Гората Грознолес

- Кво е направил? То те тъмните елфи са най-долната сган, по-зле са и от другите елфи. - възмутено възкликна чудовището.

- Не е моя работа да го обсъждам, но все ужасни работи. Горката Силиа едва се отърва от него и то не напълно. - въздъхна Дейвид.

- Силиа? Познатата ти се казва Силиа? - изсмя се сатирът. - Дано не е като нашата Силиа.

Дейвид се зачуди.
- Тук също има жена, която се казва Силиа? Дано не е лисица, моята позната доста би се вбесила. - засмя се мъжът.

Господарят на Валдора се изсмя гръмко.
- Не, не е лисица, то поне лисица да беше, щеше да е секси. - отвърна сатирът. - Нашата Силиа е един хипогриф на 600 години, доста дърта за тяхната раса и почти толкова тъпа и нагла. Дано вашата е по-добре.

Дейвид се плесна по челото.
- Е, за нея ще предположа, че е по-добре, че Силиа е хипогриф. - отвърна мъжът. - Не мога да кажа със сигурност, нашата изглежда с доста лош късмет.

- Лош късмет? - изненада се сатирът. - Що пък да има лош късмет?

- Цялата ѝ история с Конър е един отвратителен лош късмет. - въздъхна Дейвид. - То като гледам не само с него, но все едно. Другите животни поне са търпими до някаква степен.

- Нищо не ти разбирам човеко, но то това вече не ме учудва. Ако срещнеш секси мацката Лилит, кажи ѝ да дойде, с нея поне става яко ебане. - отвърна сатирът.

- Добре. - измърмори Дейвид. Нямаше никакво намерение да казва каквото и да е на Лилит. Все още се чудеше как не го беше закачила и него.

- А тъй, хубав човек си ти. - потупа го по рамото сатирът.

Дейвид едва потисна желанието да избърше рамото си.
- Ще видя какво мога да направя, когато видя Лилит. - изрече мъжът. - Ще вървя.
Той извади кристала си за телепортация и се върна в Еритос.

Балтазар въздъхна. Трябваше да намери нови секси попълнения за Приказен Блян, че тия дето бяха там почваха да му омръзват.

Силиа се телепортира отново във Валдора. Нямаше представа на какво да се надява, изглежда никой нямаше да ѝ помогне с проклетите лисугери.

Балтазар се разхождаше из гадната гора, когато видя красива човешка жена. Сатирът се приближи до нея.
- Коя си ти бе, пичко? - попита, почейсвайки се по брадата той.

Силиа едва прикриваше отвращението си. Какво беше това нещо, по дяволите?
- Аз съм Силиа от Еритос. Дойдох заради събитието. - изрече принцесата. - Кой може да ми помогне с един проблем с една проклета лисица от тука?

Балтазар се зарадва. Не стига, че тази беше секси мацка, ами и говореше по същество.
- Еми пичко, тва ще съм аз. Аз съм Балтазар и съм господар на Валдора. Коя е тая лисица? Нещо не те е обслужила добре в Приказен Блян ли?

Силиа вече се обиди.
- Как смеете изобщо да предполагате, че съм била с такова противно същество? - повиши тон принцесата. - Не, тук съм заради една друга мършава лисица - Нана. Успяла е да избяга от това място преди да започне работа явно.

Балтазар се замисли за момент, но доста се изненада от реакцията на жената.
- Ама чакай малко, пичко, лисиците ми са най-красивите работнички в Приказен Блян след Клодия. Как ще са противни? Също така тая Нана, мисля че имам спомен, я я опиши. - отвърна сатирът.

- Изобщо не ме интересува колко са ви красиви работничките. До една се непоправими курвентии, които си нямат друга работа, освен да съсипват чужди животи. - изсумтя Силиа. - Ами с розова коса е, не съм много наясно с цвета на очите ѝ. Дойдох тук предния път и говорих с някакъв морски дракон. Той я познаваше, даже се беше загрижил за нея. Кой знае как го е хипнотизирала тая проклетница.