🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Спри с тези глупости, Каво! - изрече Катрин. - Ако не се окаже агресивна ще я убием ли?

- Господин Каво, ако намерите дама, която би харесала подобно палто, с удоволствие ще Ви платя. - Крисчън се обърна към Катрин и Дейвид. - Запознати ли сте с подобен вид чудовище? Там, откъдето идвам, мечките определено не са сини...

- Те и тук не са. - изрече Дейвид. - Предполагам обаче, не е кой знае какво.

Мечката са разплака.
- Але що тей си изкарвате остите ве аз съм си добър мечкалък тука пазя дословното писмо ве. - обясливо каза мечока.

Каво говори на отборлъка.
- Але тряа да зимаме писмото туй е велика епопея. - обясливо каза Каво.

Катрин въздъхна. Не беше сигурна какво се случва?
- Каво, луд ли си? Какво писмо ще взимаме?

Крисчън беше изключително учуден.
- Какво писмо? Някой знае ли за какво става въпрос? - попита той.

Каво говори.
- Але туй писмо е свещено усмотрение ве там ше пише тегобата на живота. - обясливо каза Каво мечката са клати за да.

- Не вярвам биографията ми да се пази от произволна мечка насред ледовете на Еритос. - засмя се Крисчън, макар и все още да беше доста объркан от случващото се.

Дейвид изсумтя.
- Това са пълни глупости, сякаш. Ти откъде знаеш какво пише в писмото, Каво? - полюбопитства Дейвид.

Каво говори.
- Але знам ве то туй са знай напрао сай спуснало на главата ни. - обясливо каза Каво.
- Але да ве ама за да давам писмото тряа да прайте хубав гозбалък да давати кво носите. - попитливо каза мечката.

- Да, да. - изрече Дейвид. Не можеше още да повярва, че някакви животни говорят. - Няма да си дам провизиите за някакво писмо!

Крисчън за пръв път на това "приключение" се радваше, че не бе донесъл нищо със себе си.

Каво говори.
- Але крадлив бутурник недей тъй ве давай гозбалъка да зимаме писмото ше светнем ве. - обясливо каза Каво.

- Никакъв шанс! - изрече Дейвид. - Ти си давай провизиите като искаш, аз искам да се прибера жив вкъщи.

- Дейвид е прав. Не е добра идея да си даваме нещата заради едно парче хартия. - изрече Катрин. - По-добре да убием мечката?

Каво говори.
- Але мечке ше давам премиум манжаре премиум салата конски бахур с сперма на оранготан и морска балтия премиум манжаре конска глава пълнена с чеп на кравок премиум сладко мазга на шимбанзе с захар и тръстика ше даваш ли писмото ве. - обясливо каза Каво.
- Але Каво добре ве добре ше давам писмото ама като няма да давати сичкото манджаре тогаз булчето ви ше ми лигави чепарете. - обясливо каза мечката.

Крисчън извади камата си и присви очи.
- В никакъв случай. - студено изрече той. Ако се стигнеше до там, едва ли една мечка можеше да се справи с всички тях.

Дейвид застана пред Катрин.
- Как пък не! - извика мъжът. - Няма шанс да се съгласим на тази простотия!

- Да убием мечката! - категорично каза Катрин.

Каво си го изкара и той и говори.
- Але мечке няма такива булчето Катрин е добро булче ней кат курвата проста ше та прайм да свириш хорото. - адски каза Каво.
Мечката са активира и щеши да лупа Каво ама кончо я спря. Мечката си въртя яко чепарете кончо я почна с шамари.

Крисчън се погнуси от изключително странното поведение на животното, сетне се приближи и заби камата си в единия крак на мечока.

Катрин недоумяваше. Каво по този начин ли се биеше с враговете си? Момичето извади отровните си шипове и ги запрати по ледената мечка.

Дейвид също извади отровните си шипове и ги запрати по мечката, ранявайки я в един от предните крака.

Кончо са качи на Курвито и са фърли напрао напрай супер зверски къч на мечката мечката пада ама не става и умря гадниливо препсува Каво на курва и погина. Каво зе писмото и зачети на отборлъка.
- Але аз съм свещено писмотворение за благодат който чете да знай че ше зима яка и мила курва за булка ше я помпи яко в анала ше му лигави камбанарията и ше гвака яко кереча ше и бърка по дупките мощно и ше кляка да обслужва сичките звънчета. - яко и мило чети Каво и са просълзи.