Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Каво говори.
- Але ней тъй ве то вечи сай записало в светотворението как я шлянкаме в гъзарете кончовения бог е повелял булка да става. - обясливо каза Каво и пуска сълзички.

Катрин поклати глава.
- Не питаш когото трябва. Аз също нямам представа какво трябва да правим, задачата бе просто да посетим това изоставено от боговете място. Поне карта да ни бяха дали.

- Ненормалнико, преди теб други са били с нея. Не би ли трябвало те също да бъдат кандидати за ръката ѝ?

- Не съм убеден, че ще срещнем още нещо, иглуто изглежда празно, освен двамата ни приятели вътре. - отвърна Крисчън.

Каво говори.
- Але да ве ама те не са я зели затуй ся аз тряа да ям махлюза и да я зимам за булка то туй е светоброена неправда. - обясливо каза Каво.

Дейвид се засмя.
- Е, хубавото в цялата работа е, че Евдемия изобщо не те иска и няма да те "вземе".

- За сега, може би. - изрече Катрин. - Вероятно е по-добре да спрем до тук.

Каво говори.
- Але ма тя е долен курволък кой шей прай питанката на нея ве туй е броено от кончовения бог вечи. - обясливо каза Каво.

- Така или иначе не правим нищо особено продуктивно. - сви рамене Крисчън.

- Такъв бог не съществува. И щом никой няма да я пита, защо тя все още не ти е станала съпруга? - вирна вежда Дейвид. - Каква е пречката?

- Така е. По-добре да се прибираме. - изрече Катрин. - Вероятно следващия път като дойдем, пак ще попаднем на нещо откачено.

- Не се и съмнявам. Конярят е магнит за неприятности. - засмя се Крисчън. - Ако желаеш, ще те изпратя до кралството, не съм сигурен дали нашите приятели имат намерение да се прибират.

- Благодаря! - изрече Катрин и последва Крисчън. Дейвид и Каво можеха и сами да се приберат.

Каво говори.
- Але как ше не съществува ве туй си е бога на конете напрао вълшебство курвата ней станала булка щото е долна и съд ше напрай ве как не ти сай явило на главата. - зверски каза Каво.

Дейвид се засмя.
- Е, нали няма права? Кой ще ѝ разреши да те съди, ако няма права? Логиката ти пак се пропука. - продължи да се смее мъжът.

Каво говори.
- Але много си зле ве крадлив бутурник как не ти са явява туй нещо на главата незнам незнам курвата права няма то тя си е курва туй е нейното сакатлък. Ама кралицата аз ходих да са карам с нея щото давала на курвата да има къща и да са прай на земна звезда туй къде го има напрао е гьонсурат работа затуй курвата можи съд да прай ама си е долен травпост. - обясливо каза Каво и дръпна чертата.

На Дейвид му омръзна да слуша глупостите на Каво, пък и Катрин и Крисчън май си бяха тръгнали.
- Това изобщо не е така, Каво. - изрече мъжът. - Но колкото и да ти обяснявам, никога няма да разбереш.
Дейвид прибра нещата си и си тръгна.

Каво препсува крадливия бутурник Дейвит и си зе кончото и отлетя.

Каво доязди и остай вудо куклата с кереча в гъзарете да киризи отборлъка туй хубаво нещо и да прай молебен за една яка курва да доязди за булка да я зимат господата за булчето Катрин Каво остай една ябълка да зима да зоба да и са изпраят краката. Каво остай хартишка але господа и булче туй беше добро нещо ходене дето прайхме тука армаганец съм остайл за здраве една вудо кукла като курвата патрава да целувати да прайте молебен за курвите да ва споходят и булче Катрин тука една мила ябълка да гризеш да ставаш нацепеняк сполай ви от Каво. Каво си зе кончото и напрай мощно прибиране ала вертолет.

Крисчън реши да провери дали съотборниците му са решили да се върнат в териториите отвъд Еритос. Отне му известно време, докато успее да си спомни докъде бяха стигнали, обхождайки безкрайните снегове, но най-сетне стигна до странна купчина с подозрително разнасяща се миризма. Наемният убиец се приближи достатъчно, за да успее да види какво бе захвърлено на земята, сетне направи гримаса. Насред снега някой бе оставил странна кукла, напълнена със семенна течност. До куклата имаше гниеща ябълка, както и парче пергамент. Макар и да не му се искаше, Крисчън взе пергамента и започна да чете написаното, напомняйки си да изхвърли тези ръкавици щом се върне в кралството. Текстът не криеше ни най-малко кой е авторът му, дори и да не беше написал името си в края му. Чернокосият мъж остави пергамента на земята, сетне се изсмя с глас. Реши да остави така невероятната "композиция" и за следващите смели пътешественици, все пак щом на него му се бе наложило да види това, трябваше да сподели това произведение на изкуството и с останалите. Крисчън си тръгна.