Мистериозна гора - Отбор 5

Нана изсумтя, чувайки думите на Силиа, но тя също се беше отдалечила.
- Значи е съвсем очаквано аз да търпя нейните обиди, но нямам право да се защитя?

- Не съм казал подобно нещо. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Никой не те е спрял да се защитаваш, щом се чувстваш обидена. Смяташ ли да се прибираш в Кросфайър Муунлайт, или все още си убедена, че съм измислил всичко това, за да те убия?

- Признавам, че в началото си го мислех, но съм убедена, че не можеш да измислиш подобно нещо сам. Разбира се, че ще се прибера, нямам намерение да оставам на това ужасно място. Призраците не ме притесняват, но какво бих правила, ако случайно се натъкна на дъртофелницата? Мен ако питаш, това е много по-лошо, от някакво си черно перо. - скръсти ръце Нана.

- Имаш доста интересни приоритети. - отвърна Крисчън. - Нека се прибираме, бих те посъветвал да поработиш над поведението си, изглежда ще се наложи да си сътрудничим със Силиа и Елвира за известно време. Не се интересувам от странната ви свада, но не помагате на никой.

- Посъветвай това нея, не мен. - невъзмутимо отвърна лисицата и последва наемния убиец извън гората, към пристанището. Надяваше се до края на това нещо да успее да измисли как да вземе талисмана.

Силиа отново дойде на уреченото място. Надяваше се всичко да мине добре и онази проклетница Нана да не се появи.

Елвира дойде след Силиа и зачака заедно с нея Крисчън и Нана.

Нана се върна на мястото, където предния път бе отишла с онези луди и изсумтя, виждайки, че Силиа е вече там.
- Здравейте. - вяло поздрави лисицата.

Крисчън също се върна на мястото, където предния път откриха онова перо. Трябваше да разкрият всичко за случилото се, за да не се налага Елвира да страда ненужно. Той поздрави трите жени.

Силиа извъртя очи. Хайде, пак тази.
- Трябва да ми напомниш да не се записвам на подобни събития. - изрече тя към Елвира.

- Можеше и по-зле да е, стига. - въздъхна Елвира.
Надяваше се този път Нана да не реши да я поставя в ненужна опасност като предния път.

- Е, открихте ли онази книга? - с лека подигравателна нотка в гласа започна Нана. - Силно ме съмнява, тъй като такова нещо едва ли съществува.

- Щеше да бъде хубаво стига да не се падах все с едни и същи хора. - изрече Силиа. - Да вървим към онова дърво?

Елвира сбърчи вежди.
- От последния път не сме се връщали тук. Мисля, че дървото ще ни отведе при книгата.

- Остави, тая няма да разбере. - изрече Силиа. - Да вървим.

- Предполагам, че нямаме друг избор. - въздъхна Крисчън. От задачите на Юки имаше лоши спомени що се отнасяше до подозрителни магически предмети.

- Не съм убедена, че аз съм тази, която не разбира, но добре. Стига да не се опитате да сторите нещо срещу мен, нямам против да се убедим всички заедно, че съм била права и просто някой отмъстителен дух си играе с вас. - отвърна лисицата и последва останалите.

Елвира вече знаеше пътя, затова уверено пое напред. Скоро, отново попаднаха в частта от гората, в която беше пълна тъмница. Виждаше се и светлината, която щеше да ги отведе до дървото. Шепотите ставаха все по-ясни.

Силиа се засмя.
- Не се мисли за толкова специална, че някой да се опитва да стори нещо срещу теб. Не е като да може да ти се случи нещо.

Крисчън се обърна към Нана.
- Ти чуваш ли въпросните гласове? Аз лично не. - попита наемният убиец. Ако някой сред тях можеше наистина да прозре какво се случва, следваше да бъде лисицата.