Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Дейвид е прав. Не е добра идея да си даваме нещата заради едно парче хартия. - изрече Катрин. - По-добре да убием мечката?

Каво говори.
- Але мечке ше давам премиум манжаре премиум салата конски бахур с сперма на оранготан и морска балтия премиум манжаре конска глава пълнена с чеп на кравок премиум сладко мазга на шимбанзе с захар и тръстика ше даваш ли писмото ве. - обясливо каза Каво.
- Але Каво добре ве добре ше давам писмото ама като няма да давати сичкото манджаре тогаз булчето ви ше ми лигави чепарете. - обясливо каза мечката.

Крисчън извади камата си и присви очи.
- В никакъв случай. - студено изрече той. Ако се стигнеше до там, едва ли една мечка можеше да се справи с всички тях.

Дейвид застана пред Катрин.
- Как пък не! - извика мъжът. - Няма шанс да се съгласим на тази простотия!

- Да убием мечката! - категорично каза Катрин.

Каво си го изкара и той и говори.
- Але мечке няма такива булчето Катрин е добро булче ней кат курвата проста ше та прайм да свириш хорото. - адски каза Каво.
Мечката са активира и щеши да лупа Каво ама кончо я спря. Мечката си въртя яко чепарете кончо я почна с шамари.

Крисчън се погнуси от изключително странното поведение на животното, сетне се приближи и заби камата си в единия крак на мечока.

Катрин недоумяваше. Каво по този начин ли се биеше с враговете си? Момичето извади отровните си шипове и ги запрати по ледената мечка.

Дейвид също извади отровните си шипове и ги запрати по мечката, ранявайки я в един от предните крака.

Кончо са качи на Курвито и са фърли напрао напрай супер зверски къч на мечката мечката пада ама не става и умря гадниливо препсува Каво на курва и погина. Каво зе писмото и зачети на отборлъка.
- Але аз съм свещено писмотворение за благодат който чете да знай че ше зима яка и мила курва за булка ше я помпи яко в анала ше му лигави камбанарията и ше гвака яко кереча ше и бърка по дупките мощно и ше кляка да обслужва сичките звънчета. - яко и мило чети Каво и са просълзи.

Крисчън отново се изсмя.
- Това ли беше писмото? - през смях попита той.

Дейвид скръсти ръце.
- И това ли е грандиозната простотия? Трябваше да си дадем храната заради това?!

- Пълни небивалици! - изсумтя Катрин.

Каво говори.
- Але да ве ама то е добро писмо напрао светнахме. - обясливо каза Каво.
- Але господа ай да къртим. - яко и мило каза кончито.

- Да къртим? - учуди се Катрин. - И това писмо е пълна глупост!

- Господин Каво, не бихме могли да къртим нищо в снега. Писмото е... интересен избор за израз на тези мисли. - през смях продължи Крисчън.

Кончо говори.
- Але не ве малко сте гьонсурат викам да копами яко и мило продукти за салата тука да зобами мощно. - обясливо каза кончо. Каво са клати за да.

- А не може ли да се приберем вкъщи и утре пак да дойдем? Не сме толкова далеч от Еритос, все пак. - изрече Катрин.

- Аз определено съм почитател на мисълта на Катрин. - отвърна чернокосият мъж.

Дейвид се плесна по челото. Този беше напълно луд.
- Каво, колкото и да копаеш на това място, продукти няма да изкопаеш. Няма как да вирее каквото и да е по тези земи, освен сняг и кучи студ.