Мистериозна гора - Отбор 5

Елвира въздъхна и се обърна към Крисчън.
- Благодаря, че ми помогна. Лек ден. - изрече жената и тръгна след Силиа. Трябваше някой ден да даде книгата на Серена.

Крисчън се изсмя с глас.
- Ти да разрешиш ситуацията определено не влизаше в най-големите ми очаквания. Не бих могъл да гарантирам за дамите. - подигра се той и пожела лека вечер на Силиа и Елвира.

- Едната от тях определено не е дама. - изсумтя Нана. - Не разбирам защо се налага да приемам за нормално да бъда обиждана от нея всеки път, щом се наложи да се видим.

- Вдъхновяващият ви разговор изглеждаше двупосочен, поне отстрани. - засмя се Крисчън. - Но така или иначе, не е мой проблем. Нека си тръгваме.

Нана изсумтя, но все пак не искаше да плува до Кросфайър Муунлайт, затова последва наемния убиец. Трябваше да измисли нов план как да се сдобие с проклетия талисман.