🔒Евент Приключение: Територии на Вечната зима

Дейвид се изсмя.
- Нямам нужда от подобни неща, за да... задоволявам дамите. Съвсем добре се справям и без подобни гадости.

- А може би не. Вероятно щяхме да изпитаме още по-голяма лудост от тази.

Каво говори.
- Але крадлив борсук как ше си добре ве зобаш тука само лоши гозбаре напрао на тебе ти го бутат сигура. - обясливо каза Каво.

- Може би точно от това имаме нужда, за да преживеем присъствието на нашият скъп приятел коняря. - отвърна Крисчън.

- Ако някой ми го буташе, щях да знам. Тъй като подобно нещо не се случва, значи никой не ми го бута. - извъртя очи Дейвид и прехвърли яденето си в чиния.

- Опасявам се, че нищо няма да е в състояние да ни помогне да преживеем подобно нещо. - въздъхна Катрин.

Каво говори.
- Але ем тогаз ако искаш да на обслужиш с кончито ве ше ти го бутнем яко. - обясливо каза Каво.

- За съжаление има голяма вероятност да си права. - въздъхна Крисчън.

- Не, благодаря! Вървете в публичния дом, там няма да ви откажат... май.

- Не искам да подхващам темата, но дори и опиумът, който Силиа взимаше няма да ни изтрие спомените.

Каво говори.
- Але в бардачницата е гадниливо ве там само курвалък като курвата. - зверски каза Каво.

- Опиумът в повечето случаи не работи така. - отвърна Крисчън. - Макар че можеше и да помогне да приемем по-лесно съществуването на животни, които познават коняря насред тези необитаеми територии.

Дейвид сви рамене.
- Тогава защо искаш да бъдеш с Евдемия? Няма грам логика в желанието ти.

- Честно казано, разказът ни ще звучи все едно сме се надрусали. Просто чудесно. - въздъхна Катрин.

- Отсега си представям как ще реагират останалите. - засмя се Крисчън.

- Ще ни помислят за още по-луди. - засмя се Катрин.

Каво са зачуди.
- Але крадлив серсем кой я ще тъз простата курва ве не я щем с звънчетата ама тряа с кончо вечи я помпихме яко в анала и ся булка тряа да ми стане тряа да на обслужва без да я щем туй сий нейното. - Каво плака океани.

- Имаме застраховка - присъствието на коняря. - Крисчън вдигна показалеца си и посочи към иглуто, където се намираха Каво и Дейвид.

Дейвид още повече се обърка.
- В думите ти няма грам логика, Каво. - изрече мъжът и започна да се храни. - Хем я искате, хем не я щете, хем тя трябва да ви обслужва, но тя това не го иска. Щом и двамата не се искате, значи няма нужда да се взимате.

- Думите му за нищо не минават. Пълни небивалици излизат от устата му и ме съмнява някой изобщо да му вярва.

- Ще се наложи да повярват, тъй като всички видяхме това с очите си... Макар и да не ми се искаше да ставам свидетел на подобни неща.

Каво говори.
- Але ней тъй ве курвата е долна тя права няма курвата ко иска никой не прай питанката ве аз не я ща ама с кончо вечи я челастрихме в гъзарете тряа да я зимам. - обясливо каза Каво.

Дейвид въздъхна.
- Често се чудя изобщо живееш ли на същото място, на което и ние или просто пътуваш до някоя друга планета, когато не се събираме. - изрече Дейвид. - Никой не те задължава да бъдеш с Евдемия, няма такава простотия.

Катрин въздъхна и разтърка чело с ръка.
- За съжаление. Това кралство изобщо не върви на добре.

- Трябва да се съглася. - въздъхна Крисчън. - Всъщност, какво точно се очаква да продължим да правим тук сега?