Гората Грознолес

- Хм. Интересно. Спомена и кулинарни умения. Какво не умееш да готвиш? - Хексограм знаеше да приготвя само патки, не знаеше какво ядат в другите територии.

Катрин тежко въздъхна.
- Изглежда почти нищо. Да се чуди човек как съм оцеляла преди да се появят роботе ми, коото да готвят за мен.

- Имаш роби? - изненада се Хексограм. - Тук нямаме такива неща, има същества, които нямат права, но те просто си съществуват тихо. - продължи жабата.

- При нас съществата, които нямат права са роби. - изрече Катрин. - Имам двама, полезни са.

- И после онзи елф Халон се държеше грубо с мен... Изглежда, че това вашето място Еритос не е никак цивилизовано. - отвърна Хексограм.

- Не съм съгласна, ще ме извиняваш. Запознах се с господаря ви, същински лъжец е. - изрече Катрин. - Халон се е държал грубо? Не е типично за него.

- Нарече ни ненормалници... - въздъхна Хексограм. - Зог е доста екстремен гнол, ама май е прав за тия елфи, наистина са гадни. - сетне жабата се усети, че жената бе споменала и друго. - Нашият Господар те е излъгал с нещо? Как така?

"Ами то май сте си такива.", помисли си Катрин, сетне въздъхна.
- Не мога да се съглася, че елфите са гадни. Тъмните елфи са, но обикновените елфи не. - отвърна Катрин, сетне се намуси. - Портрета, който е изпратил в Еритос е негов, отпреди седемстотин години. Това не е ли лъжа? Външният му вид отдавна е спрял да отговаря на онова, което е представил.

Хексограм се сети за кой портрет става въпрос.
- А, този портрет ли? Той е и тук във Валдора, има го на доста места. Господарят го остави, защото макар че майка му е гадна фея и няма права, хубаво го е нарисувала. Не знам защо го е пратил и при вас, малко е старичък, наистина. - отвърна жабокът. - А елфите са доста неблагодарни, особено този елф Халон. Вярно, не ме ограби, но все пак се държа доста невъзпитано.

- Трябва да е имало причина, за да се държи така. Халон не е такъв, познавам го. - изрече Катрин. - Малко е старичък? Това нещо е на седем века, как малко?

Хексограм въздъхна.
- Нямаше причина, просто този елф нещо му има. - отвърна жабата. - Ами да, това не е толкова много. Може би защото си човек...

- Странно. - сви рамене Катрин. - И да, това сигурно би било поне десетина пъти един нормален, човешки живот. Не знам защо му беше да изпраща него.

- Ами то само един портрет има на Господаря. - изквака жабата. - Явно го харесва най-много, не знам и аз. Не ни казва особено много неща.

- Разбирам защо го харесва и защо е единствен. Явно скоро след рисуването му, господарят ви е започнал да деградира. - сви рамене Катрин. - Беше ми казал, че го е изпратил в Еритос, за да накара жените да работят в Приказен Блян. Не виждам как нечий портрет би те накарал да правиш каквото и да е.

Хексограм се замисли.
- Ами сигурно го е изпратил, за да привлече повече красиви жени да дойдат и да започнат работа там, като видят какви добри същества има. - отвърна жабата. - То наистина има, трябва да го посетиш ако не си. Скоро ще има и нова лисица. Те са мръсни курви по принцип, ама в Приказен Блян са си на мястото и са хубави.

Катрин се засмя.
- Аз наистина не мога да разбера как портретът му щеше да ме накара да работя там. - изрече момичето, сетне поклати глава. - Нямам работа в публичен дом.

Хексограм наведе глава.
- Теб може би не, но сигурно щеше да има други, които да започнат. Господарят каза, че бил ебал някаква жена с червена коса, пак от Еритос. Може би тя ще започне работа там скоро.

Катрин въздъхна.
- Това не ми се вярва да се е случило. Лилит е курва, спор няма, но тя вече работи в публичния дом на Еритос и надали би дошла да работи тук, за да обслужва същества като господаря ти.

- Ами не знам, това е което твърди нашият Господар. - невъзмутимо отвърна жабата.

- Господарят ти дори не знам как е накарал съществата тук да работят в Приказен Блян. - въздъхна Катрин.