Мистериозна гора - Отбор 5

Все още държейки странното перо, Крисчън се обърна към Нана.
- Откъде знаеш какво представлява устройството? Не си спомням да съм ти казвал. - изненадано отвърна той.

- Не! - изрече Елвира, дишайки тежко. - Не знам за вас, но аз вече разбирам какво казват гласовете. Перото трябва да остане при мен.

- Не знаех. - излъга лисицата. - Но благодаря за потвърждението, предположих, че ще е някакъв талисман, инак не виждам как би могъл да го разнасяш навсякъде със себе си с лекота. - тя се обърна към Елвира, никак не ѝ харесваха думите на тази жена, това тотално разваляше плана ѝ. - Какво говориш? Та това перо те нарани! Най-разумно би било да го унищожим, използвайки устройството!

- Аз не ги разбирам. - изрече Силиа и опита да огледа раната на Елвира. - Изглежда ужасно, трябва да се върнем и да я третираме.

Елвира доближи Крисчън и грабна перото от него.
- И тогава бих те убила със собствените си ръце. За мое съжаление, току-що се прокълнах. - изрече маркизата, игнорирайки пулсирането в ръката си. - Гласовете шептят, че трябва да открия Сенчестата книга и да разваля проклятието на това място. Перото е ключът към това.

- Според мен това е нищо и никакъв магически предмет с призрак вътре. - невъзмутимо отвърна Нана, отмятайки косата си назад. - Юки разбира от такива неща, нека ползваме устройството, за да го неутрализираме. Така всички ще бъдат доволни, тя ще го добави към колекцията си, а ти ще си свободна.

Силиа скръсти ръце.
- Не помня теб да те е нападало това перо. Защо реши, че има призрак вътре?

- Призракът е цялото това място. Книгата трябва да унищожим, не перото. - Елвира стисна черното перо, не можеше да позволи на тази жена да го вземе.

Нана сви рамене.
- Обикновено в подобни предмети живеят отмъстителни призраци. Юки така ми е казвала, както казах, аз не се интересувам от подобни неща. Очевидно е, че реагира на устройството, инак защо наемният убиец би могъл да го спре? Не виждам защо настоявате горката жена да страда, само за да ми натриете носа.

Силиа скръсти ръце.
- Ти наистина си проста. Не ти ли каза току-що, че е прокълната и трябва да намери книгата? Как ще стане без перото? - изрече принцесата.

Крисчън се замисли. В думите на Нана имаше логика, но не можеше да бъде сигурен дали не успя да изтръгне перото, просто защото е по-силен физически от Силиа. Не можеше да позволи на устройството да му се изплъзне. От друга страна не желаеше Елвира да страда, ако има възможност да ѝ се помогне по този начин.
- Сигурна ли си, че наистина не разпознаваш този предмет и не знаеш нищо за въпросната книга? - попита той лисицата.

Елвира огледа ръката си и се засмя. Вече разбра защо Крисчън е успял да отстрани перото.
- Успял е да го махне, защото изглежда перото е завършило изречението. - изрече жената.

Нана изгледа наемният убиец и Силиа така, сякаш пред нея стояха най-глупавите същества на света.
- Не съм сигурна дали аз съм проста, или сте вие двамата. - въздъхна лисицата. - Защо ѝ е да се вслушва в глупостите на някакъв изкуфял призрак? Така или иначе сигурно са лъжи, няма да се учудя да е бил някой дъртофелник приживе, като онази нещастница. В Еритос се намираме все пак.

Елвира присви очи срещу Нана.
- Шептящите гласове, които чувате са стотици насилствено убити хора. Те са затворници на това място и ако развалим проклятието, ще могат да преминат в отвъдното. - отвърна жената. - В перото няма призрак.

- Интересно. Ако това е така, значи трябва да открием тази книга, макар и опитът ми с търсене на магически предмети да не е особено богат. - отвърна Крисчън, спомняйки си в какво състояние се озова последният път, когато търси нещо подобно по заръка на Юки.

Нана присви очи и реши да смени тактиката си, тъй като изглежда никой не ѝ вярваше, а това я отдалечаваше от талисмана. Тя се приближи до наемния убиец.
- Повярвай ми, не слушай тези ниско интелигентни човеци. Нали затова аз съм тук? Искахте от мен да ви помагам с подобни неща - Юки ми е разказвала за безброй такива случаи. Отмъстителен призрак вероятно подвежда тази жена, за да се възползва от нея и да използва тялото ѝ, за да върши злини в този свят.

Крисчън се обърна към Нана.
- Тоест твоята теория е, че книгата не съществува?

- Според мен не съществува. Замисли се, ако имаше подобно нещо, нямаше ли да е вече в колекцията на Юки? Тя също живее тук. Мисли логично и използвай устройството, за да защитим горката жена.

Крисчън въздъхна.
- Опасявам се, че след като принадлежа към расата на ниско интелигентните човеци, би било крайно трудна задача да се замисля. - с насмешка отвърна Крисчън.

- Да сме искали от теб да ни помагаш с подобни неща? Ти чуваш ли се? Кой е искал помощ от теб точно? - вирна вежда Силиа.

Шепнещите гласове в главата на Елвира се засилваха. Жената знаеше, че не може да вярва на Нана. Тя продължаваше да стиска перото и внимателно отстъпваше назад, докато не потъна отново в тъмнината. Накрая просто побягна към светлата част на гората, трябваше непременно да се прибере.

- Още когато пристигнахме тук ме укори за това, че не желаех първа да вляза в тъмнината. - отвърна Нана, сетне се обърна към наемния убиец. - Съжалявам, имах предвид тях. Поне ти ме послушай.

Крисчън понечи да спре Елвира, но тя вече се бе отдалечила. Той се обърна към Нана.
- Обиждайки приятелите ми не е най-разумното нещо, което можеш да сториш. - отвърна той.

Нана хвърли поглед към отдалечаващата се жена.
- Ти си виновен за това, не аз. Ако ме беше послушал, тя щеше да е в безопасност. Сега, кой знае какво ще ѝ се случи. - сви рамене лисицата.

- Абсолютно нищо. - изрече Силиа. - Много е съмнителна изненадващата ти загриженост към човешко същество. Неприсъщо е за противния ви вид. - изсмя се принцесата и тръгна след Елвира. Изглежда, нямаха повече работа тук, засега.