🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Крисчън отново се изсмя.
- Това ли беше писмото? - през смях попита той.

Дейвид скръсти ръце.
- И това ли е грандиозната простотия? Трябваше да си дадем храната заради това?!

- Пълни небивалици! - изсумтя Катрин.

Каво говори.
- Але да ве ама то е добро писмо напрао светнахме. - обясливо каза Каво.
- Але господа ай да къртим. - яко и мило каза кончито.

- Да къртим? - учуди се Катрин. - И това писмо е пълна глупост!

- Господин Каво, не бихме могли да къртим нищо в снега. Писмото е... интересен избор за израз на тези мисли. - през смях продължи Крисчън.

Кончо говори.
- Але не ве малко сте гьонсурат викам да копами яко и мило продукти за салата тука да зобами мощно. - обясливо каза кончо. Каво са клати за да.

- А не може ли да се приберем вкъщи и утре пак да дойдем? Не сме толкова далеч от Еритос, все пак. - изрече Катрин.

- Аз определено съм почитател на мисълта на Катрин. - отвърна чернокосият мъж.

Дейвид се плесна по челото. Този беше напълно луд.
- Каво, колкото и да копаеш на това място, продукти няма да изкопаеш. Няма как да вирее каквото и да е по тези земи, освен сняг и кучи студ.

Каво говори.
- Але добре ве добре ше прайм прибирането утри ше прайм мощно повествование тука напрао ше ги удряме. - обясливо каза Каво и си зе кончото и тръгна да си прай светоброенето.

- О, не, нямам намерение да идвам и утре. - изрече Катрин. - Смятам хубаво да се стопля и да тръгна по-подготвена следващия път.

- Добра идея. Ще отида да си потърся таверна, преди да се върна ще се постарая да се запазя по-добре, след като вече знам на какво място се намираме. - засмя се Крисчън.

- Аз за какво ги домъкнах всичките тези провизии? Имаме ли въобще право да се прибираме?

- Беше ми казано, че трябва да се отправя на приключение, никъде не е споменато до къде е възможно да ни доведе то. Защо да не е разрешено да влезем в кралството, за да се запасим?

- Не виждам причина да не можем. - сви рамене Катрин.

Дейвид сви рамене. Само дето беше мъкнал тази тежка раница толкова време.
- Добре, все едно. - въздъхна той. - Поне няма да мъкна толкова много неща със себе си следващия път.

Крисчън пожела лека вечер на останалите, сетне се отправи към Еритос.

Дейвид въздъхна.
- Нека се прибираме. - изрече той и изчака Катрин да тръгне с него.

Катрин кимна и последва Дейвид.

Катрин дойде и зачака останалите.

Дейвид дойде и поздрави Катрин. Надяваше се да не им се падне отново да се бият с говорещи мечки и да търсят небивали писма.

Каво доязди и каза хай на мацките.

Дейвид си пое дълбоко въздух. Надяваше се всичко този път да мине добре.

Крисчън беше в центъра на Еритос, когато видя коняря Каво да преминава покрай него в посока на север. Предположи, че може би е време да се върне при останалите. След като се приближи до тримата, наемният убиец ги поздрави.
- Днес се надявам да не се налага да четем писма. - засмя се той.