Гората Грознолес

- Ято? - изсмя се с глас Неро. - Той принадлежи на Зарган, а той си го заслужава, особено след това което преди малко ми каза. Аз нямам никакви възражения, прави каквото пожелаеш с него. Нека не си пречим взаимно.

Юки изсумтя. Разбира се, тези долни твари дори нехаеха едни за други.
- Един ден ще съжаляваш за всичко, което стори. - закани се лисицата.

- Но аз съжалявам всеки ден. - усмихна се морският дракон. - Ти не си при мен, това е достатъчен повод за съжаление.

Юки се разгневи, но предпочете да не влиза в битка с Неро. При други обстоятелства беше доста уверена, че ще успее да го надвие, но отровата ѝ създаваше достатъчно проблеми и не желаеше да рискува да попадне в плен.
- Звучи тъжно, уви, не бих могла да ти помогна с това. Нека не си пречим взаимно. - повтори думите му от одеве тя и тръгна отново към пристанището на Валдора, макар и да бе трудно това странно изоставено място да бъде наречено пристанище.

Неро наклони глава встрани, обмисляйки дали е удачно да я спре. В това състояние, вероятно можеше да я надвие, но щеше да предизвика други проблеми. Морският дракон реши да я остави да си тръгне, но предполагаше, че докато Нана настоява за прищявката си, Юки отново ще се върне да освободи лисиците. Не можеше да позволи това да се случи, Валдора от доста години му събираше създания за експериментиране, а тези лисици бяха доста важна част от тези експерименти. Пък ѝ беше инструктирал служителите в бардака да ги дрогират с феически прашец, така че не е като да изпитваха болка от всичко случващо се с тях.

Афсол се телепортира във Валдора и попадна в красива гора. Принцът сви рамене и започна да обикаля. Все някога щеше да попадне на хора.

Една доста голяма на размер жаба подскочи няколко пъти и се озова пред новодошлия.
- К'во си ти? - попита жабата.

Афсол се изненада. Не беше виждал толкова голяма жаба.
- Аз съм Афсол, от Еритос. Дойдох да разгледам Валдора. - изрече принцът. - А ти какво си?

Жабата протегна крайника си и се почеса по главата.
- Еми аз съм жаба то хубаво да си Афсол, ама каква е тая раса Афсол? Не съм я чувал. - поклати глава създанието.

Афсол се засмя.
- Съжалявам за недоразумението. - изрече принцът. - Името ми е Афсол, расата ми е човек. Не си виждал човеци?

Жабата се изсмя гръмко.
- Тука човеци няма, само в Приказен Блян има няколко, ама те са смотани. Дано не си като тях. - поклати глава чудовището. - Аз съм Хексограм от расата на магическите жаби и съм най-умния в нашето племе.

Афсол се учуди. Тук явно живееха предимно митични същества.
- За пръв път чувам за магически жаби. Какво правите?

Жабата се зачуди как така тоя не знае.
- Ами ние живеем в тази хубава гора Грознолес. Нищо не правим, радваме се на хубавото място и събираме патки за данъка. - обясни Хексограм.

Афсол се изненада още повече.
- Търгувате с патки? - попита принцът. Тези изглеждаха доста далеч от цивилизацията. - Не сте ли напускали Валдора?

Жабата се изненада безумно много.
- Ама защо ни е да излизаме от Валдора, тука си ни е добре, а и е много хубаво място. Търгуваме с патки, защото те имат стойност. В Приказен Блян има и злато, ама то е за куртизанките и за Господаря. На нас си ни е добре с патките, те са вкусни. - продължи Хексограм. - В твойто Еритос какво правите?

- Ловуваме чудовища, работим, организираме събития, изпълняваме такива, живеем си общо взето. - сви рамене Афсол. - По колко ли злато върви една патка?

Жабата се замисли за момент.
- Ами не знам човеко Афсол, патките не ги даваме за злато, те не работят в Приказен Блян като прасетата. То само Господаря иска това злато.

Афсол се погнуси.
- В публичния ви дом работят прасета? Това не звучи особено съблазняващо.

Жабата се изсмя гръмко.
- Ами човеко Афсол, то не е, затова работят за 10 злато те. Господаря реши да ги заведе там и ние не знайм защо. - поклати глава съществото. - В твойто Еритос има ли публичен дом?

- Има, но определено там не работят прасета. - изсмя се Афсол. - Дори не искам да си представям кой би си поръчал свиня.