Мистериозна гора - Отбор 5

Нана изгледа наемния убиец и Силиа скептично.
- Аз просто се хранех. Ако някой е погодил някому мръсен номер, то това е той. Онзи противен гном планираше да ме нарани с това устройство, как да повярвам, че той няма същите намерения, след като не ми го дава? - скръсти ръце лисицата.

- Не. Всички повтарят, че трябва да намеря книгата и да я унищожа, за да си отидат. - въздъхна Елвира. - Странно е.

- Може би заради храненето, лиси. - изсмя се Силиа. - С Юки какво ли не му причинихте, ще ти се наложи да му простиш, че се опитва да се защитава. Пък и не знам какво мрънкаш пак - не ти ли купи имение за 800 милиона? Не ти ли е достатъчно?

- Разбира се, че няма да ти го дам. - с насмешка отвърна Крисчън, кимвайки към Силиа. - Отдавна съм загубил вяра в способността на Нана да ме разбира. Повярвай ми, дори и имението не поправи този проблем. - продължи да се смее мъжът.

Нана извъртя очи.
- Една къща? Какво толкова специално има в една къща, всички в онова кралство живеят в подобни, защо и аз да нямам? - невъзмутимо продължи лисицата. - Не знам какво му е сторила Юки, но съм сигурна, че го е заслужил, имайки предвид начина по който се държи с мен.

Елвира извърна глава към съотборниците си и въздъхна. Не знаеше дали сега е времето да си оправят отношенията тия двамата, не че щеше да има особена полза.

- Една къща? Къща за 800 милиона, това не са никак малко пари, дори и за хората в Кросфайър Муунлайт. И нищо не си е заслужил, даже се държи твърде добре с противни същества като вас.

Крисчън въздъхна.
- Защо винаги обичате да ми напомняте за тази сума... Тъкмо да я забравя и...

- Няма да я забравят, не и докато Силиа не разбере какви са мотивите ти зад този подарък. - тихо отвърна Елвира.

- Противни същества? - изсмя се Нана. - Ако бях противна, каквито са онези долни гноми и сатири във Валдора, с които доколкото разбрах си се опитала да заговорничиш против мен, никой нямаше да иска да ми подари нищо. Разбира се, че ще получавам подаръци, това е най-малкото, което някой би могъл да направи за мен. - навири нос лисицата.

- Мотивите ми... - изсмя се тихо Крисчън, дочувайки думите на Елвира. - Мотивите ми бяха да помогна на една невинна възрастна жена да живее. А и направих грешката да повярвам, че Нана ще спре до там. Глупава грешка от моя страна, особено след като познавам Юки, приемам подигравките ви още отсега.

- Не съм заговорничила с никакви гноми, шматко проста. А тъпия сатир беше напълно безполезен, не че ме и учуди. - изрече Силиа, сетне се изсмя. - Сякаш не знаем как ги получаваш тези подаръци, когато Крис не е наоколо. Хипнотизираш някого и той ти подарява каквото поискаш.

- Разбира се, че е безполезен. - сви рамене Нана. - Колкото до подаръците, които получавам, съвсем не ми се налага да хипнотизирам никого. Получавам ги заради красотата и уменията си.

Силиа се изсмя.
- То да, какво друго може да даде противна лисица, която не знае друго освен да мами разни хора?

- Радвам се, че клиентите ми не ме смятат за "противна лисица". Така не ми се налага да живея в бедност като вас тук. - изсмя се на свой ред Нана и се обърна към наемния убиец. - После очаквате да имам доверие, че няма да сторите нещо срещу мен. Трудно е.

Елвира въздъхна. Слава богу, стигнаха до дървото.
- Може ли да спрете вече? Стигнахме. - изрече жената, а перото се размърда в джоба ѝ.
Жената го извади и го постави обратно в дупката в дървото. То потъна и нещо избоботи, сетне се отвори стълбище.
- Ще трябва да влезем.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти.
- Не смятате ли, че имаме по-важна работа тук от това да обсъждаме подобни нелепости? Елвира все още има кървава рана на ръката, или може би това не е от значение?

Силиа се изсмя и скръсти ръце.
- Знам ли дали скъпата ти приятелка Юки не е отровила ума на тъпачката Клара, която да е започнала да ѝ дава златото на Еритос. - отвърна принцесата и се обърна към Крисчън. - Важно е, да, обаче имам една молба и тя е да предотвратиш скъпата ти приятелка Нана отново да сметне за нужно да налага желанията си и да излага животите на невинни хора на опасност.
Принцесата се доближи до Елвира.
- Какво сега?

- Точно поради тази причина аз и този талисман сме неразделни от известно време. - засмя се Крисчън.

- Влизаме. - изрече Елвира.
Тя внимателно се наведе, за да влезе в дупката на дървото, сетне се изненада, че перото е отворило тайно стълбище.
- Не е толкова зле, колкото изглежда, обещавам.

- Бих повярвала, но забравяш, че аз също съм живяла в Еритос и вече знам, че това кралство злато няма. - продължи да се смее Нана. - Дори не разбирам какво намира Юки в него, но тя винаги е била странна.
Нана хвърли скептичен поглед към стълбището.

Силиа влезе след Елвира, че нямаше доверие на противната лисица.

- Тук ли смяташ да стоиш? - подкани лисицата Крисчън.

- Не, разбира се. - изсумтя Нана и последва двете жени вътре.

Крисчън отново въздъхна, сетне също се запъти надолу по стръмното стълбище. Нана наистина прекаляваше и не помагаше на никого в това пътешествие. "По-добре е от Каво, предполагам." Подсмихваше се сам на себе си наемният убиец, спомняйки си за коняря.