🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Още не бе започнало същинското приключение и Дейвид вече съжаляваше, че се бе записал. От всички луди животни, баш с тез го пуснаха. Мъжът нямаше представа какво да очаква, заради това си бе приготвил бая багаж. Взе със себе си лесни за запалване подпалки, метални канчета, паници и прибори. Беше си взел по-дебели чорапи и ръкавици. Отвари и материали за първа помощ, разни провизии и отровните си шипове, че нямаше представа на какво можеха да попаднат. Той забеляза, че Катрин и Крисчън вече са пристигнали. Доближи се до тях и стовари тежката раница на земята.
- Здрасти. - изрече той и огледа и двамата. Не изглеждаха особено подготвени. - Не сте си взели нищо?

Катрин не разбираше. Какво трябваше да вземе?
- Аз си взех само отровните шипове. Облякла съм се дебело, но пак е студено.

Крисчън щеше да отвърне на Катрин, но внезапното появяване на Дейвид го сепна. Той се обърна към другия мъж.
- Не и на скромната ми особа. Единственото, което знаех, е че ще придружа граждани на Еритос на "приключение", каквото и да означава това. - сетне се обърна към Катрин. - Права си, надявам се че присъствието на Нана там ще ѝ отвлича вниманието. Двете изглежда са в добри отношения, съвсем очаквано.

Дейвид се засмя.
- Добре тръгваме... - въздъхна той.

- Очаквам да тръгнем още по-добре и с появяването на коняря. - саркастично отвърна Крисчън.

- Надали. - въздъхна Катрин. - Още първата глупост ще е свързана с гнусна салата.

Крисчън сви устни. Чувстваше се неловко в компанията на Катрин и Дейвид. Почти не беше разговарял с тях насаме досега, не беше сигурен и какво да им каже. От Каво очакваше единствено абсолютно безобразие, но конярят може би щеше да сплоти комуникацията им.
- Нима не изгаряте от желание да научите за неговите "премиум" начинания? - присмя се чернокосият мъж.

Дейвид поклати глава.
- Определено не желая да научавам нищо свързано с него, уви, ще се наложи. - въздъхна Дейвид. - Но се надявам да се разминем без разни скандали.

- Аз искам всичко да мине добре. - въздъхна Катрин. - Не вярвам Каво да се държи добре, но се надявам да не е твърде безобразно.

- Не споделям оптимизма ви относно коняря. - отвърна Крисчън. - Според мен истинското приключение ще бъде за търпението ни.

- Това несъмнено ще е така. - засмя се Катрин, сетне въздъхна. - Времето ще покаже какво ще се случи.

Каво доязди и каза хай на мацките изкара манжарето да дава за здраве.

Крисчън повдигна вежда, забелязвайки коняря. Той се приближи до мъжа.
- Здравейте, господин Каво. - приветливо се усмихна той.

Каво говори.
- Але да ве ама курвата я няма много патрава работа значи е станала. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.

Наемният убиец въздъхна.
- Опасявам се, че нямаме честта да бъдем придружени от куртизанки. Не съм сигурен, че това място би било подходящо за някоя от тези дами. - засмя се той.

Каво говори.
- Але то курвата е най патравото нещо ама добре ве добре ше прайм яко вълшебство тука с булчето Катрин и Дейвит е малко крадлив ама ше го въртим на шиша ако ше краде. - обясливо каза Каво ама малко зверски излезе.

Крисчън нямаше представа какво се върти из главата на Каво.
- Ще го... въртим на шиша? - попита той с гримаса на лице.

Каво говори.
- Але да яко ше го въртим ако ше краде че малко крадлив бутурник са явява къде го има туй нещо. - адски каза Каво.

Крисчън се засмя тихо.
- Сещам се за две възможни значения на думите Ви, но имам известни подозрения, че Дейвид би оценил което и да било от тях.

Каво са зачуди.
- Але ква оценка ше дава ве само на курвата тряа да са прай оценката и тя е пълен минус ве. - зверски каза Каво и пирпили мощно.

- Не споделям негативното Ви мнение относно куртизанките, съжалявам. - отвърна Крисчън. Трябваше да смени темата, инак рискуваше да стане слушател на поредния монолог на коняря по адрес на Евдемия. - Всъщност, бих искал да Ви питам нещо. От Еритос ли сте?

Каво стана крушка.
- Але да ве от тука съм що ве. - попитливо каза Каво.

- Прекрасно. - широко се усмихна чернокосият мъж. - Надявах се някой да знае повече за тези земи, за съжаление всички останали сме чужденци.

Каво говори.
- Але господине тъз земя е гьонсурат земя ве само курви и полски бръмбари ве много е зле аз си имах коне жени деца сичкото живота сай напрайл и дояздиха мощни дракони напрао ма избиха и ма сложиха в лудницата там да ма бият да ям боба ве много е зле. - тъжливо каза Каво и плака океани кончо и той Курвито и то.

Крисчън едва успя да сдържи смеха си. Щеше да е невъзпитано да се изсмее на "неволите" на Каво, а и не беше сигурен, че ще успее да се пребори с подозрителния му кон.
- Това звучи... Съжалявам. - отвърна той с половин уста. - И всичко това се е случило тук? Насред снеговете?