Гората Грознолес

- Кон полу-елф... - повтори невярващо съществото. Трябваше да рапортува на Господаря на Валдора за подобно нещо, може би щеше да е добра идея да пробват да ги развъждат. Щяха да купят коне от Ленадра. - Интересна работа. Ще разберем дали е полу-елф, ценна информация, елфе Халон. Този Каво някакъв известен ли е във вашето Еритос? Откъде го познаваш?

- Известен ще стане, ако продължава да се държи повече от безобразно. - изсумтя Халон. - За мое огромно съжаление, се мъкне по партитата, които организираме с приятелите ми. Няма как да го избегнем.

- Вие правите партита? - изненада се Чин. Доста се изненада като цяло, че елфите можеха да излизат много-много от публичните домове, ама не искаше да се излага пред чужденците. - Какво правите на тях?

Халон въздъхна.
- Определено не това, което истинско парти представлява. - отвърна елфът. - Присъстващите обсъждат клюки и най-вече спорят и то доста разгорещено. Понякога се нападат, случват се и други подобни неща. Изобщо не е да се забавляваш, както би трябвало да се прави на едно парти.

Чин изслуша елфа внимателно.
- Е то какъв е смисъла на това парти, ако само ще се карате. Не може ли Господаря ви да махне правата на тоя Каво и на тия дето много знаят и останалите да си се забавлявате? - попита дракончето.

- Нямаме господар, имаме кралица, но все тая, тя не предприема абсолютно нищо срещу никого. Пълна идиотка е. - въздъхна елфът. - Съдебната ѝ система беше същинска подигравка. И сега е, но е една идея по-добре.

- То и тука има доста тъпи същества. - отвърна възмутено Чин. - Но нашият Господар е справедлив и разрешава споровете, така че сме си добре.

- Как ги разрешава? - полюбопитства Халон.

- Ами то тука много не се караме, щото тия които правят проблеми нямат права. - отвърна Чин. - Ако някой има претенции и много знае му се увеличава данъка на десет патки и обикновено после не знае много. При вас как е? - полюбопитства слугата.

- Ако някой си позволи да стори нещо наистина ужасно срещу друг, бива съден. Плаща седемстотин хиляди злато и толкова. Ако си позволи същото престъпление срещу същата жертва, този път го съдят за един милион злато и седмица в лудницата. След това никой не знае какво точно се случва. - въздъхна Халон. - Навярно подсъдимият ще може да прави каквото си иска без никакви последици.

Чин се замисли.
- Това е много злато за глупости, като просто могат да му махнат правата. - възкликна съществото. - Бая къщички ще подреди господаря с един милион, добре че тъпите лисици са популярни в Приказен Блян, че имаме доста от това злато.

- Пилеете златото, за да си строите къщички? - вирна вежда Халон.

- Да го пилеем? Елфе Халон, то няма никаква стойност, просто някакъв блещукащ боклук. Господарят си реди къщички с него. - невъзмутимо отвърна Чин.

Халон се засмя. Тези очевидно не знаеха колко ценно е златото.
- За вас може и да няма стойност, но за останалите народи има.

Дракончето сви крилете си.
- Еми елфе Халон, нас какво ни интересуват другите народи? - възмутено отвърна Чин. - Ние сме си добре, живеем в охолство.

- Предполагам, че може да се сметне така, щом си строите къщи от злато. - засмя се отново Халон.

- Те не са къщи за живеене, естествено. Декорации са. - отвърна Чин. - С парите от тъпите лисици доста е наредил нашия Господар.

Халон разтърка чело с ръка. Някои народи нямаха какво да ядат и тънеха в мизерия, а тези явно бяха достатъчно глупави, че да пилеят ценен ресурс, за да си строят декоративни къщи.
- Някой ден сигурно ще отидат в музей. - въздъхна елфът.

- Какво е това нещо музей. - попита Чин.

- Сграда, в която се държат антики от най-различни места и накрая се излагат, за да може следващите поколения, че и туристите да се запознаят с историята на местните.