Мистериозна гора - Отбор 5

Силиа се засмя.
- Ха, по някаква случайност си избрала точно най-скъпата в каталога? Разправяй тези на баба ми. - отвърна принцесата. - И като не си го хипнотизирала как се сдоби с нея? Какво го накара да ти я вземе?

Елвира се концентрира над книгата. Опита да се успокои и отново разпери ръце. Книгата приближаваше и маркизата забеляза, че ръцете ѝ треперят. Отново щеше да я изтърве. "Сега!", чу в главата си и сепната скочи напред. Строполи се по лице на пода и тъкмо щеше да се откаже от тази глупост, когато осъзна, че държи книгата.
- О, най-сетне. - изрече тя и побърза да стане от земята.

Нана сви рамене.
- Просто избрах най-голямата. И честно казано, нямам представа, очаквах да откаже, особено имайки предвид как се държи с мен, но изненадващо за мен, се съгласи. Помислих тогава, че е решил да бъде цивилизован, но уви, от тогава насам не е спрял да ме тормози и заплашва. - въздъхна лисицата.

- Най-после! - въздъхна облекчено Крисчън. - Е, пише ли нещо полезно вътре?

- Със сигурност така е станало и със сигурност те тормози и заплашва. - скръсти ръце принцесата.

- Разбира се, че го прави. - настояваше Нана. - Никога не е спирал. Единствената причина, поради която ми помага е вероятно онази дъртофелница. Знам ли вече, сигурно е баба му, не разбирам защо е такъв лицемер. Не реагира, когато убих онзи Пейтън, но за нея дава мило и драго. - изсумтя лисицата.

Елвира разлисти книгата и извъртя очи.
- Пише небивалици. Не разбирам староеритоски. - въздъхна жената.
Сенчестата книга се разлисти сама на празна страница и перото започна да пише нещо на еритоски.
- Смели герои влязоха в гората, послушаха тълпата и със смели сърца, влязоха в дупката. - започна Елвира, сетне се изсмя. - Изгубиха римата тези. - изрече тя през смях. - Перото и книгата се събраха и жителите освободиха. С кръвта на Елвира, перото разваля древното проклятие.
След казаното, перото убоде Елвира, пускайки ѝ кръв.
- Ей! - извика жената и забеляза, че перото пише с кръвта ѝ. - Освобождавам ви. Освобождавам ви. Освобождавам ви!

- Убила си Пейтън Клемингс? Не че идиотът не го заслужаваше, но интересно. И той ли те заплашваше?

Крисчън се приготви да защити горката Елвира, в случай че перото отново я нападне, изглежда Нана и Силиа продължаваха да са вглъбени в странния си спор.

Нана изцъка с език. Вярно, не беше казала за убийството на онзи нещастник.
- Всъщност не. Предложи ми брак. - изсмя се тя. - Скоро след това обаче дойде в дома ми и си позволи да ме обижда, затова го убих. Изглежда съм пропуснала да го спомена, но така или иначе животът му не беше важен.

Силиа се изсмя.
- И после се учудваш, че хората искат да се защитават от такива като теб? Наистина? Не виждам причина да се сърдиш, че никой не те иска около себе си.

За момент Елвира се почувства замаяна, но това бързо отмина. Гласовете в главата ѝ ѝ благодаряха, че ги е освободила. Книгата се затвори и перото се залепи върху корицата в средата.
- Мисля, че се получи. Гласовете ми благодариха, че съм ги освободила. - изрече жената и погледна книгата. - Ще трябва да я дам на Серена, тя разбира староеритоски.

- Доста човеци ме искат около себе си. Умните и успели финансово човеци обикновено нямат проблеми с мен. - усмихна се лисицата.

- Ако беше тук с нас може би щяхме да разберем повече за това място. - отвърна Крисчън. - Поне тази рана ще изчезне скоро, надявам се.

- Шепнейки в главите им, разбира се, че няма да имат. - засмя се Силиа. - Странно как само умни и успели финансово те искат. Изобщо не мирише на лисичи манипулации, не.

Елвира погледна ранената си ръка.
- Надявам се. Лунният прашец не помагаше. - въздъхна тя и се обърна към Силиа и Нана, които все още спореха. - Дами, готови сме, не че ви интересува.

- Всички ме искат, защото съм красива. - продължи да се усмихва Нана. - Само че не обръщам внимание на бедни човеци, не виждам какво бих могла да получа от тях. Тук в Еритос явно ви устройват, но то и друг избор нямате. - подигра се тя.

- През цялото време не смениха темата. Впечатлен и удивен съм от постоянността им. - подигра се Крисчън.

- Впечатляващо и удивяващо ще е ако със Силиа успеете да запазите добри отношения поне месец. - въздъхна Елвира.

- Нима със Силиа сме в лоши отношения? - засмя се мъжът. - Аз поне не съм наясно, ако е така.

- Имаме си избори, но меркантилни курви никога не биха го разбрали. - изсмя се Силиа. - Далия в лисича форма. Лика-прилика сте си.

- Далия? - повдигна вежда Нана. - Какво общо има онази жена в имението на Арус с мен? Тя си живее нейният живот, аз моя. Дори не комуникирам с нея. Тя също не ме харесва, по незнайни за мен причини.

"Защо да си наясно?", помисли си Елвира.
- Е, скъпата ми приятелка все още мисли, че с Нана сте имали нещо и така е получила къщата. Не бих могла да я виня и на мен не ми е особено понятно кой ще купи къща просто заради една старица. - отвърна Елвира. - В добри отношения ли сте? Не помня да съм ви виждала да си говорите по партита от известно време.

- Учудвам се. Имате един и същ характер и много общи интереси, а именно злато срещу курвеене. Наистина съм изненадана, че не сте намерили общ език.

- Това е само защото както виждаш, Силиа изглежда по-заинтересована от Нана в момента. - засмя се Крисчън. - Започвам да смятам, че тя е тази, която е имала "нещо" с нея, аз - уви, не съм. Отдавна се опитвам да ви обясня, че това, което в Кросфайър Муунлайт е просто неприятен разход, тук е цяло състояние. За мен наистина не беше трудно да ѝ купя онази къща, а и наистина вярвах, че с това исканията ѝ ще спрат и няма да нарани никого.