Гората Грознолес

- Ем пичко не знам как да ти се помогне, тоз какъв ти е на тебе? Мъжът ти ли е? Ако ти е мъж, просто се научи да се ебеш по-хубаво от лисиците и пак ще те ебе тебе, де да знам. - сви рамене сатирът. - В Приказен Блян можем да те научим на туй-онуй.

Силиа се опули срещу сатира. И този ли смееше да твърди, че е дърво?
- Не, благодаря! - изрече принцесата. - Имам си достатъчно опит.

- Ем те лисиците са големи курви бе пичко, не се броят. То тях всеки ги ебе. - сви рамене сатирът. - Няма смисъл да се впрягаш.

Силиа въздъхна.
- Де да беше наистина така. - изрече принцесата. - И чудесно, щом и вие не може да помогнете, значи няма никакъв шанс онази проклетница да бъде върната тук.

Балтазар въздъхна.
- Еми и аз бих искал да се върне и да почне работа в Приказен Блян, ама на, няма я. Морският дракон също не дава да я пипаме, а тоз е доста луд. То тез лисици той ги доведе по принцип, не дава да ги бием много, ама ние пак ги бием като не гледа, щото се правят на интересни понякога. - отвърна сатирът и извъртя очи.

- То това даже им е малко. - изрече Силиа. - Все едно, трябва да вървя.
Принцесата се телепортира обратно във вилата си. Чудесно ѝ вървеше живота, няма що.

Балтазар много се зачуди, дори не успя да ѝ каже да повика пак онази готина червенокоса мацка Лилит. Тея курвенски лисици явно бяха голяма напаст и в другите територии.

Елвира слезе от кораба и се запъти по някаква пътека, която я отведе навътре в гората. Маркизата въздъхна, поне нямаше да се изгуби.

Морският дракон Неро тъкмо беше оставил няколко лисици в Приказен Блян и се връщаше в гората, когато видя човешка жена да минава по същия път. Не беше сигурен дали идва от мястото, където сега живееше Юки. Драконът се приближи до нея.
- Здравей. Случайно да идваш от кралство, наречено Еритос? - попита той с усмивка на лице.

- Всъщност, да. - отвърна Елвира. - Предполагам вече си личи, тук явно не живеят много човеци.

- Разбира се. Валдора не е твърде приветлива територия за вас човеците. Прекалено слаби сте. - усмихна се съществото. - Разкажи ми, с какви същества се срещна досега тук?

- С някакъв невъзпитан гнол. - Елвира не бе сигурна дали е запомнила правилно расата на съществото. - Твърдеше, че мрази елфи и тъмни елфи, защото го били обрали преди стотици години.

Неро тихо се засмя.
- Звучи неприятно, наистина. Тук повечето същества не са с всичкия си. Аз съм Неро и също не съм жител на Валдора. Доста обичам да пътешествам, но признавам, че досега не съм бил в Еритос. Какво представлява това кралство?

- Там е предимно студено. Скоро няма да има с какво да се прехранваме, опасявам се. - отвърна Елвира. - Иначе си имаме дракони, ловим чудовища с тях.

Неро присви очи.
- А владетелят Ви? Какъв човек е? Разкажи ми повече. - поради експериментите си във Валдора, Неро не бе имал шанса да разпита Зарган подробно за Еритос и устройството му.

- Една тъпачка е, която не изглежда да прави нещо, за да подобри живота в Еритос. Ако не беше силния ѝ дракон, отдавна да сме я победили. - въздъхна Елвира.

Неро се изненада да научи че човешката жена-владетел на Еритос разполага със силен дракон на своя страна. Вероятно нямаше да е проблем.
- Ще бъда честен и ще Ви призная, че имам личен интерес към това място. Моя много близка живее там, казва се Юки. Тя как намира това кралство? Ценно ли изглежда за нея?

Елвира сбърчи вежди.
- Защо не питате нея? Тя също трябва да посещава Валдора заради събитието. - отвърна жената. - Не съм близка с Юки, определено не сме говорили за подобно нещо. Пък и не би било честно спрямо Серена.

Морският дракон въздъхна.
- Поради жалко стечение на обстоятелствата не е възможно да я попитам лично в момента. - отвърна Неро. - Не съм сигурен коя е Серена, но нямам особен интерес към нейните чувства по въпроса. Исках да науча дали Юки смята това кралство за стойностно.

- Серена е истинската престолонаследница, но уви, все още не е достатъчно силна да си върне трона. - изрече Елвира, сетне въздъхна. - Нямам представа какво Юки смята за стойностно, освен да създава недоразумения между странични хора.