Гората Грознолес

- Значи не са нищо по-различно от роби, принудени да проституират. Знаех си, че е нещо такова. - изрече Катрин. - Още една причина никой свестен да не желае да посещава това място.

Хексограм поклати глава.
- Сигурно не разбираш. Не са роби, те са си добре там и това искат. - невъзмутимо отвърна жабата. Явно от това място Еритос не идваха много интелигентни същества.

- Съмнявам се в частта където го искат. - изрече Катрин. - Не мисля, че има рационално същество, което доброволно да се лиши от свобода, за да бъде заставяно да спи с разни същества и просто да печели патки от това и да чака края си. Не, по-скоро не. - поклати глава момичето.

- Еми човешка жено, тук е нормално това. - невъзмутимо изквака жабокът. - Ние сме доста интелигентна нация.

"Личи си.", помисли си Катрин.
- О, да, несъмнено. Добре че няма други като вас.

- Има много други като нас. - отвърна Хексограм. - Във Валдора е пълно с такива създания.

- Не се и съмнявам. - изрече Катрин. - Дано да е само Валдора, че такъв интелект не бива да бъде разпръскван къде ли не.

- Не съм сигурен къде другаде живеят магически същества, освен гадните елфи. - въздъхна Хексограм.

- Не съм пътувала много, но вероятно се намират различни същества тук-там. - сви рамене момичето.

- Аз изобщо не пътувам, тук си ми е добре. Поне не срещам много от долните феи, както и не живея в планината Дерт, така че рядко виждам гнола Зог. - отвърна Хексограм.

- Радвам се за теб, предполагам. - изрече Катрин и въздъхна. - Трябва да се прибирам вече.
Момичето пожела лек ден жабата и се телепортира обратно в Еритос.

Хексограм въздъхна отново. Тези от Еритос бяха доста тъпи. Надяваше се Мей Лан скоро да започне работа в Приказен Блян.

След като еба тъмния елф, Балтазар не беше твърде доволен и реши да се разходи из Грознолес. Макар и мястото да беше доста тъпо, поне щеше да се разсее малко. Изненада се, когато видя там морския дракон.
- О, ти си тука. - поздрави чудовището.

- Тук съм. - потвърди Неро с усмивка.

- А закво? - почеса се по брадата сатирът. - Нови лисици ли имаш за мен?

- Действително имам нещо за теб. - отвърна морският дракон, а усмивката все така не слизаше от лицето му.

- И кво е то? Дано са секси мацки. - облиза се Балтазар.

- Не. - невъзмутимо отвърна Неро, сетне нарисува символ с ръката си, призовавайки опашките си. Осемте опашки на морския дракон се увиха около безпомощния сатир и го повдигнаха във въздуха.

- Ама кво прайш? Ти луд ли си? - крещеше Балтазар. - Пускай ме веднага долу, кво ти стана бе, мама ти стара?

Неро се подсмихна тихо. Отдавна смяташе, че това същество не заслужава да разполага с толкова апетитна територия.
- Според наблюденията ми, Валдора отдавна е изгубила пътя си с управител като теб, поради което ще се наложи Долината на Кошмарите да конфискува това място. Не се тревожи, ще бъде в добри ръце. - злокобно се усмихна чудовището, сетне уви едната от опашките си около врата на сатира и стисна силно.

Балтазар направи няколко жалки опита да си поеме въздух, но не можеше да се мери със силата на дракон. Съвсем скоро сатирът престана да диша и безжизненото му тяло се отпусна в хватката на опашките на Неро.

Морският дракон използва опашките си, за да разкъса безполезния господар на Валдора на парчета.
- Прекрасно, сега трябва да отида да открия къде живеят гноловете. Обещах ѝ, все пак. - подсмихна се на себе си той. Валдора щеше да бъде много по-добре под негово командване от тук насетне.

Евдемия реши да пробва късмета си с гората във Валдора. 

Дървесен хищник забеляза движение от непознато същество и скочи.