Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Каво говори.
- Але ней тъй ве туй ше стане много добре с чушкалъка ве тука ко прайш гадниливо нещо яйца туй напрао ше ти излезе през гъзарете ве. - зверски каза Каво.

Дейвид се изсмя.
- Каво, всяка храна евентуално излиза от там. - изрече той. - И не, няма да сложа чушката в яденето си.

- Един милион даже е малка награда за всичко, което ни се случва тук. Небивали глупости и Каво. - изсъска Катрин.

Каво са разплака.
- Але добре ве добре тогаз да ма ядат дивите зверове напрао. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.

- Милион злато са нищо, така е. - засмя се Крисчън. - Обвинявам единствено и само Арус за несгодите си.

Дейвид едва се сдържа да не се разсмее. Щеше да бъде твърде хубаво диви зверове да изядат Каво.
- Няма да се случи, за съжаление. - измърмори под нос мъжът.

- Той си гледа кефа в някаква магическа гора. Сигурно е много по-хубаво и вълнуващо от това проклето място. - изсумтя Катрин.

Каво говори.
- Але бутурник туй манжаре става много зле ве напрао пълен минус робинлъка ако го прай ше ги бастисами ве. - зверски каза Каво.

- Надявам се да не е. - усмихна се Крисчън. - Надявам се да среща същите причудливи създания като нас. Това е най-малкото, което заслужава.

- Не е моя работа какво ще правиш с горките си робини. - изрече Дейвид и махна тигана от огъня. - И това си е абсолютно нормално ядене, за разлика от ужасните ти салати, които са доста съмнителни.

Катрин се засмя.
- Нямам представа. Когато свърши събитието и се съберем на някое парти, ще разкаже.

Каво говори.
- Але как ней добре салатата ве туй са важни нутренти да ставаш прав и корав ве да можиш да помпиш яко курвите в гъзарете да си знаят. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите и си завъртя чепа.

- Не съм особено сигурен, че бих искал да разказвам какво се случва на нашето. - на свой ред се засмя мъжът.

Катрин въздъхна.
- Да, по-добре да се подложим на някаква терапия, която ти изтрива паметта.

- Може би трябваше да опитаме онези чушки... - продължи да се смее Крисчън.

Дейвид се изсмя.
- Нямам нужда от подобни неща, за да... задоволявам дамите. Съвсем добре се справям и без подобни гадости.

- А може би не. Вероятно щяхме да изпитаме още по-голяма лудост от тази.

Каво говори.
- Але крадлив борсук как ше си добре ве зобаш тука само лоши гозбаре напрао на тебе ти го бутат сигура. - обясливо каза Каво.

- Може би точно от това имаме нужда, за да преживеем присъствието на нашият скъп приятел коняря. - отвърна Крисчън.

- Ако някой ми го буташе, щях да знам. Тъй като подобно нещо не се случва, значи никой не ми го бута. - извъртя очи Дейвид и прехвърли яденето си в чиния.