🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Нормалните хора не се хранят с подобни гнусотии, Каво. - отвърна Дейвид. - Може да продължиш да спориш с животните отвън.

- Ама да, направо са "мъжки" работи. - изсумтя Катрин. - Няма нищо такова и никога не би имало.

Каво говори.
- Але кви животни ве ний го бастисахми животното. - зверски каза Каво и пръдна.
- Але булче Каво сий правдив ти не знайш. - обясливо са добави кончито.

- Интересно тогава защо и аз не разбирам въпросните "мъжки работи". - засмя се Крисчън.

Дейвид въздъхна. Вярно, никога не беше наричал животните по този начин наистина.
- Все едно.

- Але да ва та знам ве сигура си гьонсурат. - обясливо каза кончо.

Каво говори.
- Але едно две три давай тука да слагами и чушкалъка напрао ше стани картинка манжарето. - обясливо каза Каво.

Катрин въздъхна.
- Нищо полезно няма да намерим по тези земи, само пълни ненормалщини. - изрече тя.

- Слагай си чушките в гадните ти салати. - изрече Дейвид и обърна яйцата, за да се запържат и от другата страна.

Крисчън се изсмя, чувайки думите на коня, сетне се обърна към Катрин и кимна.
- Аз имам същите известни подозрения. - отвърна той.

Каво говори.
- Але ней тъй ве туй ше стане много добре с чушкалъка ве тука ко прайш гадниливо нещо яйца туй напрао ше ти излезе през гъзарете ве. - зверски каза Каво.

Дейвид се изсмя.
- Каво, всяка храна евентуално излиза от там. - изрече той. - И не, няма да сложа чушката в яденето си.

- Един милион даже е малка награда за всичко, което ни се случва тук. Небивали глупости и Каво. - изсъска Катрин.

Каво са разплака.
- Але добре ве добре тогаз да ма ядат дивите зверове напрао. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.

- Милион злато са нищо, така е. - засмя се Крисчън. - Обвинявам единствено и само Арус за несгодите си.

Дейвид едва се сдържа да не се разсмее. Щеше да бъде твърде хубаво диви зверове да изядат Каво.
- Няма да се случи, за съжаление. - измърмори под нос мъжът.

- Той си гледа кефа в някаква магическа гора. Сигурно е много по-хубаво и вълнуващо от това проклето място. - изсумтя Катрин.

Каво говори.
- Але бутурник туй манжаре става много зле ве напрао пълен минус робинлъка ако го прай ше ги бастисами ве. - зверски каза Каво.

- Надявам се да не е. - усмихна се Крисчън. - Надявам се да среща същите причудливи създания като нас. Това е най-малкото, което заслужава.

- Не е моя работа какво ще правиш с горките си робини. - изрече Дейвид и махна тигана от огъня. - И това си е абсолютно нормално ядене, за разлика от ужасните ти салати, които са доста съмнителни.

Катрин се засмя.
- Нямам представа. Когато свърши събитието и се съберем на някое парти, ще разкаже.

Каво говори.
- Але как ней добре салатата ве туй са важни нутренти да ставаш прав и корав ве да можиш да помпиш яко курвите в гъзарете да си знаят. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите и си завъртя чепа.

- Не съм особено сигурен, че бих искал да разказвам какво се случва на нашето. - на свой ред се засмя мъжът.

Катрин въздъхна.
- Да, по-добре да се подложим на някаква терапия, която ти изтрива паметта.

- Може би трябваше да опитаме онези чушки... - продължи да се смее Крисчън.