Гората Грознолес

Юки се върна в женската си форма и тъкмо мислеше, че е успяла да се отдалечи достатъчно от Неро, когато внезапно забеляза морския дракон да се увива около едно дърво в гората.
- Какво търсиш тук, долен предател? - студено попита лисицата.

Неро реши също да се върне в човешка форма и слезе от дървото, на което се бе покачил, за да проследи лисицата.
- Валдора е дом на всякакви различни създания, кое от кое по-перфектен материал за експериментиране. Странно ли е за мен да бъда тук? - тихо се изсмя той.

Лисицата изсумтя.
- Това разбира се е лъжа, както и всичко, което излиза от устата ти. - подигравателно отвърна Юки. - След като твърдиш, че ти пука за мен и не си участвал в изтребването на толкова много йокаи, защо не помогнеш на лисиците в бардака?

Морският дракон бавно поклати глава в знак на отрицание.
- Никога не съм отричал участието си в тяхната смърт, това което отричам е правото си на избор в тази ситуация. Колко хилядолетия ще ти отнеме, за да ме разбереш? Да се присъединя към Долината на Кошмарите беше най-добрият шанс нашата раса да има бъдеще.

Юки скръсти ръце.
- Може би бих разбрала, ако в думите ти имаше поне малко искреност. - невъзмутимо отсече лисицата. - Аз избягах от тях, без да се налага да причинявам смъртта на нито един друг йокай. Ти обаче искаше власт в редиците им, за да можеш да ме победиш. Силите ни винаги са били равни и това винаги е било трън в очите ти.

- Това не би могло да бъде по-далеч от истината. Аз те обожавам, ти винаги си била най-важна за мен. Това никога няма да се промени. Всичко, което направих е, за да можем отново да живеем както преди.

Юки гвевно изцъка с език.
- Само че не можем да живеем както преди. Повечето ни побратими и посестрими са мъртви, а и както забелязваш, почти никъде не сме добре дошли.

- Не по моя вина, съжалявам. - отново поклати глава Неро. - Разбира се, че можем. Ако само се съгласиш да се присъединиш към нас. Нищо няма да ти липсва, винаги си обичала охолството, това не е проблем за Долината на Кошмарите. Нашият лорд Ашура те уважава много и не би се месил в делата ти, каквито и да бъдат те.

- Разбира се, че би. - изсмя се подигравателно Юки. - Ще бъда робиня, каквито сте всички вие. Добре, имаш ресурси и армия изчадия, поздравления. Можеш да пътуваш свободно, отново поздравления. Но поправи ме ако греша, само че не се ли налага да участваш в безсмислените му войни срещу небесните създания, а и срещу всеки, който той сметне за заплаха?

- Малка цена, която всички с удоволствие плащаме в замяна на свободата си. - усмихна се морският дракон. - Нищо няма да ти липсва.

- Сега също нищо не ми липсва. - сви рамене лисицата. - Никога няма да се присъединя към тази сган, колкото и отрови да решиш да използваш срещу мен. Ако това не те устройва, използвай невероятните си нови сили, за да ме убиеш. Живяла съм достатъчно така или иначе.

- Добре знаеш, че никога не бих си позволил да те нараня. Отровата, която преди време заръчах да те подмамят да изпиеш е просто леко неудобство за теб, което ми гарантира, че в идните години няма да бъдеш заплаха за нас. Поне докато не започнеш да виждаш нещата от моята гледна точка.

- Значи си губиш времето, защото това никога няма да се случи. - подигра се отново Юки. - Остави ме да помогна на лисиците в бардака на тези нищожества. Ако толкова много ме цениш както твърдиш, не трябва да е проблем за теб.

- Това, което се случва с тях е наистина лошо, съгласен съм. - отнесено отвърна Неро. - Но на този свят има толкова много лоши съдби. Културата във Валдора е такава.

- Не ме интересува културата на тези твари. Ако не беше се появил, щях да ги избия. - гневно отвърна Юки. - А Нана? Смятах, че ще я цените повече, след като сте използвали спиритуалната ми енергия, за да я създадете и въпреки това, тя без малко е станала жертва на същите обстоятелства. Наистина си личи колко много ме цениш, както и нашата раса. - саркастично продължи лисицата, пляскайки с ръце.

- Това, което ми казваш е доста притеснително. Ако Зарган наистина си е позволил да я хвърли в този публичен дом, ще бъде сурово наказан. Обичам Нана като своя собствена дъщеря, в никакъв случай няма да позволя да бъде наранена, давам ти думата си. - присви очи Неро. Подчинените му изглежда си позволяваха доста своеволия, в негово отсъствие. - Другите лисици в публичния дом трябва да останат там. Но ако ти кажа причината, ще се ядосаш отново, а не желая да виждам подобно неприятно изражение на прекрасното ти лице, затова ще ти го спестя. - усмихна се морският дракон.

- Не се притеснявай, причините ти не ме интересуват. И без това не очаквам да те интересува съдбата на нашата раса, не и след всички злини, които стори срещу нея. - студено отвърна Юки. - Може и в тялото ми да тече отрова и да спира голяма част от потока ми на спиритуална енергия, но това не означава, че ще ви позволя да правите каквото пожелаете. Щом толкова я обичаш, Нана беше тази, която пожела да дойда тук и да освободя лисиците. Ако не заради мен, то тогава не ми пречи заради нея.

- Нана е доста млада и за съжаление също няма да ме разбере. Важното е, че тя ще е в безопасност. Няма нужда да се тревожите за нищо друго. Съветвам те да разгледаш планината във Валдора. Доста красиво място. - невъзмутимо смени темата Неро.

- Нямам намерение да правя нищо подобно, нито се интересувам от това място. Приех да помогна на Нана и това е единствената причина, поради която дойдох. Ако планираш да ми пречиш, няма да завърши добре за теб. Не забравяй, че Ято е при мен. Би било жалко да изгубите толкова послушен слуга заради нещо така глупаво.