Мистериозна гора - Отбор 5

- Не. - поклати глава Елвира.
Перото се издигна нагоре заедно с ръката на Елвира и започна да се мести според движенията на Сенчестата книга. Елвира се загледа в книгите и забеляза тази, която търсеха.
- Хубаво ми я показваш, но сега е време да ми кажеш как да летя. - изсумтя жената.

- Как да се справя с нас? Не разбирам накъде биеш, аз нямам проблем с почти никого тук, както и в Кросфайър Муунлайт. Не се налага никой да се "справя" с мен. - невъзмутимо продължи лисицата и се загледа в книгите.

- Опасявам се, че летенето не е и моята силна страна. - отвърна с подигравателен тон Крисчън.

Силиа сви рамене.
- Тогава не виждам причина да ревеш толкова за този талисман.

Елвира въздъхна. Очевидно трябваше да се катери по рафтовете. Жената се покатери по единия и отново погледна към книгата. Трябваше да намери подходящ момент, в който да скочи и да хване книгата.

Крисчън застана под мястото, където се катереше Елвира. Не биваше да позволи жената да се нарани, ако загуби равновесие.

- Талисманът беше нещо, с което онзи гном планираше да ме нарани. Защо е толкова чудно, че искам да бъде унищожен, за да не може следващият с лоши намерения да го стори вместо него? - присви очи Нана. - Ти днес сама доста пъти изрази, че би се радвала ако ми се случи нещо лошо.

- Или го искаш унищожен, за да си правиш каквото искаш на воля? - изсмя се Силиа и вирна вежда. - Ще прощаваш желанията ми, на достатъчно ужасии се нагледах от теб и себеподобните ти.

- Но аз на теб нищо не съм ти сторила! - продължи Нана. - Не разбирам защо си толкова агресивна срещу мен, когато единственото, което искам е да живея спокойно по тези земи.

Елвира пробва няколко пъти, все неуспешни. Жената започна да се ядосва. Изкачи за пореден път рафта и ядно въздъхна.
- Омръзна ми вече. Хем искате да се развали това проклятия, хем с нищо не помагате. - изрече маркизата към перото. Гласовете в главата ѝ се опитваха да я окуражават.

- Не ги чувам, но ако са толкова полезни колкото двете там, - той посочи с ръка към спорещите Силиа и Нана. - още дълго ще стоим тук.

- Но стори на Крис, това е напълно достатъчно. - скърсти ръце Силиа. - И накрая най-нагло посмя да искаш имение за 800 милиона? Какво толкова стори, за да заслужиш това?

- Нямах никаква представа колко струва проклетата къща. Просто казах, че искам къща като тази на Арус, нищо друго. Какво съм виновна, че тази беше единствената, която ми хареса тогава? - въздъхна Нана. - Нищо не съм му сторила, заради проклетия талисман, както забелязваш, дори и да исках, не бих могла.

- Една идея по-полезни са, но не дават идеи как да я взема. - изрече Елвира.
Тя забеляза, че Сенчестата книга лети към нея и протегна ръце, за да я хване, сетне скочи уж в подходящия момент, но не я хвана.
- Чудесно. Ще си поседим тук, въпреки тях. - ядно изрече Елвира и отново започна да се катери по рафта.

Крисчън въздъхна. Надяваше се тази книга наистина да им даде обещаното обяснение за случващото се, цялата ситуация бе доста странна. Никой, освен горката Елвира не чуваше гласовете, а Нана и Силиа изглежда бяха намерили по-интересни занимания от това да се притесняват за раната на съотборницата си.

Силиа се засмя.
- Ха, по някаква случайност си избрала точно най-скъпата в каталога? Разправяй тези на баба ми. - отвърна принцесата. - И като не си го хипнотизирала как се сдоби с нея? Какво го накара да ти я вземе?

Елвира се концентрира над книгата. Опита да се успокои и отново разпери ръце. Книгата приближаваше и маркизата забеляза, че ръцете ѝ треперят. Отново щеше да я изтърве. "Сега!", чу в главата си и сепната скочи напред. Строполи се по лице на пода и тъкмо щеше да се откаже от тази глупост, когато осъзна, че държи книгата.
- О, най-сетне. - изрече тя и побърза да стане от земята.

Нана сви рамене.
- Просто избрах най-голямата. И честно казано, нямам представа, очаквах да откаже, особено имайки предвид как се държи с мен, но изненадващо за мен, се съгласи. Помислих тогава, че е решил да бъде цивилизован, но уви, от тогава насам не е спрял да ме тормози и заплашва. - въздъхна лисицата.

- Най-после! - въздъхна облекчено Крисчън. - Е, пише ли нещо полезно вътре?

- Със сигурност така е станало и със сигурност те тормози и заплашва. - скръсти ръце принцесата.