🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Не искам да знам. - въздъхна Дейвид. - И разбира се, нищо полезно, за пореден път.

Кончо говори.
- Але крадлив бутурник ко дай полезно ве чушкалъка сий полезно земи да зобаш напрао ше ти са изпраят краката. - обясливо каза кончо. Каво зоба яко ама пръцка.

- Краката ми са си изправени и по никакъв начин някакви си чушки нямаше да помогнат, ако бяха криви. - извъртя очи Дейвид.

Кончо говори.
- Але не ве много си патрав туй е добър гозбалък за хубаво нещо да зобаш за здраве ве. - обясливо каза кончо.

- Стига с тия глупости! С нищо няма да са ни полезни тези чушки, нито каквото и да е по тези земи, очевидно.

- В самото начало не бях особено оптимистично настроен, че ще открием нещо полезно тук, но в крайна сметка в пергамента, който получих за обяснение ми беше казано просто да посетя това място с вас. - сви рамене Крисчън.

- На нас също. - изрече Катрин и въздъхна. - Нямаше никаква друга информация.

Каво и кончо играха на яка и мила въртележка тоз чушкалък бил син чушкалък напрао дрогиране стана Каво и кончо пяха мощно кумбая.

- А представяш ли си да е някакъв капан и накрая да ни убият тук? - изсмя се Дейвид. - Не че не е невъзможно, но не мисля, че за това ни изпратиха тук.

- Силно се надявам това да не е така, но положителното е, че всичко досега беше сравнително лесно за побеждаване. - отвърна Крисчън и погледна към коняря и коня му, които се държаха още по-странно. - Господин Каво...? - присви очи чернокосият мъж.

- Сравнително лесно за побеждаване и сравнително лудо. - въздъхна тежко Катрин. - До сега сме открили едно писмо, което беше пълна простотия!

Каво говори.
- Але туй е напрао вълшебство ве тряа за зобате чушкалъка напрао като картинка ше ставате давайти да заяздим курвата да зимаме да и прайм анала попски ръкав бърже. - яко и мило каза Каво с кончо си изкараха чепарете и си въртяха чеповете.

Дейвид се погнуси.
- Стига с тия глупости. Спри да намесваш Евдемия, тя е на съвсем друга мисия.

Каво са смя и си въртя чепарете.
- Але къде я месим курвата ве ше я зимами да и прайм анала сто цола ве. - обясливо каза Каво.

Крисчън въздъхна тежко.
- Господин Каво, определено няма да сторите нищо подобно.

- Определено. - изрече Катрин. - Евдемия не е толкова луда, че да се съгласи на подобно нещо.

Дейвид нямаше намерение да слуша скандалите на тия животни. Той се върна до иглуто и влезе вътре. Изненада се приятно, когато видя запален огън в средата. Мъжът извади от раницата си една постеля и седна край огъня, за да се стопли.

Каво са смя като весник.
- Але булче кой ше я пита курвата ве тя права няма тя е долен курволък. - зверски каза Каво.

Крисчън поклати глава.
- Господин Каво, изключително далеч сте от истината, поне що се отнася до Кросфайър Муунлайт.

- Има си права, Каво. Всяка жена в Еритос си има. - изрече Катрин.

Каво препсува тез на стринка и говори.
- Але булче ней тъй ве курвата е долна туй нещо сай явило на небесата ве. - обясливо каза Каво.

- Ако Евдемия е... долна, не съм сигурен как бих могъл да определя други от личностите, с които се събираме. - въздъхна Крисчън.

- Ако Евдемия е долна, не знам как бихме могли да определим Каво. - изрече Катрин и после погледна към господаря на коне. - В някой момент ти ще се явиш на небесата, Каво, ако продължаваш с глупостите си.

Дейвид си бе взел малък тиган и малко провизии. Той постави тигана върху огъня, сетне извади малко шишенце с мазнина и изля в тигана. Изкара две яйца и парче наденица и започна да ги пържи. Овкуси яйцата и зачака обяда да се приготви.

Каво говори.
- Але булче ней тъй ве ми ти си булче не разбираш мъжките работи. - зверски каза Каво и са яви на бутурника на очите.
- Але крадлив серсем туй е гьонсурат ве къде тий спермата на мамут. - попитливо каза Каво ама малко адски излезе.