Мистериозна гора - Отбор 5

Елвира пристигна на уреченото място на отбора си и зачака останалите да се появят.

Силиа изобщо не беше доволна с кого се беше паднала. Как пък веднъж не ѝ се паднаха нормални съотборници по тези събития? Или щеше да е Нана или Лилит, или проклетниците Юки и Далия. Сега обаче трябваше да е още по-зле, а именно Нана и Крисчън. Навярно в следващото подобно събитие щеше направо да се падне в отбор с Нана, Юки, Лилит, Далия и онзи проклетник Конър. Принцесата с кисело изражение застана до Елвира.
- Напомни ми никога повече да не се записвам на такъв тип събития. - изсумтя Силиа.

Крисчън дойде на уреченото място. Този път се постара да запомни за какво се записва, заедно с Арус, но нямаше представа с кого ще му се наложи да си партнира. Наемният убиец се надяваше да не среща отново онзи коняр. Не след дълго забеляза Елвира и Силиа и побърза да ги поздрави.
- Радвам се да ви видя, дами. - жизнерадостно поздрави мъжът. - Надявам се този път конярят Каво ще ни спести присъствието си.

Нана отиде в Еритос. Не изгаряше от желание да ходи където и да било с онези бедняци, но наградата си струваше, затова лисицата реши да не я пропуска. Тя присви очи и изцъка с език, когато забеляза с кого се е паднала.
- Здравейте. - вяло поздрави тя.

Силиа скръсти ръце.
- Да, той ще ни го спести, но не и страхотната ти приятелка Нана.

Нана се обърна срещу русокосата жена, сетне хвърли раздразнен поглед към наемния убиец.
- Ето за това говоря. Едва съм дошла и вече отнасям злобни подигравки. - нацупи се лисицата.

Елвира вдигна ръце.
- Добре, няма нужда от това. - изрече тя. - Нека просто изпълним каквото се иска от нас без много разправии, моля.

Крисчън повдигна вежда.
- Нима? Единственото, което чух е да те наричат страхотна. Не би ли следвало подобен комплимент да те радва?

Силиа се изсмя.
- А някога да си се запитвала защо? - вирна вежда тя.

- Разбира се, че бих се зарадвала, ако знаех че е искрено. - присви очи лисицата и се обърна към другите две жени. - Колкото и да се запитвам, не бих могла да предположа с какво съм те нагрубила. От друга страна, госпожице Елвира, повярвайте ми, и аз точно това искам.

Крисчън въздъхна.
- Елвира е права. За добро или лошо, се налага да си съдействаме, би било добре да запазвате добрия тон.

Силиа извъртя очи. Естествено, че той щеше да защити лисицата.
- Как пък всеки път се падам все с някоя проклета нещастница. - изсумтя принцесата и се обърна към Елвира. - И какво предлагаш да правим?

"Да се гръмнете, ама къде такъв късмет.", въздъхна Елвира.
- Нека просто тръгнем в една посока и да разберем какво може да има тук.

- Как бих могла, след като явно съм "проклета нещастница". - въздъхна Нана. Тази жена не беше познала, ако смяташе, че ще ѝ позволи да се отнася така с нея всеки път.

Крисчън се измори от нелепата свада, която Нана изглежда подклаждаше.
- Престани. Нека просто последваме дамите от Еритос. Те познават това място много по-добре от нас така или иначе. - сухо отвърна той.

- Разбира се. Силно се надявам това да не е капан, който вие тримата сте ми устроили. - изсумтя лисицата.

- Колко хубаво би било, за съжаление не е. - извъртя очи Силиа.
Тя тръгна напред, надявайки се да срещнат нещо, което най-сетне да я отърве от страхотния ѝ живот.

- Дори си признаваш, че би сторила подобно нещо. А после ти твърдиш, че аз си въобразявам всичко. - Нана хвърли укорителен поглед към наемния убиец.

- Никога не съм твърдял каквото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Единствено те уверих, че нямам намерение да те убивам. Не съм способен да отговарям за постъпките на другите. Възможно ли би било да спреш с това? Никой тук не ти мисли злото, всички сме дошли, заради наградата.