Мистериозна гора - Отбор 5

- Човеците нищо не са ти направили. Не е като да можем да се защитим от теб адекватно, затова не мисля, че трябва да поставяме спокойствието ти над нашето. - изрече Силиа и погледна напред. - И аз виждам нещо.

- Ще видим тази работа. - измрънка под носа си Нана. Беше решила, че ще опита да открадне талисмана, докато наемният убиец още не виждаше съвсем добре. Трябваше да се приближат само още малко към тази светлина. - Според мен трябва да идем да видим каква е тази светлина. Изглежда интересно.

Внезапният ентусиазъм на Нана навя подозрения в ума на наемния убиец.
- Не се ли притесняваше до съвсем скоро, че всичко това е мой план, за да те нараня? - засмя се той. - От къде дойде това внезапно желание за приключения?

Нана присви очи.
- Не искам отново да бъда обвинявана, че се страхувам от подобни нелепости, това е. - сви рамене лисицата.

Елвира тръгна напред и светлината все повече започваше да добива някаква форма. Маркизата се изненада, когато пред нея се изправи огромен дъб. Дървото изглеждаше мъртво.
- Добре, това е единственото, което горе-долу се вижда тук.

- Или просто си намислила нещо. Не бих се учудила, видът ви постоянно плете нещо. - изрече принцесата и подмина Нана, сетне застана до Елвира. - Има дупка в дървото.

Нана и наемният убиец също се приближиха до дървото. Лисицата вече виждаше всички добре, но все още не знаеше къде точно наемният убиец държи проклетия талисман. Не можеше да го накара да се съблече, това щеше да бъде изключително нелепо.
- Хм. Просто някакво дърво. Какво точно гледаме тук?

- Има, да. - изрече Елвира и с трепереща ръка бръкна в дупката.
Не ѝ се струваше особено дълбока. Тя напипа нещо и едва потисна вика си. Извади каквото бе хванала и го огледа - черно перо, което бе обградено от червена аура.
- Интересно.

- Само това ли имаше там?

- Някой има ли представа какво би могло да бъде това нещо? - Крисчън хвърли поглед към Нана. - Не е ли вашият вид доста заинтересован от подобни предмети?

- Изглежда ме бъркаш с Юки. Тя се интересува от колекциониране на магически предмети, вероятно с удоволствие би добавила това нещо в колекцията си. Аз нямам подобни влечения. - отвърна Нана, все още обмисляйки как да открадне талисмана.

- Нямаше друго. - отвърна Елвира и неволно се убоде на края на перото.
Тя тъкмо щеше да засмуче пръста си, когато перото се издигна от ръката ѝ и грубо се заби в ръката ѝ. Маркизата извика от болка и отстъпи назад, опита да отстрани перото от себе си, но не можеше.
- Спрете го! - извика тя, докато черното перо изписваше кървави букви върху ръката ѝ.

Силиа се втурна към Елвира и хвана перото, но сякаш не бе хванала нищо. Перото се местеше заедно с ръцете ѝ и продължаваше да пише върху ръката на Елвира.
- Не става. - изрече принцесата и опита да дръпне перото с всичка сила, но не можеше.

Крисчън се втурна и с известни усилия успя да изтръгне перото от ръката на жената, внимавайки да не се пореже на него.
- Какво е това нещо?! - възкликна удивено той.

Нана гледаше отстрани, нямайки намерение да се включва в това. Хрумна ѝ нова идея.
- Защо не пробваме друго? След като онова устройство взима силите ми, може би затова ти позволи да вземеш перото. Защо не го обвиеш в него?

Все още държейки странното перо, Крисчън се обърна към Нана.
- Откъде знаеш какво представлява устройството? Не си спомням да съм ти казвал. - изненадано отвърна той.

- Не! - изрече Елвира, дишайки тежко. - Не знам за вас, но аз вече разбирам какво казват гласовете. Перото трябва да остане при мен.

- Не знаех. - излъга лисицата. - Но благодаря за потвърждението, предположих, че ще е някакъв талисман, инак не виждам как би могъл да го разнасяш навсякъде със себе си с лекота. - тя се обърна към Елвира, никак не ѝ харесваха думите на тази жена, това тотално разваляше плана ѝ. - Какво говориш? Та това перо те нарани! Най-разумно би било да го унищожим, използвайки устройството!

- Аз не ги разбирам. - изрече Силиа и опита да огледа раната на Елвира. - Изглежда ужасно, трябва да се върнем и да я третираме.

Елвира доближи Крисчън и грабна перото от него.
- И тогава бих те убила със собствените си ръце. За мое съжаление, току-що се прокълнах. - изрече маркизата, игнорирайки пулсирането в ръката си. - Гласовете шептят, че трябва да открия Сенчестата книга и да разваля проклятието на това място. Перото е ключът към това.