Афсол се телепортира във Валдора и попадна в красива гора. Принцът сви рамене и започна да обикаля. Все някога щеше да попадне на хора.
Гората Грознолес
Една доста голяма на размер жаба подскочи няколко пъти и се озова пред новодошлия.
- К'во си ти? - попита жабата.
- К'во си ти? - попита жабата.
Афсол се изненада. Не беше виждал толкова голяма жаба.
- Аз съм Афсол, от Еритос. Дойдох да разгледам Валдора. - изрече принцът. - А ти какво си?
- Аз съм Афсол, от Еритос. Дойдох да разгледам Валдора. - изрече принцът. - А ти какво си?
Жабата протегна крайника си и се почеса по главата.
- Еми аз съм жаба то хубаво да си Афсол, ама каква е тая раса Афсол? Не съм я чувал. - поклати глава създанието.
- Еми аз съм жаба то хубаво да си Афсол, ама каква е тая раса Афсол? Не съм я чувал. - поклати глава създанието.
Афсол се засмя.
- Съжалявам за недоразумението. - изрече принцът. - Името ми е Афсол, расата ми е човек. Не си виждал човеци?
- Съжалявам за недоразумението. - изрече принцът. - Името ми е Афсол, расата ми е човек. Не си виждал човеци?
Жабата се изсмя гръмко.
- Тука човеци няма, само в Приказен Блян има няколко, ама те са смотани. Дано не си като тях. - поклати глава чудовището. - Аз съм Хексограм от расата на магическите жаби и съм най-умния в нашето племе.
- Тука човеци няма, само в Приказен Блян има няколко, ама те са смотани. Дано не си като тях. - поклати глава чудовището. - Аз съм Хексограм от расата на магическите жаби и съм най-умния в нашето племе.
Афсол се учуди. Тук явно живееха предимно митични същества.
- За пръв път чувам за магически жаби. Какво правите?
- За пръв път чувам за магически жаби. Какво правите?
Жабата се зачуди как така тоя не знае.
- Ами ние живеем в тази хубава гора Грознолес. Нищо не правим, радваме се на хубавото място и събираме патки за данъка. - обясни Хексограм.
- Ами ние живеем в тази хубава гора Грознолес. Нищо не правим, радваме се на хубавото място и събираме патки за данъка. - обясни Хексограм.
Афсол се изненада още повече.
- Търгувате с патки? - попита принцът. Тези изглеждаха доста далеч от цивилизацията. - Не сте ли напускали Валдора?
- Търгувате с патки? - попита принцът. Тези изглеждаха доста далеч от цивилизацията. - Не сте ли напускали Валдора?
Жабата се изненада безумно много.
- Ама защо ни е да излизаме от Валдора, тука си ни е добре, а и е много хубаво място. Търгуваме с патки, защото те имат стойност. В Приказен Блян има и злато, ама то е за куртизанките и за Господаря. На нас си ни е добре с патките, те са вкусни. - продължи Хексограм. - В твойто Еритос какво правите?
- Ама защо ни е да излизаме от Валдора, тука си ни е добре, а и е много хубаво място. Търгуваме с патки, защото те имат стойност. В Приказен Блян има и злато, ама то е за куртизанките и за Господаря. На нас си ни е добре с патките, те са вкусни. - продължи Хексограм. - В твойто Еритос какво правите?
- Ловуваме чудовища, работим, организираме събития, изпълняваме такива, живеем си общо взето. - сви рамене Афсол. - По колко ли злато върви една патка?
Жабата се замисли за момент.
- Ами не знам човеко Афсол, патките не ги даваме за злато, те не работят в Приказен Блян като прасетата. То само Господаря иска това злато.
- Ами не знам човеко Афсол, патките не ги даваме за злато, те не работят в Приказен Блян като прасетата. То само Господаря иска това злато.
Афсол се погнуси.
- В публичния ви дом работят прасета? Това не звучи особено съблазняващо.
- В публичния ви дом работят прасета? Това не звучи особено съблазняващо.
Жабата се изсмя гръмко.
- Ами човеко Афсол, то не е, затова работят за 10 злато те. Господаря реши да ги заведе там и ние не знайм защо. - поклати глава съществото. - В твойто Еритос има ли публичен дом?
- Ами човеко Афсол, то не е, затова работят за 10 злато те. Господаря реши да ги заведе там и ние не знайм защо. - поклати глава съществото. - В твойто Еритос има ли публичен дом?
- Има, но определено там не работят прасета. - изсмя се Афсол. - Дори не искам да си представям кой би си поръчал свиня.
- Ами Господаря... - пак започна жабата. - Такива ми ти работи. То в Приказен Блян скоро ще останат сигурно само те, някакъв луд клиент уби две от елфките наскоро с коня си. - изцъка с език чудовището.
Афсол сбърчи вежди и се сети кой може да е.
- Съжалявам за горките момичета. - изрече принцът. - Господарят ви спи с прасета?
- Съжалявам за горките момичета. - изрече принцът. - Господарят ви спи с прасета?
Жабата кимна с глава.
- Господарят спи с каквото пожелае, защо да не спи? - отвърна чудовището.
- Господарят спи с каквото пожелае, защо да не спи? - отвърна чудовището.
- Защото звучи налудничаво, но както и да е. - въздъхна Афсол. - Какви други същества могат да се срещнат в тази гора?
- Ами почти всякакви, човеко Афсол. Има феи, макар че те са гадни, има много жаби като мен, има сатири, дребни дракончета като Чин. Няма лисици, защото те са в Приказен Блян, но има тук-таме вълци. - отвърна жабата.
- Звучи чудесно. - изрече Афсол, като скри истинското си мнение за тези същества. Изглеждаха луди. - Имам познат, който би се вписал в йерархията ви, но се опасявам, че няма да ви останат елфки в публичния, ако наистина реши да се пренесе тук.
Жабата присви малките си очи.
- Какъв е тоя твой познат? Човек ли е пак? - попита съществото.
- Какъв е тоя твой познат? Човек ли е пак? - попита съществото.
- Да. Чувал си за него - онзи с коня. - въздъхна Афсол. - Това място определено е за него, но не и публичния дом.
Жабата изцъка отново с език.
- Ами не, този не го искаме, доста е луд, ще ме прощаваш човеко Афсол. Две елфки са умрели след като е бил в Приказен Блян, такива неща не са хубави. - отвърна жабата.
- Ами не, този не го искаме, доста е луд, ще ме прощаваш човеко Афсол. Две елфки са умрели след като е бил в Приказен Блян, такива неща не са хубави. - отвърна жабата.
- Разбира се, че не са. Обаче от това, което научих от теб, той чудесно се вписва в обстановката на Валдора. - изсмя се Афсол. - Кое място би препоръчал за посещение, освен Приказен Блян?
Влез, за да отговориш.