Гората Грознолес

Сатирът недоволно изцъка с език. Разрешаваше на елфите да са толкова свободни в Приказен Блян и да изкарват честно патки с ебане, но явно тези луди от това странно място Еритос не го оценяваха. На всичкото отгоре не беше ебал нито една от красивите им жени, нито пък беше спечелил особено много злато от тях.

Катрин използва камъка си за телепортация и се озова във Валдора, насред някаква гора. Момичето започна да обикаля, надавайки се да не се загуби.

Жабата Хексограм беше в отлично настроение. Една лисица, с която отдавна се беше сприятелил, когато забеляза, че е дошла във Валдора да търси храна, беше успяла да си формира човешка форма. Жабокът си тананикаше някаква мелодия, когато видя красива човешка жена да се разхожда из гората и побърза да се приближи до нея.
- Здрасти, ти коя си? - попита той.

Катрин се обърна към съществото.
- Аз съм Катрин, от Еритос. - отвърна момичето. - А ти кой си?

- Аз съм Хексограм! - гордо отвърна жабата. - Принадлежа на расата на магическите жаби и съм най-умният в нашето племе. Ти предполагам си човек?

- Да. - отвърна Катрин. - Не си виждал човеци до сега?

- А, виждал съм. - пренебрежително отвърна Хексограм. - Малко бяха странни, срещнах един човек Афсол, не знам дали го познаваш.

- Познавам го, той също е от Еритос. Защо намираш човеците за странни?

- Ами на първо място много ви интересува безполезното злато! - отвърна Хексограм, сякаш отговорът беше очевиден. - То е само за проститутките, а вие се държите, сякаш е важно. Също така този човек Афсол не искаше да посещава Приказен Блян. Кой мъж не би искал?

Катрин въздъхна.
- Златото действително е важно за нас. С него си плащаме всичко, така както вие с вашите патки. - изрече момичето. - Защо непременно трябва да бъде посещаван един публичен дом? Не всеки харесва подобни места.

- Ами не съм съгласен. - изквака Хексограм. - Не разбирам как така мъжете не биха искали да видят лисиците в Приказен Блян, те са много хубави. Скоро сигурно ще има и нова. - жабокът беше във възторг.

- Красотата е субективно понятие и все пак. Това, че едно същество е красиво не означава, че трябва непременно да посещаваш публичен дом и да спиш с него. Тук може и да е така, но не всеки го вълнуват подобни неща, Хексограм. - отвърна момичето.

Жабата изквака недоволно.
- Добре тогава, теб какви неща те вълнуват? - попита той.

Катрин се замисли за момент.
- Дейвид, драконите ми, изкуство, събиранията на приятелите ми, да усъвършенствам кулинарните си умемия. Уви, последното много трудно се постига. - въздъхна пораженчески графинята. - Теб само куртизанки ли те вълнуват?

Хексограм се опита да осмисли чутото.
- Ами не точно, харесвам да ям и ловя патки също така. - отвърна Хексограм. - Но признавам, че лисиците са много хубави. Какво е това нещо Дейвид? Не съм имал такова досега.

Катрин се засмя.
- Той е човек и също е от Еритос. - отвърна момичето. - Чудесен човек е.

- Чудесен човек? - учудено изквака Хексограм. - Ама защо?

- Защото е добър, мил, грижовен... - въздъхна Катрин. - За предпочитане е пред много други.

Хексограм още повече се зачуди.
- Защо, какво им има на другите човеци? - отново попита той.

- Някои се държат отвратително, като Каво например. Други са свестни и почтени като Дейвид. Всеки човек е различен, трябва да го опознаеш, за да прецениш какъв е наистина.