Ресторант "Червен божур"

- А тази Нана... И тя ли прилича на нея? - попита жената. Искаше да изкопчи максимално много информация за потенциалната си конкурентка.

- За щастие, няма нищо общо с лейди Моника. - засмя се Крисчън.

- Значи това ли е? Подарил си ѝ къщата, защото си се опитал да избягаш от обичайния си тип? - засмя се жената, не успявайки да сдържи любопитството си.

Крисчън въздъхна тежко.
- Само един разговор с Арус и вече те е въвлякъл в делюзиите си. - отвърна той.

- Защо си такъв? Просто ми е любопитно какво представлява жената, заслужила подарък за осемстотин милиона злато. Всеки би бил любопитен. - засмя се Алиса.

- Нана е куртизанка. - отвърна Крисчън, продължавайки невъзмутимо да реже от пържолата си.

- Куртизанка... Разбира се, че е куртизанка! Как не се досетих по-рано?! - измънка Алиса по-скоро на себе си, след което шумно си отдъхна, дори не осъзнавайки, че го прави. - В такъв случай значи всичко това има съвсем просто обяснение.

Крисчън повдигна вежда и хвърли подозрителен поглед на жената пред себе си.
- Изпитвам нарастващи съмнения, че си разбрала каквото и да било от обясненията ми досега. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.

Алиса беше доста доволна от чутото. Изглежда Крисчън изобщо не се беше променил. Дори и когато те двамата имаха отношения, приятелките ѝ я предупреждаваха да не излиза с него, тъй като скоро след това ще бъде заменена от друга жена, или от някоя куртизанка. Тя на свой ред бе успяла да развали лошите им прокоби, като просто го бе зарязала първа. А след като и тази жена беше куртизанка, в съвкупност с начина, по който Крисчън говореше за нея, изглежда бе загубила интереса му вече.
- Не се тревожи, всичко разбирам. - усмихна се тя и най-сетне започна да яде салатата си.

Крисчън довърши пържолата си и реши да игнорира странното поведение на Алиса. Предполагаше, че нищо не е разбрала и вероятно, както и повечето от останалите, е повярвала на Арус вместо това. Какво им ставаше на всички напоследък? Толкова ли недостоверни изглеждаха думите му, та дори Арус им се струваше по-адекватен в сравнение?!
- Предлагам да спрем да коментираме Нана, изненадан съм от себе си, че не изгубих апетит слушайки за нея през цялото време досега.

- Все пак би ми било интересно да я видя. - усмихна се Алиса, побърза да довърши салатата си. - Свободен ли си след това? В центъра са отворили нова малка таверна, напитките изглеждаха обещаващи. 

- В такъв случай пожелавам на двете ви приятно прекарване в тази нова таверна. - засмя се Крисчън. - Шегата настрана обаче, не мога да пия прекалено много тази вечер, Арус чака нова пратка с робини. Ще те изпратя докъдето си отседнала, разбира се, но след това се налага да се върна.

Алиса не беше особено доволна от това развитие на вечерта, но не можеше да се натрапва повече, особено след странния изблик на Крисчън от по-рано. 
- Не се тревожи, наех вила, която е по път за имението на Арус така или иначе. - усмихна се тя. Все пак живееше в Шиера, отдавна се бе научила да планира маршрутите си добре. 

- Звучи добре. - отвърна Крисчън и повика келнера, за да плати сметката. 

След като сметката бе уредена, Алиса последва Крисчън извън ресторанта. Трябваше да открие тази Нана и да разбере повече около тази ситуация.