🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Дейвид въздъхна.
- Забелязвам напоследък, че вършиш някакви неща за тези двете лисици. Не е моя работа, просто не искам да ми държат сметка, че не сме ти помогнали, ако ти се случи нещо.

Катрин разтърка чело с ръка.
- Защо трябваше да ми се падат тия... - съвсем тихо измърмори момичето.

Крисчън се усмихна.
- Не е нужно това да е сред тревогите ти, уверявам те, по-вероятно е да са недоволни че не ми се е случило нищо лошо. - отвърна той.

Каво говори.
- Але можи да прайми яко и мило нещо играене на бомба ве. - обясливо каза Каво.

Дейвид сви рамене. Не им разбираше отношенията на тези, не го и интересуваше толкова. Само не искаше да си има проблеми с тия лисици, защото не изглеждаха особено приятни.

- Никакви бомби! - извика Катрин. - В територията на Червения сме, драконът на Клара. Предполагам трябва да внимаваме какво ще свършим тук.

Крисчън се обърна към Каво.
- Какво дори е... играене на бомба? - подозираше че ще съжалява за въпроса си.

Каво са пляска главата.
- Але не ве булче и господине туй бомба е премиум играене нареждами са и казвами бомба и като гръмни бомбата зимаме по една курва и на който гръмне бомбата помпи курвата в гъзарете. - обясливо каза Каво.

Катрин се плесна по челото. Крисчън сериозно ли щеше да предизвиква интереса на Каво към налудничави идеи?

- Тука няма курви, Каво. И не мисля, че тази игра е удачна. - извъртя очи Дейвид.

Крисчън се изсмя с глас, чувайки обяснението.
- Господин Каво, имаме проблем. Освен ако въпросните дами не са от сняг, не смятам, че е възможно тук да ги открием. - подигра се той. - Ще се наложи да измислим друго.

Каво пусна сълзичка и говори.
- Але ем тогаз можи да играйми на въртележка. - яко и мило каза Каво.

- Не искам да знам какво е това. - изрече Катрин. - Защо просто не продължим да вървим? И без това не постигаме нищо като стоим тук.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Най-сетне успя да контролира смеха си. Той кимна и продължи да върви напред.

Каво заязди с кончо и Курвито ама тука са скърцаши мощно и Каво са изплаши ама тъй че да не го видят завалиите.

Дейвид забеляза странната реакция на Каво и за всеки случай постави ръка върху ножницата, в която държеше отровните си шипове. Трябваше да внимават, ако попаднат на врагове.

Катрин се оглеждаше наоколо, но не виждаше почти нищо.
- Чудя ѝ се на Клара за какво ни прати тук. Тук няма нищичко, само сняг и студ. - недоволстваше момичето. - Поне да имаше някакъв замък или друга постройка.

Крисчън също се обърна. Не беше сигурен какво би могъл да срещне тук. На теория не би следвало да има нищо живо, но можеше да очаква всичко, особено след всичко случило се с Юки и онези демони.
- Аз също съм заинтересован да науча това. - отвърна той. - За всеки случай стой зад нас.

Много са скърцаши на Каво на главата и Каво скача и киризи един грозен мечок син. Каво говори.
- Але къв си ти ве мечок. - зверски каза Каво.
- Але Каво дояздих тука да ва прая да въртите паелята ве. - зверски каза мечока и си го изкара.

Крисчън се изненада, но като се изключи подозрителният цвят на животното, смяташе че няма да му е трудно да убие мечка. Той извади камата си, но не нападна. Изглежда Каво... разговаряше с животното?!

Катрин побърза да извади отровните си шипове. Никога не беше виждала ледена мечка.
- Дали ще умре лесно?

- Кой знае. - изрече Дейвид. Трябваше да остави раницата си на земята, за да се бие.
Той внимателно я свали и я пусна бавно на земята. Посегна към отровните шипове, готов да нападне животното.

Каво говори.
- Але мечок недей си изкарва остата ше та бастисами ве. - зверски каза Каво и си го изкара.
- Але Каво ше бастисаш градил илия килия ве ше ва прая да ближите мамула. - адски каза мечока.

Крисчън беше объркан. Мечката агресивна ли беше, или не?!
- Господин Каво, какво се случва там? - попита той.

Каво говори на отборлъка.
- Але тука ся яви мечкалък напрао синя мастия ко ше прайми ве ше го прайми ли кожаре за курвите за палто да давами на мечката ташаците. - яко и мило каза Каво. Мечока препсува Каво на чинка.