Мистериозна гора - Отбор 5

Елвира въздъхна. Слава богу, стигнаха до дървото.
- Може ли да спрете вече? Стигнахме. - изрече жената, а перото се размърда в джоба ѝ.
Жената го извади и го постави обратно в дупката в дървото. То потъна и нещо избоботи, сетне се отвори стълбище.
- Ще трябва да влезем.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти.
- Не смятате ли, че имаме по-важна работа тук от това да обсъждаме подобни нелепости? Елвира все още има кървава рана на ръката, или може би това не е от значение?

Силиа се изсмя и скръсти ръце.
- Знам ли дали скъпата ти приятелка Юки не е отровила ума на тъпачката Клара, която да е започнала да ѝ дава златото на Еритос. - отвърна принцесата и се обърна към Крисчън. - Важно е, да, обаче имам една молба и тя е да предотвратиш скъпата ти приятелка Нана отново да сметне за нужно да налага желанията си и да излага животите на невинни хора на опасност.
Принцесата се доближи до Елвира.
- Какво сега?

- Точно поради тази причина аз и този талисман сме неразделни от известно време. - засмя се Крисчън.

- Влизаме. - изрече Елвира.
Тя внимателно се наведе, за да влезе в дупката на дървото, сетне се изненада, че перото е отворило тайно стълбище.
- Не е толкова зле, колкото изглежда, обещавам.

- Бих повярвала, но забравяш, че аз също съм живяла в Еритос и вече знам, че това кралство злато няма. - продължи да се смее Нана. - Дори не разбирам какво намира Юки в него, но тя винаги е била странна.
Нана хвърли скептичен поглед към стълбището.

Силиа влезе след Елвира, че нямаше доверие на противната лисица.

- Тук ли смяташ да стоиш? - подкани лисицата Крисчън.

- Не, разбира се. - изсумтя Нана и последва двете жени вътре.

Крисчън отново въздъхна, сетне също се запъти надолу по стръмното стълбище. Нана наистина прекаляваше и не помагаше на никого в това пътешествие. "По-добре е от Каво, предполагам." Подсмихваше се сам на себе си наемният убиец, спомняйки си за коняря.

Елвира разгледа помещението, в което бяха попаднали.
- Еха. И всичкото това под едно дърво, кой да повярва? - усмихна се жената.
Перото се изпъна напред и задърпа Елвира право към отсрещната стена.
- Не, какво правиш?

Силиа опита да помогне на Елвира, но тя дори не забави крачка.
- Пусни го.

- Не мога! - извика Елвира и в следващата секунда се сблъска със стената.
Сблъсък обаче нямаше. Тя премина през стената и се озова в друга стая.
- Библиотека. Може да минете през стената.

Нана извъртя очи.
- Това получаваме, когато се водим по акъла на някой вероятно доста стар призрак. - измрънка под носа си лисицата.

Крисчън беше скептичен, но опита да провре ръката си през стената и установи, че може да премине.
- Интересно.

- Дано в някоя книга пише как се затварят лисици в подобни стаи. - засмя се Силиа и мина през стената.

- Защо точно лисици? - повдигна вежда Нана. - Така като гледам колко сте наивни човеците и как вярвате на първия срещнат призрак, изглежда никак няма да е трудно да бъдете затворени някъде.

Елвира въздъхна. Шепнещите гласове поискаха от Елвира да запали свещите в залата. Маркизата го стори и веднага след това стотици книги се издигнаха във въздуха.
- Ти сериозно ли?

Крисчън вирна поглед към книгите.
- Тук ни липсва само конярят Каво. Почти очаквам да изскочи отнякъде. - изсмя се мъжът.

- Защото сте напаст и абсолютно всеки трябва да знае как да се справя с вас. - отвърна Силиа и погледна към летящите книги. - Някаква идея, Елвира?