Гората Грознолес

- Звучи доста тъпо. - въздъхна Чин. - То ние си имаме Приказен Блян, там също ходят чужденците.

- Ами ако нямате къде другаде да отидат, разбираемо че отиват в публичен дом.

- Не елфе Халон, просто в Приказен Блян е хубаво, защо да не отиват там?

- Защото не всеки се вълнува от посещение в публичен дом, предполагам. - сви рамене Халон.
Това място си беше идеално за полуделите Лилит и Каво. За Лилит сигурно бе мечта да отиде на място, където единственото забавление се намира в публичен дом. От друга страна пък, самите същества малко по малко започваха да напомнят на Каво. За сега не изглеждаха като неземни изроди, но никога не беше късно.

- Ами елфе Халон, това звучи много странно. Не го разбирам. - отвърна Чин и поклати глава.

- Няма и как да го разбереш щом нямате друго, освен публичен дом. - изрече Халон. - Въобще имате ли таверна, където да се събират съществата да пият по едно?

- Еми то пак в Приказен Блян може да се пие, друго нямаме. Имаме пазар за феически прашец, това е хубав наркотик, а и тъпите феи работят безплатно за да го произвеждат. - засмя се слугата.

- Защо са ви наркотици? - зачуди се Халон.

- В какъв смисъл защо са ни, елфе Халон? - опули се Чин. - Защото е нещо хубаво, с което се веселим. Плюс това го даваме на лисиците, за да са още по-големи курви. Те и без него са си, но все пак.

"Добре, още по-луди взеха да стават.", помисли си Халон и се изсмя глупаво.
- Наркотиците не са особено хубаво нещо, но сякаш и това разбирам. Нямате почти нищо, с което да се забавлявате. - въздъхна елфът. - Е, Чин, беше ми приятно да узная малко повече за това място, може би ще се видим отново.
Халон пожела лек ден на дракончето, след което се телепортира обратно в Еритос.

- Много странни елфи живеят в това място Еритос. - измърмори под носа си Чин и реши да се маха от тази гадна гора.

Серена реши да се върне във Валдора и да разгледа някое друго място. Надяваше се и от тук да не бъде изгонена. Момичето използва кристала си за телепортация и се озова в красиво изглеждаща гора.

Господарят на Валдора никак не обичаше да идва в Грознолес, но тъкмо беше събрал патките от жителите. Сатирът видя човешко момиче да се разхожда из гората и определено не изглеждаше местна.
- Коя си ти, пичко? - грубо избоботи сатирът.

Серена се обърна, чувайки странният глас и отстъпи назад, когато видя ужасно на вид чудовище.
- Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос. Вие кой сте? - попита тя.

- Аааа, пак туй вашето Еритос. - почеса се по брадата сатирът. Явно портретът бе наистина добра идея. - Аз съм Балтазар, господар съм тук на Валдора.

Серена присви очи.
- Господарят сте Вие? Но... ами онзи портрет? - наклони глава въпросително момичето.

- Оф, на всичките трябва да ви се обяснява, значи. Аз съм пак, ама е от преди 700 години, майка го рисува. - гордо отвърна Балтазар.

Престолонаследницата на Еритос въздъхна. Вече беше срещнала въпросната му "майка" и никак не беше впечатлена от нея.
- Както и да е. Всъщност, преди известно време срещнах майка Ви. - фалшиво се усмихна тя.

- И? Много е гадна, нали? - повдигна вежди чудовището.

Серена не беше сигурна как да отговори на това.
- Поведението ѝ беше леко... странно. - сухо изрече момичето. - Твърдеше, че сте издал декрет, с който да бъдат отнети правата ѝ. Ако е казвала истината, простете, но ми е трудно да разбера защо.