Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Крисчън стократно прокле Арус и "невероятната" му идея да се запишат да помагат на граждани на Еритос да обикалят подозрителни места, макар че повече го бе яд на него самия, задето се бе съгласил. Вече замръзваше, а все още никой от въпросните жители не се беше появил.

Катрин се радваше, че се бе паднала с Дейвид за събитие отново, но не беше особено доволна, че с тях ще идват Крисчън и най-вече Каво. Момичето се бе облякло смяташе добре за приключение на още по-студено място. Тя бе с дебели дрехи, дебели вълнени шал и шапка, както и ръкавици. Беше уплътнила и ботушите си. Катрин достигна мястото, на което трябваше да се чакат и въздъхна.
- Здравей. - изрече тя, поздравявайки Крисчън.

Крисчън се усмихна и се приближи до Катрин. Значи имаше шанс да види и познати тук.
- Радвам се да те видя, Катрин. - жизнерадостно поздрави мъжът. - Записала си се за тази обиколка също?

Катрин не разбираше. Никой ли не му беше обяснил?
- Като всичките ни познати в Еритос. - изрече момичето. - Това е месечното събитие в Еритос, всички сме се записали.

Крисчън въздъхна.
- Опасявам се, че не съм съвсем сигурен какво следва от тук нататък. - засмя се тихо мъжът. - Записах се да помогна на група от еритоски граждани да прекосят това място, но не получих повече информация от никого. Просто дойдох тук и... чаках до сега.

Катрин сви рамене.
- И аз не знам какво трябва да правим тук, честно казано. - отвърна тя. - Бяхме разделени на отбори и всеки получи по един помощник и локация, на която трябва да отиде.

- Наистина странно. - Крисчън реши да запази мнението си за организацията на Еритоските събития за себе си. - Предполагам и ти нямаш представа кого още чакаме?

Катрин нервно се изсмя.
- Имам, всъщност. - отвърна тя и протри ръце, за да се затоплят. - Чакаме Дейвид и Каво.

Усмивката на лицето на Крисчън застина мигновено, чувайки думите на Катрин.
- Каво? Има ли вероятност да е станала грешка? - нервно се засмя той.

Катрин въздъхна.
- Опасявам се, че не. И на мен не ми харесва особено, но така се паднахме.

Крисчън също въздъхна.
- Предполагам, че бихме могли да извлечем ползи от тази ситуация. Просто не съм сигурен какви.

Катрин се засмя.
- Ползите биха били, ако попаднем в битка. Невероятно лудият му кон би трябвало да може да спаси всички. - изрече тя и въздъхна. - Няма ползи от това да работиш с Каво, предполагам. Всичко, което казва са пълни небивалици, да не говорим какви гнусотии готви.

Крисчън сви устни. Катрин беше права.
- За сметка на това Дейвид ще е нашето спасение. - засмя се отново той. - Спомням си, че се представи добре на онова кулинарно състезание. Обаче... Не съм сигурен откъде бихме могли да намерим храна на това място.

Катрин тихо изсумтя. Опитваше се да подобри кулинарните си умения.
- Все ще се намери нещо. - изрече момичето. - Можем поне да се надяваме Дейвид да е взел провизии.

- Определено би било по-добре от провизиите, с които конярят би ни снабдил. - отвърна Крисчън и се усмихна.

- Да. По-добре пресолени ястия, отколкото странни салати с още по-странни и гнусни съставки. - въздъхна тя. - Стига да решат да дойдат, иначе рискуваме да измръзнем от студ.

- Докато чаках, обиколих наоколо, но за съжаление не откривам нищо освен сняг и още повече сняг. Можем ли да считаме, че Каво е родом от Еритос? Дали би могъл да ни разкаже повече за това място?

- Не знам дали родом е от тук. И честно казано, не знам дали искам да чуя какво би разказал за това място. Нещата, които говори са нелогични и не съвсем истински. - въздъхна Катрин и пристегна връзките на шапката си.

- Тогава... Ти знаеш ли нещо за тези земи? - наклони глава встрани чернокосият мъж.

- Само че са на Червения - драконът на Клара. - отвърна Катрин. - Какво се крие тук обаче, не съм сигурна. Ако въобще има нещо, де.
Тя се огледа наоколо, но навсякъде виждаше само белота.