не искам да те виждам, камо ли да прекарвам време с теб.

Камила въздъхна.
- Ясно. Ще се правиш на интересен. Рано или късно ще признаеш, че те привличам, но изглежда все още се притесняваш от онова момиченце Катрин.
Жената отметна косата си назад, сетне даде знак на свитата да я последва към някоя таверна, вече се свечеряваше и трябваше да отседне някъде.

Дейвид въздъхна така, сякаш скала бе паднала от гърдите му. Беше се притеснил, че тази проклета жена щеше да се възползва от нещо за пореден път. Той побърза да се махне от това място, изглежда чудовището не беше тук.