Гората Грознолес

Жабата се замисли.
- Ами имаме хубава планина Дерт, може там да идеш, иначе в къщите те съветвам да не ходиш, там живеят много феи и те са доста гадни. - отвърна чудовището. - Този човек с коня никак не се вписва във Валдора, доста е луд, съжалявам.

"То май и вие не сте много наред, ама карай.", помисли си Афсол.
- Значи планината, не и къщите. - въздъхна принцът. - Това прави две от три места. Ще му мисля, когато стане време за последното ми посещение.

Жабата подскочи радостно.
- Винаги можеш да идеш в Приказен Блян, там има хубави момичета. Що да не идеш?

- Защото не се интересувам от услугите на куртизанки. - отвърна Афсол.

Жабата отново се удиви.
- Странно, човеците сте доста луди, единия убиваше горките елфки, другия пък не ги ще. - изсумтя животното.

Афсол въздъхна.
- Не прозвуча както трябва, отдавна спрях да се занимавам с куртизанки.

Жабата наведе глава.
- Сигурно и ти си ги убил. Горките елфки... - изцъка с език жабата.

- Не съм убивал никакви елфки и никога не съм спал с елфки. - изрече принцът. - В момента съм женен, имам и друга жена в живота си, не виждам причина да търся услугите на куртизанки.

- Странна работа сте вие човеците, ще ме прощаваш. - извърна глава жабата. - Ама нищо, тук не осъждаме другите чак толкова, стига да не сте лисици или феи. Тогава лошо.

Афсол се изсмя.
- Не съм нито едното, нито другото. Не знам нищо за феите, но елфите май никъде не са добре дошли, а са толкова приятни същества.

Жабата се погнуси.
- Кое им е приятното на елфите? Никак не са приятни и те ама поне не ни се правят на интересни, не са долни като феите, или мръсни курви като лисиците. Вие човеците май сте доста луди. - отсече жабата.

- Елфите не са лоши същества. Доста по-приятни са от тъмните елфи. Имам познати елфи и не са сторили нищо лошо никому. Просто не ги разбирате и сте обременени от общоприетото мнение за тях. - изрече Афсол, сетне погледна джобния си часовник. - Е, ще вървя. Ще посетя планината, която препоръча.
Афсол пожела лек ден на жабата, сетне се телепортира в Еритос.

Жабата изцъка няколко пъти с език.
- Ние не сме ги били разбирали. Луди човеци, дори не ядат патки. - възмутено измрънка чудовището, сетне заподскача към дома си в гората.

Халон се телепортира във въпросната Валдора и поначало не разбра къде точно попадна, но после установи, че е в някаква гора. Мястото изглеждаше прекрасно и елфът се зачуди какви ли същества живееха тук.

Служителят на Господаря на Валдора беше дошъл на проверка в гората и се изненада да види някакъв непознат елф. Дракончето долетя до него и разпери криле.
- Кой си ти? Откъде дойде? - попита Чин.

Халон се удиви, че и тук има дракони. Този дракон беше дребен, може би все още растеше.
- Здравей, аз съм Халон от Еритос. Дойдох, за да разгледам Валдора. - отвърна елфът и се усмихна.

Чин въздъхна тъжно.
- Ами малко си объркал мястото. Това е нашата гора Грознолес, ама е ебахти тъпото място. Тука има само нагляри и изобщо не е хубаво.

Халон се учуди.
- Изглежда красива, не разбирам. - изрече елфът. - Тук живеят зли същества?

Чин въздъхна още по-тъжно.
- Никак не е красива, даже е много гадна и малоумна. - отвърна дракончето. - Не че са зли, но просто са невероятно тъпи. Вземи например жабите, казахме им да дават по пет патки на жаба, те дадоха пет патки за цялата си популация. Къде го има това нещо?

Халон се изсмя.
- Вероятно е станало недоразумение. Сигурен съм, че ако им обясните по-добре ще разберат. - отвърна елфът. - Жаби, интересно. Освен жаби, какви други създания се срещат на това място?

Чин се почеса по брадичката.
- Мале, забравих да кажа кой съм. Аз съм Чин, служител съм на Господаря на Валдора. И да ти кажа, не е като да не са разбрали, елфе Халон, просто тия тъпи жаби са неграмотни и само един от тях разбира езици. Пълен ужас. Иначе всякакви живеят тука, ама са от гадни по-гадни. Примерно феите, те са ужасни, то тях си ги знаете и вие елфите.

Халон въздъхна.
- Е, да, повечето елфически племена имаха проблеми с феите. - отвърна той. - Жаби, феи и дракони. Изглежда като чудесно място за живеене, обаче ми изглежда, че не се разбирате особено.

- О, то с тези нещастници няма как да се разбираш. Отнехме правата на феите, но пак намират начин да се правят на интересни. - извъртя очи Чин.

- Това изглежда им е вродено. - засмя се Халон. - Това с отнемането на правата звучи толкова познато... Чудя се дали Каво няма роднини наоколо.

- А този вашия Каво го търсим да го бием. - изсумтя слугата. - Заради него и коня му умряха две работнички в нашия прекрасен Приказен Блян. Поне лисиците да беше убил...