Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Крисчън мигаше на парцали, слушайки "обяснението".
- Звучи... екзотично. Убеден съм, че е наистина за един път. - "Тъй като друг няма и да има, ако някой от нас опита нещо от това." помисли си той.

Каво говори.
- Але да ве много е добре гормето напрао като за курвата за остата ама ней дояздила. - тъжливо каза Каво и плака реки.

Крисчън отново погледна към Катрин и Дейвид. Изглежда видът на невероятните "ястия" ги беше слисал съвсем. Разбираше ги.
- Не е моя работа, но бих бил щастлив ако приемете приятелски съвет. - започна той. - Смятам, че се държите безобразно с горката жена и не би било възможно да имате шанс да спечелите сърцето ѝ, но ако желаете някога да Ви бъде обърнато внимание от дамите, ще е доста полезно да поправите отношението си.

Каво са активира.
- Але ней тъй ве господине то аз си са прая яко и мило напрао добре ама курвата е просто много патрава ве. - тъжливо каза Каво.
- Айде на гормето да не истине. - яко кряска кончито.

Крисчън въздъхна.
- Не желая да обидя готвенето Ви, но смятам да пропусна тази вечеря. Благодаря.

Каво са натъжи много и са разплака.

Крисчън отново въздъхна. Нямаше представа какво да каже на Каво, но определено нямаше да рискува живота си, пробвайки нещо от съмнителната кошница.
- Няма нужда да плачете... - тихо отвърна той.

Каво говори.
- Але тряа да зобате яко и мило нутренти ве да ставате здрави нацепеняци да си зимате една мила курва да помпите в анала в гракляна да са дави с кереча. - обясливо каза Каво и си изкара пръстите да показва курвата.

Този път Крисчън се изсмя с глас.
- От личен опит мога да Ви гарантирам, нямате нужда от тези ястия, за да правите което и да било от изброените. - през смях продължи той.

Каво са зачуди.
- Але господине ама как ве то курвата нал няма да доязди ако ней хубаво гормето ве. - обясливо каза Каво.

- Можете спокойно да оставите всяка надежда Евдемия да се съгласи да стори нещо от това с Вас, но относно истинските куртизанки Ви уверявам - ще оценят злато много повече от... ястия. - продължи да се смее мъжът.

Каво говори.
- Але ней тъй ве тя курвата нещя за 2000 злато да на обслужи миличките звънчета много плакаха тя е долен курволък напрао да са мажи със съдбовния кереч тряа ве. - зверски каза Каво.

Устните на Дейвид се изкривиха в усмивка.
- Е, аз определено нямам провизии за всички ни. - изрече той и посочи Катрин и Крисчън. - Ще ви се наложи да ядете от ястията на Каво, тъй като ако ви дам от провизиите си, ще ми се наложи и на мен да ги ям, а нямам подобни намерения.

Катрин ядно въздъхна.
- Каво, ще спреш ли да говориш за Евдемия всеки път? Тя дори не е тук и нещата, които казваш не са истина! - изрече тя и се обърна към Дейвид. - Не би го направил, нали?

- Честно казано господин Каво, тази сума е крайно недостатъчна за която и да било сериозна куртизанка. - отвърна Крисчън и се обърна към Дейвид. - Предпочитам да гладувам, благодаря.

Дейвид се замисли за нещо, сетне присви устни.
- Това не е за предпочитане. - изрече той. - Ще вземе да ти се случи нещо и после тия лисици на нас ще ни пилят на главите.

Каво са зачуди.
- Але как ше ней истина ве курвата е долна аз съм бедняк прошляк 2000 злато имам ама курвата са напрай. - тъжливо каза Каво.
- Але гормето е добре ве зимайте да зобате. - яко и мило каза кончо.

Катрин разтърка чело с ръка. Това изобщо не отиваше на добре.
- Просто спрете, моля ви. - изрече момичето накрая. - Нека мислим за мисията и толкова. Какво трябва да правим тук?

Крисчън се обърна към Дейвид. Не беше сигурен за какво говори.
- Моля? - изненадано отвърна той.

Каво говори на булчето Катрин.
- Але булче ем тука тряа да прайм мохабета и яко и мило пътешествуване ве булче. - обясливо каза Каво.