Гората Грознолес

- Действително имам нещо за теб. - отвърна морският дракон, а усмивката все така не слизаше от лицето му.

- И кво е то? Дано са секси мацки. - облиза се Балтазар.

- Не. - невъзмутимо отвърна Неро, сетне нарисува символ с ръката си, призовавайки опашките си. Осемте опашки на морския дракон се увиха около безпомощния сатир и го повдигнаха във въздуха.

- Ама кво прайш? Ти луд ли си? - крещеше Балтазар. - Пускай ме веднага долу, кво ти стана бе, мама ти стара?

Неро се подсмихна тихо. Отдавна смяташе, че това същество не заслужава да разполага с толкова апетитна територия.
- Според наблюденията ми, Валдора отдавна е изгубила пътя си с управител като теб, поради което ще се наложи Долината на Кошмарите да конфискува това място. Не се тревожи, ще бъде в добри ръце. - злокобно се усмихна чудовището, сетне уви едната от опашките си около врата на сатира и стисна силно.

Балтазар направи няколко жалки опита да си поеме въздух, но не можеше да се мери със силата на дракон. Съвсем скоро сатирът престана да диша и безжизненото му тяло се отпусна в хватката на опашките на Неро.

Морският дракон използва опашките си, за да разкъса безполезния господар на Валдора на парчета.
- Прекрасно, сега трябва да отида да открия къде живеят гноловете. Обещах ѝ, все пак. - подсмихна се на себе си той. Валдора щеше да бъде много по-добре под негово командване от тук насетне.

Евдемия реши да пробва късмета си с гората във Валдора. 

Дървесен хищник забеляза движение от непознато същество и скочи.

Информация за Солвар, предоставена от библиотеката на Аурека:

Серена пристигна с Алис в гората на Валдора, използвайки кристала си за телепортация, след което двете започнаха да се оглеждат за чудовището.

Причудливо създание изскочи и нападна новодошлата.

Серена и Алис лесно се справиха със съществото. 
- Виждам няколко одрасквания, Алис. - обърна внимание момичето. - По-добре да отидем в лечебницата.
- Господарке, не се притеснявайте, раните не са сериозни. - опонира драконът. Не искаше да рискува отново да стои с дни в лечебницата, но не посмя да го каже пред господарката си.
- Така е, но това същество изглеждаше отровно. За най-сигурно ще отидем все пак.
Алис въздъхна но кимна в подчинение.