Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Катрин побърза да извади отровните си шипове. Никога не беше виждала ледена мечка.
- Дали ще умре лесно?

- Кой знае. - изрече Дейвид. Трябваше да остави раницата си на земята, за да се бие.
Той внимателно я свали и я пусна бавно на земята. Посегна към отровните шипове, готов да нападне животното.

Каво говори.
- Але мечок недей си изкарва остата ше та бастисами ве. - зверски каза Каво и си го изкара.
- Але Каво ше бастисаш градил илия килия ве ше ва прая да ближите мамула. - адски каза мечока.

Крисчън беше объркан. Мечката агресивна ли беше, или не?!
- Господин Каво, какво се случва там? - попита той.

Каво говори на отборлъка.
- Але тука ся яви мечкалък напрао синя мастия ко ше прайми ве ше го прайми ли кожаре за курвите за палто да давами на мечката ташаците. - яко и мило каза Каво. Мечока препсува Каво на чинка.

- Спри с тези глупости, Каво! - изрече Катрин. - Ако не се окаже агресивна ще я убием ли?

- Господин Каво, ако намерите дама, която би харесала подобно палто, с удоволствие ще Ви платя. - Крисчън се обърна към Катрин и Дейвид. - Запознати ли сте с подобен вид чудовище? Там, откъдето идвам, мечките определено не са сини...

- Те и тук не са. - изрече Дейвид. - Предполагам обаче, не е кой знае какво.

Мечката са разплака.
- Але що тей си изкарвате остите ве аз съм си добър мечкалък тука пазя дословното писмо ве. - обясливо каза мечока.

Каво говори на отборлъка.
- Але тряа да зимаме писмото туй е велика епопея. - обясливо каза Каво.

Катрин въздъхна. Не беше сигурна какво се случва?
- Каво, луд ли си? Какво писмо ще взимаме?

Крисчън беше изключително учуден.
- Какво писмо? Някой знае ли за какво става въпрос? - попита той.

Каво говори.
- Але туй писмо е свещено усмотрение ве там ше пише тегобата на живота. - обясливо каза Каво мечката са клати за да.

- Не вярвам биографията ми да се пази от произволна мечка насред ледовете на Еритос. - засмя се Крисчън, макар и все още да беше доста объркан от случващото се.

Дейвид изсумтя.
- Това са пълни глупости, сякаш. Ти откъде знаеш какво пише в писмото, Каво? - полюбопитства Дейвид.

Каво говори.
- Але знам ве то туй са знай напрао сай спуснало на главата ни. - обясливо каза Каво.
- Але да ве ама за да давам писмото тряа да прайте хубав гозбалък да давати кво носите. - попитливо каза мечката.

- Да, да. - изрече Дейвид. Не можеше още да повярва, че някакви животни говорят. - Няма да си дам провизиите за някакво писмо!

Крисчън за пръв път на това "приключение" се радваше, че не бе донесъл нищо със себе си.

Каво говори.
- Але крадлив бутурник недей тъй ве давай гозбалъка да зимаме писмото ше светнем ве. - обясливо каза Каво.

- Никакъв шанс! - изрече Дейвид. - Ти си давай провизиите като искаш, аз искам да се прибера жив вкъщи.