Мистериозна гора - Отбор 5

Елвира разгледа помещението, в което бяха попаднали.
- Еха. И всичкото това под едно дърво, кой да повярва? - усмихна се жената.
Перото се изпъна напред и задърпа Елвира право към отсрещната стена.
- Не, какво правиш?

Силиа опита да помогне на Елвира, но тя дори не забави крачка.
- Пусни го.

- Не мога! - извика Елвира и в следващата секунда се сблъска със стената.
Сблъсък обаче нямаше. Тя премина през стената и се озова в друга стая.
- Библиотека. Може да минете през стената.

Нана извъртя очи.
- Това получаваме, когато се водим по акъла на някой вероятно доста стар призрак. - измрънка под носа си лисицата.

Крисчън беше скептичен, но опита да провре ръката си през стената и установи, че може да премине.
- Интересно.

- Дано в някоя книга пише как се затварят лисици в подобни стаи. - засмя се Силиа и мина през стената.

- Защо точно лисици? - повдигна вежда Нана. - Така като гледам колко сте наивни човеците и как вярвате на първия срещнат призрак, изглежда никак няма да е трудно да бъдете затворени някъде.

Елвира въздъхна. Шепнещите гласове поискаха от Елвира да запали свещите в залата. Маркизата го стори и веднага след това стотици книги се издигнаха във въздуха.
- Ти сериозно ли?

Крисчън вирна поглед към книгите.
- Тук ни липсва само конярят Каво. Почти очаквам да изскочи отнякъде. - изсмя се мъжът.

- Защото сте напаст и абсолютно всеки трябва да знае как да се справя с вас. - отвърна Силиа и погледна към летящите книги. - Някаква идея, Елвира?

- Не. - поклати глава Елвира.
Перото се издигна нагоре заедно с ръката на Елвира и започна да се мести според движенията на Сенчестата книга. Елвира се загледа в книгите и забеляза тази, която търсеха.
- Хубаво ми я показваш, но сега е време да ми кажеш как да летя. - изсумтя жената.

- Как да се справя с нас? Не разбирам накъде биеш, аз нямам проблем с почти никого тук, както и в Кросфайър Муунлайт. Не се налага никой да се "справя" с мен. - невъзмутимо продължи лисицата и се загледа в книгите.

- Опасявам се, че летенето не е и моята силна страна. - отвърна с подигравателен тон Крисчън.

Силиа сви рамене.
- Тогава не виждам причина да ревеш толкова за този талисман.

Елвира въздъхна. Очевидно трябваше да се катери по рафтовете. Жената се покатери по единия и отново погледна към книгата. Трябваше да намери подходящ момент, в който да скочи и да хване книгата.

Крисчън застана под мястото, където се катереше Елвира. Не биваше да позволи жената да се нарани, ако загуби равновесие.

- Талисманът беше нещо, с което онзи гном планираше да ме нарани. Защо е толкова чудно, че искам да бъде унищожен, за да не може следващият с лоши намерения да го стори вместо него? - присви очи Нана. - Ти днес сама доста пъти изрази, че би се радвала ако ми се случи нещо лошо.

- Или го искаш унищожен, за да си правиш каквото искаш на воля? - изсмя се Силиа и вирна вежда. - Ще прощаваш желанията ми, на достатъчно ужасии се нагледах от теб и себеподобните ти.

- Но аз на теб нищо не съм ти сторила! - продължи Нана. - Не разбирам защо си толкова агресивна срещу мен, когато единственото, което искам е да живея спокойно по тези земи.

Елвира пробва няколко пъти, все неуспешни. Жената започна да се ядосва. Изкачи за пореден път рафта и ядно въздъхна.
- Омръзна ми вече. Хем искате да се развали това проклятия, хем с нищо не помагате. - изрече маркизата към перото. Гласовете в главата ѝ се опитваха да я окуражават.

- Не ги чувам, но ако са толкова полезни колкото двете там, - той посочи с ръка към спорещите Силиа и Нана. - още дълго ще стоим тук.

- Но стори на Крис, това е напълно достатъчно. - скърсти ръце Силиа. - И накрая най-нагло посмя да искаш имение за 800 милиона? Какво толкова стори, за да заслужиш това?

- Нямах никаква представа колко струва проклетата къща. Просто казах, че искам къща като тази на Арус, нищо друго. Какво съм виновна, че тази беше единствената, която ми хареса тогава? - въздъхна Нана. - Нищо не съм му сторила, заради проклетия талисман, както забелязваш, дори и да исках, не бих могла.

- Една идея по-полезни са, но не дават идеи как да я взема. - изрече Елвира.
Тя забеляза, че Сенчестата книга лети към нея и протегна ръце, за да я хване, сетне скочи уж в подходящия момент, но не я хвана.
- Чудесно. Ще си поседим тук, въпреки тях. - ядно изрече Елвира и отново започна да се катери по рафта.

Крисчън въздъхна. Надяваше се тази книга наистина да им даде обещаното обяснение за случващото се, цялата ситуация бе доста странна. Никой, освен горката Елвира не чуваше гласовете, а Нана и Силиа изглежда бяха намерили по-интересни занимания от това да се притесняват за раната на съотборницата си.