Мистериозна гора - Отбор 5

Крисчън не беше сигурен къде точно около него са трите жени.
- Някоя от вас разпознава ли какво казват? Каквото и да е, този език е чужд за мен. Вероятно Серена би ни била полезна тук, уви... - въздъхна мъжът.

- Честно казано, не виждам разликата. Срещнах някаква лисица във Валдора, която беше въодушевена да започне работа в публичния ви дом. Така и така златото е едно от нещата, за които страшно много ламтите, какво толкова? - изрече Силиа и се обърна към Крисчън. - Дори не мисля, че говорят на староеритоски.

Елвира поклати глава.
- Не, аз също не разпознавам думите. - отвърна тя.
Жената внимателно пристъпваше напред, надявайки се да не се препъне в нещо.

- Злато? В публичния дом на Валдора определено нямаше много от това. - извъртя очи Нана, макар и да знаеше, че Силиа не може да види изражението ѝ в този момент. - Би следвало да съм ти благодарна, предполагам. В ръцете на господаря Неро, това място най-сетне има шанс да просперира.

- Само аз и Елвира ли сме загрижени за ситуацията, в която се намираме? - с насмешка попита Крисчън. - Не съм сигурен за публичния дом във Валдора и възможностите, които предлага за талантливи лисици, но тук определено няма нищо от това.

Силиа присви очи. От къде пък знаеше Крисчън, че имат какъвто и да е талант?
- Какъв талант, освен за хипноза и манипулация биха могли да имат? Не изглежда като да могат кой знае какво. - отвърна принцесата.

- Ех, жалко няма езеро.
Елвира продължи напред и забеляза нещо блестящо в далечината. Маркизата не бе сигурна дали е истинско или съзнанието ѝ си правеше шеги с нея. Тя се обърна назад и видя светлата част на гората. Не се бяха отдалечили толкова много.

- Лесно е да злорадстваш, когато не мога да използвам силите си. - ядно въздъхна Нана.

- Налага се да е така, в името на спокойствието на всички ни. - с насмешка отвърна Крисчън. - Не съм сигурен доколко уменията на другите са съпоставими с тези на Юки, но определено не бих желал да съм в полезрението ѝ отново.

- Разбира се, спокойствието на човеците е по-важно от моето. Както винаги. - продължи да се цупи лисицата, сетне се приближи до Елвира. - Това място е наистина странно, там отново има светлина.

- Човеците нищо не са ти направили. Не е като да можем да се защитим от теб адекватно, затова не мисля, че трябва да поставяме спокойствието ти над нашето. - изрече Силиа и погледна напред. - И аз виждам нещо.

- Ще видим тази работа. - измрънка под носа си Нана. Беше решила, че ще опита да открадне талисмана, докато наемният убиец още не виждаше съвсем добре. Трябваше да се приближат само още малко към тази светлина. - Според мен трябва да идем да видим каква е тази светлина. Изглежда интересно.

Внезапният ентусиазъм на Нана навя подозрения в ума на наемния убиец.
- Не се ли притесняваше до съвсем скоро, че всичко това е мой план, за да те нараня? - засмя се той. - От къде дойде това внезапно желание за приключения?

Нана присви очи.
- Не искам отново да бъда обвинявана, че се страхувам от подобни нелепости, това е. - сви рамене лисицата.

Елвира тръгна напред и светлината все повече започваше да добива някаква форма. Маркизата се изненада, когато пред нея се изправи огромен дъб. Дървото изглеждаше мъртво.
- Добре, това е единственото, което горе-долу се вижда тук.

- Или просто си намислила нещо. Не бих се учудила, видът ви постоянно плете нещо. - изрече принцесата и подмина Нана, сетне застана до Елвира. - Има дупка в дървото.

Нана и наемният убиец също се приближиха до дървото. Лисицата вече виждаше всички добре, но все още не знаеше къде точно наемният убиец държи проклетия талисман. Не можеше да го накара да се съблече, това щеше да бъде изключително нелепо.
- Хм. Просто някакво дърво. Какво точно гледаме тук?

- Има, да. - изрече Елвира и с трепереща ръка бръкна в дупката.
Не ѝ се струваше особено дълбока. Тя напипа нещо и едва потисна вика си. Извади каквото бе хванала и го огледа - черно перо, което бе обградено от червена аура.
- Интересно.

- Само това ли имаше там?

- Някой има ли представа какво би могло да бъде това нещо? - Крисчън хвърли поглед към Нана. - Не е ли вашият вид доста заинтересован от подобни предмети?

- Изглежда ме бъркаш с Юки. Тя се интересува от колекциониране на магически предмети, вероятно с удоволствие би добавила това нещо в колекцията си. Аз нямам подобни влечения. - отвърна Нана, все още обмисляйки как да открадне талисмана.

- Нямаше друго. - отвърна Елвира и неволно се убоде на края на перото.
Тя тъкмо щеше да засмуче пръста си, когато перото се издигна от ръката ѝ и грубо се заби в ръката ѝ. Маркизата извика от болка и отстъпи назад, опита да отстрани перото от себе си, но не можеше.
- Спрете го! - извика тя, докато черното перо изписваше кървави букви върху ръката ѝ.

Силиа се втурна към Елвира и хвана перото, но сякаш не бе хванала нищо. Перото се местеше заедно с ръцете ѝ и продължаваше да пише върху ръката на Елвира.
- Не става. - изрече принцесата и опита да дръпне перото с всичка сила, но не можеше.

Крисчън се втурна и с известни усилия успя да изтръгне перото от ръката на жената, внимавайки да не се пореже на него.
- Какво е това нещо?! - възкликна удивено той.

Нана гледаше отстрани, нямайки намерение да се включва в това. Хрумна ѝ нова идея.
- Защо не пробваме друго? След като онова устройство взима силите ми, може би затова ти позволи да вземеш перото. Защо не го обвиеш в него?