Гората Грознолес

- Еми как защо, като е гадна фея? Те всичките феи са такива и това си заслужават. Пък и не щеше да правим данъка с патките, аз като казвам че е тъпа патка тя самата... - размърмори се съществото.

- Данъка с патките? - попита Серена. Не беше разбрала твърде много за това от феята.

- Абе вие в туй вашето Еритос не си ли говорите? - избоботи господарят на Валдора. - Тука търгуваме с прекрасни патки. Данъкът на всеки жител, за да живее в моята хубава Валдора е пет патки на месец. Майка обаче реши да ми знае много и да се опълчи на туй нещо, затова махнах на феите правата. Кое не се разбира?

"Ами по принцип, нищо." Помисли си Серена, но не посмя да го каже на глас. Не желаеше да си създава проблеми, особено след като трябваше още веднъж да се върне тук.
- Интересно. - излъга тя. - След като Вие управлявате Валдора, бихте ли ми препоръчал кои забележителности тук да посетя?

Балтазар се замисли за момент.
- Еми имаме много хубав публичен дом Приказен Блян. Там е много хубаво. Имаме планина Дерт ама тя е ужасна, недей да ходиш там, много е тъпо. Тая гора Грознолес и тя не става много.

Серена се изненада, чувайки с какви имена са кръстени местностите.
- Интересен избор за... имена. - отново излъга тя. - В Еритос също имаме публичен дом. С какво Вашият е по-добър?

- Нашия е хубав, щото имаме доста лисици, а те са големи курви. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - И като вашия е толкоз хубав, защо тоя вашия Каво и коня му идват тука да убиват мойте работнички?

Серена си спомняше за това с лисиците, тъй като и феята ги бе споменала.
- Съжалявам, Каво и конят му са сторили какво?! - невярващо възкликна момичето.

- Еми ебали са две елфки и те са умрели. При вас нямате ли си елфки? - намусено отвърна Балтазар.

Серена бавно вдиша, сетне също толкова бавно издиша. Естествено.
- Не мога да повярвам, че са стигнали чак до там... Съжалявам за загубата. Каво е изключително побъркан, както и конят му. - отвърна тя.

- А, то не е чак такава загуба, ама наистина е доста луд. - пренебрежително махна с ръка сатирът. - Някакви елфки, голяма работа.

Серена въздъхна.
- И по вашите земи ли е прието елфите да бъдат търгувани като роби?

- Еми те са си такива, роби и курви. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - Оставяй ги ся тия елфки, да кажеш на онази яката мацка да дойде пак да я ебем в Приказен Блян.

- Да кажа на... онази яката мацка? - хвърли въпросителен поглед момичето. Отново нямаше представа какво се случва. - Съжалявам, не разбирам за кого говорите и как бих могла да ѝ кажа?

- Еми де да те знам как ще ѝ казваш, ама е от туй вашето Еритос и тя. Една с червена коса, скоро идва и много яко я ебахме в Приказен Блян. - със задоволство отвърна сатирът.

Серена отново присви очи. Предполагаше, че съществото говори за Лилит. От една страна се учудваше как дори и тя би се съгласила да спи с толкова противно изглеждащо чудовище, от друга... Лилит напоследък никак не се славеше с психическата си стабилност, знаеше ли се докъде би стигнала, за да удовлетвори нестихващия си сексуален глад?!
- Не съм чак толкова близка с нея, но добре. Ако я видя, ще ѝ предам думите Ви. - излъга тя. Нямаше никакво намерение да прави нещо подобно. Така или иначе, ако Лилит наистина беше полудяла до там, че да има интерес към такова изчадие, вероятно сама щеше да дойде.

- Мхм, супер. Ако искаш и ти ела. Ще стане яко ебане. - продължи Балтазар.

- Нищо не Ви обещавам. - отвърна Серена и реши да си върви, тъй като това същество беше изключително противно. Трябваше да поиска сметка на Каво, когато го видеше. Не беше нормално да се държи така с горките елфки. Тя пожела приятен ден на сатира, сетне използва кристала си, за да се върне вкъщи.

Балтазар се надяваше и тази пичка да дойде да се ебе в Приказен Блян. Изглеждаше по-малка, ама не беше проблем. Сатирът реши да си тръгва също, и без това в тази гадна гора живееха само противни и нагли създания.

Дейвид се телепортира отново във Валдора, но този път очевидно бе в гора. Мъжът сви рамене, надяваше се да попадне на сговорчиви създания.