Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Ще имаме нужда от помощта на местните предполагам, но... Нито ти, нито аз сме такива. - отвърна Крисчън с усмивка.

Катрин се засмя. Местните?
- Местните, да... И Дейвид не е сред тях... - изрече тя. - Не, помощ от Каво не желая.

- Ако имах избор, аз също бих предпочел Каво да не е този, който ще ни предвожда из тези земи но... изглежда е било избрано вместо нас. - отвърна Крисчън.

- Разбира се, че е било. Ако можехме да избираме ние... - въздъхна Катрин. - Този отбор не е чак толкова зле, някои са още по-прецакани.

- Знаеш другите отбори? - повдигна вежда Крисчън. - Има ли наши познати сред тях?

- Знам ги. - отвърна Катрин. - Публикувани са в арената за двубои, както и помощниците ни. Всичките ни познати са сред тях. Горката Евдемия е с Арус, Конър и Блейд, и Халон. Афсол, Серена и Юки са с Далия, а горките Елвира и Силиа са с Лилит и Нана. Пълен ужас.

Крисчън изслуша имената на останалите хора и се изненада, тъй като всички бяха познати.
- Съчувствам на горките дами, паднали се да посетят каквото и да било с Лилит. Не съм сигурен дали ние сме по-зле, или те. - с насмешка продължи той.

- Ако питаш Силиа, те. - сви рамене Катрин. - Сигурна съм, че би дала всичко да не е с Лилит и Нана.

- Разбирам я. - засмя се отново Крисчън. - Поне ще са в безопасност. Макар и Лилит и Каво да страдат от едно и също психично заболяване, смятам че не е стигнала чак до там че да нарани Силиа или Елвира. Поне се надявам.

Катрин потри брадичката си.
- Нима забрави, че Лилит опита да даде на Силиа опиум на едно парти? Те не са в безопасност с нея. Лилит посегна и на Елвира, за да я пази. - изрече Катрин.

Още не бе започнало същинското приключение и Дейвид вече съжаляваше, че се бе записал. От всички луди животни, баш с тез го пуснаха. Мъжът нямаше представа какво да очаква, заради това си бе приготвил бая багаж. Взе със себе си лесни за запалване подпалки, метални канчета, паници и прибори. Беше си взел по-дебели чорапи и ръкавици. Отвари и материали за първа помощ, разни провизии и отровните си шипове, че нямаше представа на какво можеха да попаднат. Той забеляза, че Катрин и Крисчън вече са пристигнали. Доближи се до тях и стовари тежката раница на земята.
- Здрасти. - изрече той и огледа и двамата. Не изглеждаха особено подготвени. - Не сте си взели нищо?

Катрин не разбираше. Какво трябваше да вземе?
- Аз си взех само отровните шипове. Облякла съм се дебело, но пак е студено.

Крисчън щеше да отвърне на Катрин, но внезапното появяване на Дейвид го сепна. Той се обърна към другия мъж.
- Не и на скромната ми особа. Единственото, което знаех, е че ще придружа граждани на Еритос на "приключение", каквото и да означава това. - сетне се обърна към Катрин. - Права си, надявам се че присъствието на Нана там ще ѝ отвлича вниманието. Двете изглежда са в добри отношения, съвсем очаквано.

Дейвид се засмя.
- Добре тръгваме... - въздъхна той.

- Очаквам да тръгнем още по-добре и с появяването на коняря. - саркастично отвърна Крисчън.

- Надали. - въздъхна Катрин. - Още първата глупост ще е свързана с гнусна салата.

Крисчън сви устни. Чувстваше се неловко в компанията на Катрин и Дейвид. Почти не беше разговарял с тях насаме досега, не беше сигурен и какво да им каже. От Каво очакваше единствено абсолютно безобразие, но конярят може би щеше да сплоти комуникацията им.
- Нима не изгаряте от желание да научите за неговите "премиум" начинания? - присмя се чернокосият мъж.

Дейвид поклати глава.
- Определено не желая да научавам нищо свързано с него, уви, ще се наложи. - въздъхна Дейвид. - Но се надявам да се разминем без разни скандали.

- Аз искам всичко да мине добре. - въздъхна Катрин. - Не вярвам Каво да се държи добре, но се надявам да не е твърде безобразно.

- Не споделям оптимизма ви относно коняря. - отвърна Крисчън. - Според мен истинското приключение ще бъде за търпението ни.