Гората Грознолес

Жабата се погнуси.
- Кое им е приятното на елфите? Никак не са приятни и те ама поне не ни се правят на интересни, не са долни като феите, или мръсни курви като лисиците. Вие човеците май сте доста луди. - отсече жабата.

- Елфите не са лоши същества. Доста по-приятни са от тъмните елфи. Имам познати елфи и не са сторили нищо лошо никому. Просто не ги разбирате и сте обременени от общоприетото мнение за тях. - изрече Афсол, сетне погледна джобния си часовник. - Е, ще вървя. Ще посетя планината, която препоръча.
Афсол пожела лек ден на жабата, сетне се телепортира в Еритос.

Жабата изцъка няколко пъти с език.
- Ние не сме ги били разбирали. Луди човеци, дори не ядат патки. - възмутено измрънка чудовището, сетне заподскача към дома си в гората.

Халон се телепортира във въпросната Валдора и поначало не разбра къде точно попадна, но после установи, че е в някаква гора. Мястото изглеждаше прекрасно и елфът се зачуди какви ли същества живееха тук.

Служителят на Господаря на Валдора беше дошъл на проверка в гората и се изненада да види някакъв непознат елф. Дракончето долетя до него и разпери криле.
- Кой си ти? Откъде дойде? - попита Чин.

Халон се удиви, че и тук има дракони. Този дракон беше дребен, може би все още растеше.
- Здравей, аз съм Халон от Еритос. Дойдох, за да разгледам Валдора. - отвърна елфът и се усмихна.

Чин въздъхна тъжно.
- Ами малко си объркал мястото. Това е нашата гора Грознолес, ама е ебахти тъпото място. Тука има само нагляри и изобщо не е хубаво.

Халон се учуди.
- Изглежда красива, не разбирам. - изрече елфът. - Тук живеят зли същества?

Чин въздъхна още по-тъжно.
- Никак не е красива, даже е много гадна и малоумна. - отвърна дракончето. - Не че са зли, но просто са невероятно тъпи. Вземи например жабите, казахме им да дават по пет патки на жаба, те дадоха пет патки за цялата си популация. Къде го има това нещо?

Халон се изсмя.
- Вероятно е станало недоразумение. Сигурен съм, че ако им обясните по-добре ще разберат. - отвърна елфът. - Жаби, интересно. Освен жаби, какви други създания се срещат на това място?

Чин се почеса по брадичката.
- Мале, забравих да кажа кой съм. Аз съм Чин, служител съм на Господаря на Валдора. И да ти кажа, не е като да не са разбрали, елфе Халон, просто тия тъпи жаби са неграмотни и само един от тях разбира езици. Пълен ужас. Иначе всякакви живеят тука, ама са от гадни по-гадни. Примерно феите, те са ужасни, то тях си ги знаете и вие елфите.

Халон въздъхна.
- Е, да, повечето елфически племена имаха проблеми с феите. - отвърна той. - Жаби, феи и дракони. Изглежда като чудесно място за живеене, обаче ми изглежда, че не се разбирате особено.

- О, то с тези нещастници няма как да се разбираш. Отнехме правата на феите, но пак намират начин да се правят на интересни. - извъртя очи Чин.

- Това изглежда им е вродено. - засмя се Халон. - Това с отнемането на правата звучи толкова познато... Чудя се дали Каво няма роднини наоколо.

- А този вашия Каво го търсим да го бием. - изсумтя слугата. - Заради него и коня му умряха две работнички в нашия прекрасен Приказен Блян. Поне лисиците да беше убил...

Очите на Халон се разшириха от ужас. Не можеше да повярва, че този изрод е посегнал на невинни същества.
- Съжалявам да го чуя. - въздъхна елфът. - Заслужава много повече от бой, мен ако питате.

- Ами така е, ама не можахме да го хванем, избягал е, след като уби втората елфка. - ядно отвърна Чин. - Поне да беше фея, или лисица. То заради простотиите на тъпата Тиана преди години съществуват и тия долни тъмни елфи. Ама спокойно, решили сме проблема. Ловим ги и ги пращаме в Приказен Блян, поне да работят. Жалко, че тоя Каво явно не ги харесва.

Халон въздъхна тежко. Разбира се, че жертвите на онзи ненормалник щяха да бъдат елфи.
- То и да го хванете, той е като проклетите хлебарки - няма умиране. И също толкова ненормалния му кон също ще ви създаде проблеми.

Чин се зачуди.
- Как ще ни създаде проблеми един кон? - изненадано попита дракончето.

- Ненормалниците твърдят, че конят е полу-елф. - въздъхна Халон. - Знае някакви магии.