Гората Грознолес

- Звучи доста тъпо. - въздъхна Чин. - То ние си имаме Приказен Блян, там също ходят чужденците.

- Ами ако нямате къде другаде да отидат, разбираемо че отиват в публичен дом.

- Не елфе Халон, просто в Приказен Блян е хубаво, защо да не отиват там?

- Защото не всеки се вълнува от посещение в публичен дом, предполагам. - сви рамене Халон.
Това място си беше идеално за полуделите Лилит и Каво. За Лилит сигурно бе мечта да отиде на място, където единственото забавление се намира в публичен дом. От друга страна пък, самите същества малко по малко започваха да напомнят на Каво. За сега не изглеждаха като неземни изроди, но никога не беше късно.

- Ами елфе Халон, това звучи много странно. Не го разбирам. - отвърна Чин и поклати глава.

- Няма и как да го разбереш щом нямате друго, освен публичен дом. - изрече Халон. - Въобще имате ли таверна, където да се събират съществата да пият по едно?

- Еми то пак в Приказен Блян може да се пие, друго нямаме. Имаме пазар за феически прашец, това е хубав наркотик, а и тъпите феи работят безплатно за да го произвеждат. - засмя се слугата.

- Защо са ви наркотици? - зачуди се Халон.

- В какъв смисъл защо са ни, елфе Халон? - опули се Чин. - Защото е нещо хубаво, с което се веселим. Плюс това го даваме на лисиците, за да са още по-големи курви. Те и без него са си, но все пак.

"Добре, още по-луди взеха да стават.", помисли си Халон и се изсмя глупаво.
- Наркотиците не са особено хубаво нещо, но сякаш и това разбирам. Нямате почти нищо, с което да се забавлявате. - въздъхна елфът. - Е, Чин, беше ми приятно да узная малко повече за това място, може би ще се видим отново.
Халон пожела лек ден на дракончето, след което се телепортира обратно в Еритос.

- Много странни елфи живеят в това място Еритос. - измърмори под носа си Чин и реши да се маха от тази гадна гора.

Серена реши да се върне във Валдора и да разгледа някое друго място. Надяваше се и от тук да не бъде изгонена. Момичето използва кристала си за телепортация и се озова в красиво изглеждаща гора.

Господарят на Валдора никак не обичаше да идва в Грознолес, но тъкмо беше събрал патките от жителите. Сатирът видя човешко момиче да се разхожда из гората и определено не изглеждаше местна.
- Коя си ти, пичко? - грубо избоботи сатирът.

Серена се обърна, чувайки странният глас и отстъпи назад, когато видя ужасно на вид чудовище.
- Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос. Вие кой сте? - попита тя.

- Аааа, пак туй вашето Еритос. - почеса се по брадата сатирът. Явно портретът бе наистина добра идея. - Аз съм Балтазар, господар съм тук на Валдора.

Серена присви очи.
- Господарят сте Вие? Но... ами онзи портрет? - наклони глава въпросително момичето.

- Оф, на всичките трябва да ви се обяснява, значи. Аз съм пак, ама е от преди 700 години, майка го рисува. - гордо отвърна Балтазар.

Престолонаследницата на Еритос въздъхна. Вече беше срещнала въпросната му "майка" и никак не беше впечатлена от нея.
- Както и да е. Всъщност, преди известно време срещнах майка Ви. - фалшиво се усмихна тя.

- И? Много е гадна, нали? - повдигна вежди чудовището.

Серена не беше сигурна как да отговори на това.
- Поведението ѝ беше леко... странно. - сухо изрече момичето. - Твърдеше, че сте издал декрет, с който да бъдат отнети правата ѝ. Ако е казвала истината, простете, но ми е трудно да разбера защо.

- Еми как защо, като е гадна фея? Те всичките феи са такива и това си заслужават. Пък и не щеше да правим данъка с патките, аз като казвам че е тъпа патка тя самата... - размърмори се съществото.

- Данъка с патките? - попита Серена. Не беше разбрала твърде много за това от феята.

- Абе вие в туй вашето Еритос не си ли говорите? - избоботи господарят на Валдора. - Тука търгуваме с прекрасни патки. Данъкът на всеки жител, за да живее в моята хубава Валдора е пет патки на месец. Майка обаче реши да ми знае много и да се опълчи на туй нещо, затова махнах на феите правата. Кое не се разбира?

"Ами по принцип, нищо." Помисли си Серена, но не посмя да го каже на глас. Не желаеше да си създава проблеми, особено след като трябваше още веднъж да се върне тук.
- Интересно. - излъга тя. - След като Вие управлявате Валдора, бихте ли ми препоръчал кои забележителности тук да посетя?

Балтазар се замисли за момент.
- Еми имаме много хубав публичен дом Приказен Блян. Там е много хубаво. Имаме планина Дерт ама тя е ужасна, недей да ходиш там, много е тъпо. Тая гора Грознолес и тя не става много.