Гората Грознолес

Неро отново се засмя тихо.
- Какво е сторила този път? Интересно ми е да науча повече за живота ѝ. - отвърна той.

- Аз наистина не разбирам защо не я питате лично. Тя също ще идва, просто я засечете някъде. - сви рамене жената. - Създава неприятности между моя приятелка и любимия ѝ. Доведе и Нана, за да прави същото.

Неро трудно сдържаше смеха си. Звучеше като нещо, което Юки би сторила, за да се забавлява.
- Знам това и повярвайте ми, с удоволствие бих разговарял с нея лично. Тя обаче не таи същите топли чувства към мен. Все пак, какво точно представлява това ваше "събитие"? - Морският дракон не беше сигурен каква точно нелепост е организирал онзи безполезен идиот Балтазар.

- Да посетим Валдора три пъти. - отвърна Елвира. - Не изглежда чак толкова зле, засега.

- Оптимизмът Ви ме изумява. - с насмешка отвърна Неро. - Особено знаейки, че сте се срещнала с истински местните. Дори аз трудно ги изтърпявам, но уви, тук е най-безопасното място за експериментите ми. Плюс това са глупави и лесно манипулируеми. - отвърна драконът. - Знаете ли, спомних си, че всъщност съм срещнал тази Ваша приятелка. Една русокоса жена дойде в Приказен Блян да ме моли да върна Нана тук. Вероятно е била тя.

- Отговаря на беглото описание. Нищо лично към тази лисица, но ми се струва, че прекалява.

- Аз бих казал, че Вашата приятелка беше тази, която прекаляваше. Имате късмет, бях в добро настроение и си тръгна невредима от публичния дом. - сви рамене съществото. - Според това, което тя твърдеше мога единствено да се радвам, че Нана е успяла да открие място, където да живее спокойно.

- Много спокойно, на гърба на други. - изрече Елвира. - И какво е казала Силиа, че да е прекалила?

- Настояваше да открия Нана и да я принудя да работи в Приказен Блян. Защо бих сторил нещо толкова жестоко? Очевидно тя не желае да прави подобно нещо, инак сама щеше да го стори. - невъзмутимо отвърна морският дракон.

Елвира сбърчи вежди.
- Нямам представа защо е отказала, предвид че работи като куртизанка в Кросфайър Муунлайт. - сви рамене жената.

- В такъв случай мога единствено да Ви посъветвам да посетите Приказен Блян. - присви очи съществото. - Ще получите отговор на този въпрос почти мигновено. А и според Вашата приятелка свободният избор на другите не следва ли да бъде зачитан? Според Вас е редно другите да бъдат принуждавани да вършат неща, които не желаят? Интересен мироглед. - с насмешка продължи Неро.

Елвира скръсти ръце.
- Съмнява ме в публичния ви дом да работят само лисици. Нима всичките са били съгласни? А другите същества? - изрече жената. Не вярвам всичките работещи там реално да го желаят.

- Как Валдора подхожда към бизнеса си няма никакво касателство с мен. - невъзмутимо отвърна Неро. - Както сам споменах, аз също не одобрявам повечето им традиции. Относно лисиците в Приказен Блян, точно затова съм тук. - усмихна се драконът. - За да се уверя, че не са третирани несправедливо от местните. Аз съм дълбоко загрижен за нашата раса и Ви уверявам, че са там по собствено желание. Ако не вярвате, горещо препоръчвам да ги посетите. Това обаче не отменя казаното от приятелката Ви, нито отговаря на въпроса ми, дали смятате че е редно другите да бъдат принуждавани да вършат неща против волята си, само защото не ги харесвате?

- Не. Но и задайте тези въпроси на Юки. Защо ѝ беше да принуждава човек да търси някакъв магически камък, който накрая се оказа безполезен за нея? Как така ние сме лоши, защото някои принуждават други, но вие сте някак добри, че го правите?

- С удоволствие ще я попитам за това, ще бъде интересна тема за разговор. - подигра се Неро. - Юки е с особен нрав, не отричам че има своите странности, но доста удобно бягате от тези на вашата близка, вероятно доста държите на нея. Пожелавам Ви единствено да сте в по-добри отношения, отколкото аз съм с Юки.

- Силиа е наранена от глупостите на Юки и Нана, много добре разбирам защо ги мрази. Да доведеш още една лисица и да я накараш да застане между двама души, защото някой ти се е направил на интересен е доста тъпа причина. - изрече Елвира. - Нима, когато Юки се опитва да съсипва някого трябва да свеждаме глави и да си мълчим? Не работят така нещата.

- Нима? - подсмихна се Неро. - Вие сте човеци. Тя е йокай. Много по-силна е от вас, какво бихте могли да сторите срещу нея? От моята гледна точка, точно така работят нещата. Въпреки това думите Ви ме поставят в още по-добро настроение. Означава много за мен това, че Юки е предпочела да извика другиго, вместо лично да се "намеси" между приятелката Ви и този друг човек.

Елвира въздъхна. Тези бяха напълно луди.
- Все едно, не дойдох да обсъждам Юки. Дано последното ми идване тук да си заслужава повече. - отвърна Елвира и реши да се прибира.

Неро се засмя тихо, наблюдавайки как човешката жена си тръгва. Тези човеци се държаха доста непонятно. Неговият предишен господар убиваше такива като тях за много по-малки "провинения", а сегашният му господар ги убиваше само, защото съществуват. Живееха толкова безгрижно, а смееха да се оплакват от действията на Юки и Нана. Морският дракон се надяваше да успее отново да засече лисицата скоро.

Евдемия използва кристала си за телепортация и се озова в гората на Валдора.