Евент Приключение: Територии на Вечната зима

- Малък дж... какво? - попита Крисчън. Странното същество не му приличаше на нищо познато, но в крайна сметка до преди няколко години не бе виждал дракони и човекоподобни лисици, та не можеше напълно да го изключи от възможностите.

Катрин въздъхна.
- Тук сме на приключение. - отвърна момичето. - Какво интересно има по тези земи?

Джастапрасника говори на булчето.
- Але булче няма интересливи неща ве туй е напрао гаднилив коптор много е зле ся аз прая пазене на работата и ше прайте играене ве ся ше давам един краставичок и ше играйте лапане на краставичока. - обясливо каза животното и изкара краставичока и дава на булчето.

Крисчън премигна няколко пъти учудено, когато забеляза, че животното подава краставица в ръцете на Катрин.
- Що за игра е това? - невярващо възкликна той.

Катрин веднага хвърли краставицата.
- Как пък всеки път ще попадаме на още по-луди животни?! - извика тя. - Това е абсурдно!

Джастапрасника цъкцъка и говори.
- Лееееее булче ко напрай ве ся манжарето замина туй беши премиум типтоп краставичок ве тряаши да го лапати да са маха стоденото ве ся ше ви мръзнат шушоните ве. - животното каза и плака сълзички.
- Але булче ко напрай ве стана сакатлък. - тъжливо каза Каво и плака океани.

Крисчън беше още по-озадачен. Странното животно твърдеше, че въпросната... краставица има способността да премахне усещането за студ? Не беше сигурен, че разбира правилно така или иначе, всички същества около коняря Каво бяха изключително странни.
- А сега какво? - попита той.

- Вие луди ли сте? - извика Катрин. - Не ми отговаряйте, много ясно, че сте! И на земята е проклетата краставица, нищо ѝ няма.

- Да ги товарим на нещо и да ги изпратим в лудницата, то няма накъде вече. - въздъхна Дейвид.

Животното си го изкара и прай среден пръст на тез бутурници.
- Але господа и булче вий сте напрао гьонсурат ве бастисахти краставицата ся ше ва бастисам аз ве булчето ви ше я помпя яко в гъзарете вий ше пейте зверското кумбая ве ше ва прая на кожи за якенца ве. - зверски каза животното и са активира мощно. Каво са изплаши ама тъй че да не го видят.

Усмивката на Крисчън застина на лицето му. Не беше запознат на какво е способно това животно, но се надяваше четирима да успеят да се справят с него.
- Това просто няма да се случи. - студено отвърна мъжът.

Катрин ядно извъртя очи. Не разбираше защо това същество я ядосваше повече, отколкото плашеше.
- Остана и да се случи. - изсумтя момичето и приготви ледените си шипове. - Щом толкова много ти се умира, така да бъде.

Дейвид извади отровните си шипове. Това същество надали щеше да ги надвие.

Каво говори.
- Але животно не тряа таквизи работи да прайш ве ся тряа да та бастисами. - адски каза Каво и си изкара ножката и синжира.
Животното стана кунфу мошно и щеши да помпи булчето Катрин в анала ама кончо го заши и животното пада и става.

Крисчън също нападна странното същество, прорязвайки единия му крак с камата си.

Катрин запрати отровните си шипове, целейки се в гърдите и врата на животното. Дори и да не умреше веднага, скоро щеше да се случи.

Дейвид нападна странното същество, ранявайки го. Тези територии бяха пълни с ненормалници.

Животното пада ама не става и погина тъжливо ама препсува накрая Каво на чинка. Каво рита зверски животното и го напрай на каймичка с мачетето Каво са яви в къщето на животното и са изкара и дава на отборлъка яки и мили чушки да зобат.
- Але туй животното има продукти напрао салатата можи да прайм ве кончито ше пръдне за аромат и ше става яко и добре. - обясливо каза Каво и ръба чушки.

Крисчън избърса камата си с крайчеца на наметалото си, сетне вдигна ръце.
- Благодаря, господин Каво, но ще пропусна. - отвърна той.

- Стига с тия салати и глупости! - изсъска Катрин и скръсти ръце. Вече бе започнало да ѝ писва. - Нещо по-интересно няма ли в това иглу?