Студиото на Нана

За скромната сума от 10 000 злато, Нана се сдоби с малка сграда в Еритос, която превърна в студио, което щеше да ѝ послужи за промотиране на бизнеса ѝ, както и за срещи с евентуални клиенти в последствие.

Каво доязди с кончито и остай въпросителната на розовата курва да прай мощно мило одговаряне Каво щеши да си удря гъза в тавана като каже как да зима курвата за булка и тя човек да стане. Каво и кончо отлетяха.

1. Але курво колко мангизалък тряа да са дава на курвата че да доязди да ма обслужва с звънчетата и да я помпим яко в анала.
2. Але курво давай тука да казваш как тряа да са напрая яко и мило че курвата булка да ми става ве.
3. Але курво онъз мъжката курва нал тий добро нещо тя зако се тъй са изкарва страх ма е да не ми го бута яко ве.
4. Але курво що не щеш да обслужиш секс конче и дракончета.
5. Але курво има ли таквоз нещо като тебе ама конченца.

Нана дойде в студиото си, тъй като момичето, на което беше платила малко злато да я уведомява когато има въпроси, бе изпратила телеграма. Усмивката на лицето на лисицата в миг се изпари, когато започна да чете въпросите. По всичко личеше, че онзи странен коняр е първият решил да попита нещо. Макар и да не беше сигурна, че разбира напълно какво означават тези въпроси, Нана се зае да отговори.

1. Не знам какво са "звънчета" в този смисъл и как може една проститутка да ги обслужи, но според мен никоя елитна платена жена не трябва да иска по-малко от милион злато на час. Аналният секс също е редно да се заплаща отделно, примерно още 500 000 отгоре върху първоначалната цена. Това е минимума, на който аз лично бих се съгласила.
2. Не знам защо искаш да се жениш за проститутка и като цяло не ти го препоръчвам, но предполагам че ще трябва да можеш да я осигуряваш финансово до края на живота ѝ. Иначе не виждам защо би се съгласила. Приготви си доста злато и също така трябва да си склонен да ѝ купуваш всичко, което пожелае. Може би тогава ще ти стане "булка.".
3. Изобщо не разбирам този въпрос, можеш да се радваш, че съм достатъчно наблюдателна по време на събиранията в Покрайнините, така че предполагам че говориш за Юки. Ако питаш защо тя присъства на тях - не съм правилното същество, към което си отнасяш въпроса, питай нея. Относно това дали ще се съгласи да спи с теб, силно ме съмнява. Не си богат, не си император и определено не си наред психически. Последното никога не я е спирало, но лошото ти финансово състояние и липсата на адекватни титли и власт със сигурност ще я спре.
4. Да спя с кон и дракони? Не знам защо директно ме питаш защо не бих. Много зависи от това какъв тип същество са. Аз съм лисица, истинските ни форми в никакъв случай не са съвместими, но бихме могли да използваме човешки, за да спим заедно. Все пак, бих предпочела клиенти човеци, тъй като са доста по-глупави и лесни за манипулиране.
5. Дали има коне йокаи? Не съм сигурна, вероятно е да има. Съществуват кентаври, които също предполагам биха могли да са отговор на въпроса ти. Дали проституират обаче - това не знам. Съветвам те да посетиш публичния дом във Валдора, ако има такова нещо - ще се предлага там. Не им казвай, че аз съм ти го препоръчала, обаче.

Нана въздъхна и остави пергамента с отговорите си на масата, след което си тръгна. Надяваше се да получава по-нормални въпроси от тук насетне.

Серена не беше сигурна какво да пита тази жена, тъй като не си спомняше да е разговаряла с нея нито веднъж. Все пак, момичето имаше нужда от златото, затова остави въпроси.

1. След като сте нова по тези земи, защо избрахте да станете точно куртизанка?
2. Откъде всъщност идвате и с какво се занимавахте преди да дойдете тук?
3. Какво смятате за Еритос като кралство?
4. Какво мислите за драконите и за съжителството им с хората?
5. Какво Ви накара да се преместите в Кросфайър Муунлайт?

Престолонаследницата на Еритос остави въпросите си, след което си тръгна.

Нана отново дойде, за да отговори на зададените въпроси. Отдъхна си, когато прочете тези, изглеждаха по-нормални от простотиите на онзи коняр.

1. Не виждам какво друго бих могла да стана. Не съм особено добра в повечето занаяти, а човешката природа не ми е чак толкова добре позната, отвъд това, което са ми разказвали в Долината на Кошмарите. Красотата на човешката ми форма е главното ми предимство.
2. Зависи от гледната точка. Аз бях създадена в Долината на Кошмарите, но прекарах доста голяма част от живота си във Валдора. Не се занимавах с нищо особено, освен да служа за експериментиране на моите господари.
3. Ами смятам, че сте луди. Като започнем от това, че позволявате на ненормалници кано онзи коняр да се разхождат свободно, та стигнем и до дъртофелницата и онази Силиа. Съжалявам ви, ако останалите имате мисленето на тези двете. Също така е прекалено студено.
4. Намирам го за странно. Драконите са доста силни създания, не разбирам как тези тук се примиряват с това да бъдат слуги на човеци. Аз никога не бих била слугиня, а съм много по-слаба от тях.
5. Както казах - предимно студовете и бедността тук. Дъртофелницата и отвратителното ѝ поведение също не помагаха.

Нана се разгневи, спомняйки си за старицата, която ѝ вгорчаваше живота тук, но все пак довърши отговорите си.

Юки дойде да зададе въпросите си към Нана, макар че това бе изключителна загуба на време, тъй като лисицата добре я познаваше и не се сещаше за нещо, което твърде много би искала да научи за нея.

1. Защо си толкова обсебена от тези глупави човеци, не смяташ ли че не е нормално?
2. Какво толкова ти се случи във Валдора, че не желаеш да се връщаш там?
3. След като благодарение на идеята ми вече имаш злато, защо не откупиш имота на онази старица, щом толкова я мразиш, и не я оставиш на улицата? Ако платиш достатъчно, сигурна съм че кралицата ще се съгласи да ти продаде къщата, тук са достатъчно бедни.
4. За какво ти беше да се занимаваш с някакво човешко дете?
5. Разкажи ми всичко, което знаеш за сегашните планове на онези изчадия от Долината на Кошмарите.

Юки остави пергамента с въпросите на масата и си тръгна.

Нана тъкмо планираше да се прибира, но видя че Юки излиза от студиото ѝ, затова се върна. Както и предполагаше, другата лисица беше оставила въпроси за нея. Нана не беше съвсем сигурна защо се е записала, тъй като двете добре се познаваха, но все пак въздъхна и започна да отговаря.

1. Не съм обсебена от никого, престани с това, моля те. Ако искам да остана по тези земи, се налага да се жертвам известно и да поддържам добри отношения с повечето от тях, това е. Искам единствено спокоен живот тук.
2. Нищо не ми се е случило, просто щом осъзнаха истинската ми същност, веднага ме назначиха на работа в техния публичен дом. Дори не сметнаха за удачно да ме попитат, преди да обявят "тарифата ми" на всичките си клиенти. Разбрах, че работя там, когато започнаха да ме търсят за услуги най-различни същества. Разбира се, публично отказах да продължа и всички се озлобиха срещу мен. Не знам дали аз съм обсебена или луда, но съществата там определено не са с всичкия си, особено що се отнася до мнението им за нас лисиците.
3. Знаеш ли, това е всъщност добра идея. Трябва да пробвам да го направя. За да отговоря все пак на въпроса - не съм го сторила все още, защото не се бях сетила за такъв вариант.
4. Не съм искала да се занимавам с нея, срещнах я случайно на пристанището в Кросфайър Муунлайт. Не съм имала за цел да я нараня ни най-малко, просто изглеждаше добре облечена и реших, че родителите ѝ са заможни и ще ме наградят, задето съм я спасила. Държах се възможно най-добре с нея.
5. Добре знаеш, че не мога да направя това, инак рискувам живота си. Единственото, което мога да ти кажа е, че все още сме във война с небесните създания, така че в момента вниманието им е насочено предимно на фронта там. Всичко друго е поставено на заден план, включително експериментите, които включват енергията ти.

Нана остави отгговорите си, като се постара да отговори възможно най-неутрално на въпроса за детето. Наемният убиец винаги можеше да намери тези книжа някой ден и лисицата не желаеше да прави положението си още по-лошо, отколкото беше в момента.

Лилит бе готова с въпросите си към Нана и се телепортира в таверната, където се намираше студиото на лисицата. Тя остави пергамента с въпросите си, сетне се телепортира обратно в имението на Арус.

"1. Защо си търсиш клиентела в Еритос?
2. Колко смяташ да искаш от клиентите си тук?
3. Как вървят отношенията ви с Крисчън?
4. Не си ли доволна от клиентелата си в Кросфайър Муунлайт?
5. Имаш ли си любим клиент и правиш ли нещо повече за някои от тях?"

Нана се върна, защото изглежда някой отново беше задал въпроси. Зарадва се да види, че са от Лилит. Лисицата започна да отговаря.

1. Не че тези в Кросфайър Муунлайт не са достатъчно платежоспособни, но се надявах и тук да изкарам допълнително злато. Все пак, наскоро разговарях с наемния убиец, който твърди, че проститутките тук взимат само по 5 000 злато. Силно се надявам да ме е излъгал, защото това е абсурдно. Ако се съгласявате на толкова, значи просто потвърждавате теорията ми, че сте луди.
2. Смятах да искам същото, което искам в Кросфайър Муунлайт - 1 000 000 злато на час. Ако нормалната цена тук наистина е 5 000 злато, то не искам да си представям какви изроди ще срещна.
3. Какви отношения? Вече съм почти убедена, че наемният убиец ме мрази искрено. Дори и последния път, когато разговаряхме, се държа ужасно с мен. Предполагам, за да бъде отговор трябва да кажа, че никак не вървят добре.
4. Доволна съм от златото, което дават. Просто исках да имам и други възможности, нещо като втори план, за повече сигурност.
5. Подозирам, че аз и ти виждаме човеците по доста различен начин. Нямам любим клиент, тъй като за мен всички човеци са еднакви - глупави и лесно манипулируеми. Няма нещо, което пожелаят и аз не съм склонна да направя, стига да си платят добре за това.

Нана остави пергамента с отговорите си на масата.

Евдемия дойде да си остави въпросите. Тя остави пергамента при другите и си тръгна.

1. Защо се съгласи да помогнеш на Юки да си връща на Силиа и Крисчън?
2. С Юки толкова добри приятелки ли сте?
3. Кои качества не харесваш във вас - йокаите?
4. Защо напусна родното си място?
5. Защо лисиците не можете да ядете сладко?

Нана беше разбрала, че някой е оставил въпроси, затова отиде в студиото си. Прочете въпросите на онази елфка Евдемия, сетне започна да отговаря.

1. Защото Юки ми е приятелка, а в онзи момент те двамата бяха просто произволни човеци. Разбира се, че бих се притекла на помощ на моя близка, особено след като тя също ми е помагала, когато имах нужда. Не бих казала, че съжалявам за нещата, които сторих - от наблюденията ми, Юки е права. Те двамата си го заслужават.
2. Аз определено я смятам за приятелка, но не знам какво мисли тя по този въпрос. Все пак аз съм създадена, в опит на господарите ми да копират силите ѝ. Държи се добре с мен и нееднократно ми е помагала, така че може да се каже, че сме в доста добри отношения.
3. Труден въпрос, няма много неща, които да не харесвам в нашата раса. Може би единственото е, че не сме равни по сила и по-слаби същества като мен трябва да се примиряват с неправди, като това силите им да бъдат запечатвани всеки път, когато някой противен гном или наемен убиец реши да използва някоя магическа джаджа срещу тях.
4. Ако приемем, че "родното ми място" е Долината на Кошмарите, напуснах защото така ми беше наредено от баща ми и господаря му. Трябваше да живея във Валдора, която също напуснах, защото обитателите искаха да ме принудят да работя в публичния дом, където клиенти да ми бъдат всякакви магически и немагически създания. Не, благодаря. В Кросфайър Муунлайт поне мога да избирам клиентите и да определям сама заплащането си, много по-добре е.
5. Това идва от животинската природа на спиритуалната ни енергия. Горските лисици не могат да ядат сладко, отровно е за тях, както и за кучетата и котките. Съответно и ние не можем, макар и да сме просто спиритуални създания.

Нана не можеше да разкрие пред тези човеци, че не е точно йокай, затова не спомена нищо подобно в отговорите си. Така или иначе истинската ѝ същност беше доста трудна за обяснение пред тях, а и вероятно повечето нямаше да разберат. Определено не искаше да знаят, че истинската енергия използвана за създаването ѝ бе дошла от жаби. Тя остави пергамента с отговорите си на масата.

Дейвид дойде до студиото на Нана и остави въпросите си.

1. Кое е любимото ти ястие?
2. Кое считаш за най-добрата си черта?
3. Ако можеше да промениш едно нещо в живота си, какво би било то?
4. Какви храни не харесваш?
5. Какви намират другите за най-дразнещо в теб?

Момичето, което Нана нае я беше известило, че отново има въпроси към нея. Лисицата се върна и започна да чете какво са я питали жителите на Еритос.
- Този явно доста се интересува от ядене. - въздъхна Нана и започна да отговаря.

1. Обичам да ям заешко месо и яйца. Любимото ми ястие е омлет.
2. Това е разбира се красотата на човешката ми форма. Доста години прекарах наблюдавайки човеците и това, което мъжките човеци намират за привлекателно в една жена. Доста се гордея с външния си вид.
3. Щях да направя така, че да стана силна като Юки и разни причудливи магически устройства да не работят върху мен. Това доста би променило живота ми.
4. Не обичам да ям люти храни. Само при мисълта ми се насълзяват очите, ужасно е.
5. Не съм съвсем сигурна как да отговоря на това, тъй като никой не ми е казвал че съм дразнеща. Съществата във Валдора, както и нещастната дъртофелница тук твърдят, че съм курва, но това не ме обижда, тъй като не придавам особена важност на думите им. Предполагам, че това би се брояло - разкрепостеното ми за човешките, или по-точно Еритоските стандарти поведение и облекло?!

Нана въздъхна и остави отговорите си на масата.

Елвира дойде до Еритос, за да си остави въпросите към Нана, след което се прибра обратно във вилата на Силиа.

1. Защо продължаваш да се заяждаш със Силиа?
2. Защо Крисчън ти купи това имение в Кросфайър Муунлайт?
3. Колко такива има като теб?
4. Кое те прави по-специална от останалите?
5. Защо не настоя да си останеш в Долината на Кошмарите?

Нана се върна, защото момичето ѝ изпрати телеграма, че отново има оставени въпроси към нея. Лисицата ги прочете и въздъхна, сетне започна да отговаря.

1. Ако обърнеш внимание на държанието ѝ, ще видиш много бързо, че тя е тази, която продължава да се заяжда с мен. Признавам, че когато дойдох тук нарочно я провокирах, но от доста време престанах. Присъства на пазаруването ни последно, сама видя как се държи тя с мен и как прави на пук на всичко, свързано с мен. Дори не знам какъв ѝ е проблемът вече, кълна се, че се опитвам да спазвам добрия тон и не съм си позволявала да я нападам или нагрубявам, даже напротив.
2. Честно казано, аз също леко се изненадах, че се съгласи. Всичко тръгна от там, че с къщата ми в Еритос се случи инцидент и се подпали. Отидох с него в дома на шефа му, след което споменах пред него, че бих искала да имам дом като този. Изненадващо за мен той се съгласи да ми купи тази къща. Предполагам, че го стори, защото несправедливо ме обвинява за държанието ми към онази дъртофелница, съседката ми от тук. Нямам намерение повече да се занимавам с нея, но също така нямам против да си мисли, че тя е в опасност от мен, така ще задържа тази прекрасна къща.
3. Колко какви има като мен? Йокаи? Страшно много различвни видове, спиритуалните същества имат много домове, но предимно живеят в гори и планини. Ако питаш за други лисици, също има доста, но са далеч по-слаби от Юки, а дори и от мен. Повечето имат само по една опашка и повечето, които аз лично познавам, работят в публичния дом във Валдора.
4. По-специална спрямо кои останали? Човеците? В такъв случай, по-силна съм от тях, имам специални умения, които човешката раса няма как да придобие или използва, мога да избирам как да изглеждам и да бъда възможно най-красива, много човешки жени например могат единствено да се надяват да се родят с добри гени. Ако питаш за другите йокаи - не съм много по-специална от тях, всички спиритуални същества са различни и би било трудно да се премери кое точно е най-"специално".
5. Аз нямам право на глас там. Долината на Кошмарите има стриктна йерархия, аз съм просто експеримент и принадлежа на господарите си, както и завися от тяхната добра воля. Имам известен късмет, тъй като съм единствената оцеляла от този конкретен експеримент, така че в интерес на баща ми да бъда жива и да водя сравнително спокоен и щастлив живот, затова се съгласи да напусна онова място, както и Валдора в последствие. Иначе аз самата не бих желала да остана в Долината на Кошмарите - защо ли бих? Там съм никоя, а навън мога сама да изградя добро бъдеще за себе си.

Нана остави пергамента с отговорите си.

Халон дойде до студиото на Нана и остави въпросите си за нея.

1. Обичаш ли да пътешестваш?
2. Кое е най-хубавото нещо във Валдора?
3. Кое е най-далечното място, на което си била?
4. Кое е мястото, което мечтаеш да посетиш?
5. Възнамеряваш ли да се връщаш във Валдора?

Нана дойде в студиото си и видя, че отново има зададени въпроси към нея.

1. Бих казала, че обичам да пътешествам, да. За съжаление моят вид не е добре дошъл на много места.
2. Предполагам, че ако принадлежиш на друг вид създание, може и да намериш нещо хубаво. Аз и ти обаче няма как да намерим никакви позитиви на такова място. Елфите във Валдора не се славят с особена власт и отново сте предимно роби, а лисиците като мен биват виждани единствено като работници в публичния дом, защото във Валдора смятат, че целият ни вид е с леко поведение.
3. Долината на Кошмарите е доста далеч, бих казала, тъй като не можеш да стигнеш до там по обикновен път. Налага се да използваш портал, отворен от някой местен там, инак никога няма да успееш да я откриеш.
4. Хм, това е доста труден въпрос, тъй като има толкова много места, които бих искала да посетя. Когато събера достатъчно злато тук, мисля да ида да видя този прословут остров Шиера, който жителите на южното кралство често споменават.
5. Определено не. Там се държаха ужасно с мен и единствената стойност, която виждат в моя вид е това дали бих работила в публичния им дом. След като отказах, отношението им рязко се влоши и бях принудена да напусна.

Нана остави отговорите си на масата.

Катрин дойде до таверната и влезе в стаята на Нана. Тя остави въпросите си и си тръгна.

1. Кой е най-страшният ти спомен?
2. Всичките йокаи ли сте обсебени от пари и власт?
3. Ако нямаше професия проститутка, какво щеше да работиш?
4. Какво правиш в свободното си време?
5. Ако можеш да махнеш една негативна черта от себе си, коя?

Нана дойде, защото момичето я беше уведомило, че отново има въпроси към нея. Лисицата прочете написаното и започна да отговаря.

1. Най-страшният ми спомен е експериментирането на баща ми върху мен. Хранеше ме с различни отрови за да види кои биха ми действали, болката от повечето от тях беше неописуема.
2. Разбира се, че не. Йокаите сами по себе си не сме нищо повече от спиритуални създания, формирани от природната енергия на различни животни и местности. Има йокаи създадени от енергията на много животни, планини, дървета, реки. Всички видове имат свои характерни особености, ние лисиците например искаме да съжителстваме мирно с останалите създания и човеци, но знаем физическите предимства, които красотата ни дава, затова не виждаме причина да се задоволяваме с бедност и нищета.
3. Това е интересен въпрос, вероятно щях да се опитам да не работя, омъжвайки се за богаташ. Винаги мога да причиня смъртта му и да намеря друг, ако нещо се случи с богатствата ни.
4. Напоследък пазарувам доста. Къщата ми е доста празна, дойде единствено с обзавеждането, което не е било пипано доста години. Опитвам се да подменя мебелите, както и да възстановя гардероба си, след като заради онази нещастна дъртачка се съсипа.
5. Бих искала да имам повече умения и разни джаджи да не действат върху силите ми. Ако имаш предвид черта на характера ми - бих искала да не съм толкова нерешителна, ако приличах повече на Юки, щях да имам много по-лесен живот по тези земи.

Нана въздъхна и остави отговорите си на масата.

Блейд дойде до таверната и намери стаята на тая Нана. Той остави въпросите си и си тръгна.

1. Защо реши да си проститутка, вместо да си направиш собствен бизнес?
2. Кое е най-голямото постижение в живота ти?
3. Какво означава приятелството за теб?
4. Ако знаеше, че ти остава година живот, какво щеше да промениш в него?
5. Действията ти съвпадат ли с начина, по който се държиш пред обществото?