Дерт

- Така е, за жалост. Елфе Халон, да те питам една работа, имаш ли магия за смаляване?

Халон сбърчи вежди.
- Имам, но защо ти е?

Драконът въздъхна.
- Еми както виждаш съм доста голямо същество, не ме пускат в Приказен Блян заради това, пък искам и аз да отида вече. Може ли да ми я напишеш на един пергамент и да я науча?

- Искаш да те смаля, за да спиш с куртизанки? - Халон вирна вежди. - Никога до сега не са искали това с такава цел.

- Сигурно, ама не е честно, елфе Халон. Пуснали са някакъв кон, а мен не ме пускат! - недоволстваше чудовището.

Халон въздъхна тежко.
- И за мен не е понятно защо са решили да пуснат Каво като цяло. Дори и златото, което са спечелили не струва колкото животите на горките елфки.

- То елфките са евтини. - отвърна Грох. - Ама все пак, не е честно, аз съм жител на Валдора, те са пуснали някакъв чужденец!

Халон въздъхна.
- Това, което искаш е също толкова ужасно. Няма ли женски дракони в планината?

Грох въздъхна.
- Има, но в Приказен Блян имало и други хубави женски същества. - отвърна драконът. - Почти всички останали ходят...

- Явно трябва да приемеш, че видът ти не е съвсем съвместим с другите същества.

- Добре де, но ако знаех магия за смаляване... Ще ти дам петнайсе патки ако ми напишеш една. - заяви драконът.

- Нямам полза от патки. - изрече Халон. - Не мога да ти напиша магията като знам какво се каниш да направиш.

- Е какво се каня да направя? Ако стана по-малък, нищо няма да им стане. Май. - въздъхна Грох.

Халон тежко въздъхна.
- Май? Така и така не можеш да влизаш там, след като те смаля, ако им стане нещо пак няма да можеш.

- Но пък са пуснали онзи кон цели три пъти! Къде е справедливостта и честността? - недоволстваше Грох.

- Няма я. И аз не знам защо са пуснали и лудия му кон, но вече нищо не може да се направи.

- Еми именно затова те моля, елфе Халон. Напиши ми магия за смаляване, ще се постарая да я науча и няма да имам проблеми. - отвърна Грох.

Халон тежко въздъхна.
- Не би трябвало да го правя, но все едно. - изрече елфът и извади пергамент.
Написа едно заклинание набързо и го връчи на дракона.
- Много внимавай кога я използваш. Трае не повече от час и отново ще се върнеш към предишните ти размери.

- Благодаря ти, елфе Халон! Ще се постарая да я науча бързо. Най-сетне. Можеш да отидеш на върха, там държа патките, вземи си колкото искаш, имам много. - отвърна Грох.

- Не ми трябват патки. Просто не убивай никоя куртизанка, вече се чувствам достатъчно зле, че ти дадох тази магия. - въздъхна Халон. - Ще си вървя.
Елфът пожела лек ден на съществото, след което се телепортира в Еритос. Надяваше се драконът да не създава проблеми.