Гората Грознолес

Балтазар повдигна вежда.
- Първо, как така твърдиш, че сте нормални и не сте близки с тази Лилит? Тя е страхотна секси мацка и ако не сте я ебали, сте луди. - размаха пръст пред лицето му Балтазар. - Второ, елфите не на никак нормални, правят се на интересни с някакви магии и ядосаха майка преди доста години. А лисиците са секси и се ебат яко, но са крадливи.

- Лилит е всичко, не и страхотна. - изрече Дейвид. - Няма нищо страхотно в това да изнасилваш хора, да се бъркаш в чуждите животи и да говориш пълни небивалици за други.

Балтазар присви очи.
- Ти си чисто луд, господине. - отново размаха пръст пред лицето му той. - Как така тази сексапилна мацка ще има нужда да изнасилва някого?

- Защото е луда и не е свикнала на откази. Възползва се от моя позната, която нямаше интерес към нея или към която и да е жена, сетне я изнасили.

Сатирът се замисли.
- Еми това е малко лошо, ама голяма работа. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - Ще ѝ даде някоя друга патка и ще ѝ прости.

Дейвид вирна вежда.
- Не виждам как даването на патка ще опрости нещата. Даже би ги направило по-лоши. Това звучи като пълна подигравка.

Балтазар въздъхна.
- Вие в туй вашето Еритос сте много претенциозни. Секси мацки като тази Лилит не харесвате, патки не харесвате. Въобще кво място е това Еритос?

- Доста по-добро от това тук. Като изключим индивиди като Каво, Конър и Лилит, може да се нарече почти перфектно.

- Тоя Конър не го знам кой е, ама тоя вашия Каво голяма беля ни направи в Приказен Блян, три елфки ми заминаха. Да му кажете да внимава повече. - назидателно отвърна Балтазар.

- И да му кажем, няма да стане. Пак ще прави каквото си поиска. Конър е един отвратитеелен тъмен елф. Една позната доста си изпати от него.

- Кво е направил? То те тъмните елфи са най-долната сган, по-зле са и от другите елфи. - възмутено възкликна чудовището.

- Не е моя работа да го обсъждам, но все ужасни работи. Горката Силиа едва се отърва от него и то не напълно. - въздъхна Дейвид.

- Силиа? Познатата ти се казва Силиа? - изсмя се сатирът. - Дано не е като нашата Силиа.

Дейвид се зачуди.
- Тук също има жена, която се казва Силиа? Дано не е лисица, моята позната доста би се вбесила. - засмя се мъжът.

Господарят на Валдора се изсмя гръмко.
- Не, не е лисица, то поне лисица да беше, щеше да е секси. - отвърна сатирът. - Нашата Силиа е един хипогриф на 600 години, доста дърта за тяхната раса и почти толкова тъпа и нагла. Дано вашата е по-добре.

Дейвид се плесна по челото.
- Е, за нея ще предположа, че е по-добре, че Силиа е хипогриф. - отвърна мъжът. - Не мога да кажа със сигурност, нашата изглежда с доста лош късмет.

- Лош късмет? - изненада се сатирът. - Що пък да има лош късмет?

- Цялата ѝ история с Конър е един отвратителен лош късмет. - въздъхна Дейвид. - То като гледам не само с него, но все едно. Другите животни поне са търпими до някаква степен.

- Нищо не ти разбирам човеко, но то това вече не ме учудва. Ако срещнеш секси мацката Лилит, кажи ѝ да дойде, с нея поне става яко ебане. - отвърна сатирът.

- Добре. - измърмори Дейвид. Нямаше никакво намерение да казва каквото и да е на Лилит. Все още се чудеше как не го беше закачила и него.

- А тъй, хубав човек си ти. - потупа го по рамото сатирът.

Дейвид едва потисна желанието да избърше рамото си.
- Ще видя какво мога да направя, когато видя Лилит. - изрече мъжът. - Ще вървя.
Той извади кристала си за телепортация и се върна в Еритос.

Балтазар въздъхна. Трябваше да намери нови секси попълнения за Приказен Блян, че тия дето бяха там почваха да му омръзват.

Силиа се телепортира отново във Валдора. Нямаше представа на какво да се надява, изглежда никой нямаше да ѝ помогне с проклетите лисугери.

Балтазар се разхождаше из гадната гора, когато видя красива човешка жена. Сатирът се приближи до нея.
- Коя си ти бе, пичко? - попита, почейсвайки се по брадата той.