Стаята на Крисчън

Малка и неугледна стая с изцяло дървено обзавеждане. Дъските по пода и стените отдавна бяха прогнили, а дюшекът на леглото беше изтърбушен.

Наемният убиец се беше отместил от входа на стаята и лисицата влезе първа. Зениците ѝ мигом се разшириха от погнуса.
- Какво означава това? Каква е тази мизерия? - повиши тон тя мигновено.

- За да си спомниш реалността на доста от жителите тук, прекрасна лисичке. - подигравателно отвърна Крисчън, сетне затръшна вратата зад гърба на Нана, оставяйки я вътре. Пъхна ключа от външната страна на ключалката и го превъртя два пъти.

Нана осъзна, че е била заключена вътре и мигом се обърна и започна да блъска по вратата.
- Веднага ме пусни от тук! Ще съжаляваш за това! Ще си взема талисмана и ще...

- Не се тревожи. След като стаята е на мое име, никой няма да посмее да те притеснява. Пък и, когато си тръгна, ще имаш силите си. - засмя се Крисчън. - Съветвам те обаче, да не постъпваш неприлично с тях, определено няма да бъда доволен, ако унищожиш едно от любимите ми места за разпускане. Не гарантирам как бих реагирал. Утре ще ти отключат.
След като изрече това, мъжът най-невъзмутимо си тръгна и се запъти към къщата на Нана. Поне тази вечер щеше да бъде спокойна и нямаше да премине в жалките ѝ опити да си върне устройството.

Нана блъсна по вратата още няколко пъти, но скоро след това усети прилив на енергия, поради което осъзна, че наемният убиец си е тръгнал. За миг се замисли дали да не унищожи това място, заедно с всички вътре, но се сдържа. Несъмнено щеше да бъде убита на следващия ден, ако стореше това. Лисицата отново се огледа, тази стая беше ужасно гнусна и мръсна, дори колибата в Еритос бе много по-поддържана. В никой случай не планираше да ляга на това отвратително легло. Тя издърпа единствения стол и го изтупа от пепелта. Наемният убиец щеше скъпо да си плати за стореното!