Ресторант "Червен божур"

- Когато отначало ми каза, че работиш за Арус, едва се сдържах да не се изсмея. - отвърна жената, сетне благодари на келнера, който току-що бе донесъл менютата им. И без това не се интересуваше от храната. - Изглежда обаче нещата доста са се променили около него.

- Случват се и чудеса в този живот, изглежда че. - засмя се чернокосият мъж, взимайки менюто си в ръце. Така или иначе вече знаеше какво ще поръча. - Ти не замина ли при роднини в Шиера?

- Точно така. - кимна жената. - Дойдох да прекарам известно време тук, докато строят новата ми лятна резиденция там. Сега обаче се изкушавам да купя имение и тук. - усмихна се чаровно лилавокосата жена.

- Не бих казал, че пазарът е особено благосклонен в днешно време. - отвърна Крисчън. - Последният имот, който купих ми излезе осемстотин милиона злато.

Алиса щеше да отвърне, но тъкмо тогава келнерът се върна, за да приеме поръчките. Жената си поръча обикновена салата, нямаше нужда от повече и без това.
- Чух за това от Арус вече. - засмя се тя.

Крисчън си поръча пържола от рядка порода теле, сетне обърна поглед към жената пред себе си.
- Вече си говорила с Арус?

- Планирах да те потърся в дома му, но случайно го срещнах на пазара и се заприказвахме. Той ми каза къде да те открия, за да те поканя тук. - усмихна се Алиса. - Не съм съвсем сигурна обаче дали имаше смисъл. - въздъхна тя.

- За какво говориш? - присви очи Крисчън. - Защо да не е имало смисъл? Знаеш, че винаги бих се радвал да се видим.

- Щастлива съм да го чуя, но момичето, на което си подарил къщата няма ли да има против? - засмя се нервно жената.

- Момичето... на което подарих къщата, - с въздишка повтори Крисчън. - няма право на мнение. 

Алиса се изненада от чутото и още повече от тона на Крисчън, изричайки го.
- Добре, сега вече наистина съм объркана. Признавам, че Арус не ми разказа много за тази ситуация. - отвърна тя. - Какво се е случило с тази къща, та реагираш така?

- Дълга история е, а и не желая да влизам в подробности. - отвърна Крисчън, отмествайки ръцете си, за да положи келнера чинията с храната му. - Нана няма нищо общо с мен, освен тази къща. 

Алиса също получи салатата си, но я бутна встрани. Искаше ѝ се да узнае повече, но вероятно Крисчън нямаше да сподели.
- Не съм сигурна как да отвърна на това, наистина. Ако не сте в добри отношения, защо продължава да живее там? 

- Не бих казал, че сме в каквито и да било отношения. - засмя се мъжът, отрязвайки парче от пържолата си. - Реших да се смиля над нея и лошия ѝ изглежда късмет, не мисля, че има къде другаде да иде. А и е достатъчно нахална, за да измоли Арус да ѝ позволи да се нанесе при него. За мен това би бил по-лошият вариант.

- Значи теоретично... В момента до теб няма друга жена? - с надежда в гласа попита Алиса.

- Няма. - прямо отвърна Крисчън и остави приборите си в чинията за момент. - Алиса, искам да ти кажа единствено, че неволно те въвлякох в доста незряла част от живота си. Съжалявам, ако с действията си съм те наранил някога.

Алиса не разбираше с какво бе провокирала подобен отговор.
- Да си ме наранил? Не, в името на боговете, защо изобщо би си помислил подобно нещо?! - изненадано възкликна тя. - Аз съм тази, която съжалява, задето прекратих отношенията ни и избрах охолен живот в Шиера, знаейки, че ти не би могъл да ме последваш там.

- Това е минало, а и никога не съм му отдавал особено значение. - отвърна той. - Няма защо да съжаляваш. Така или иначе от самото начало те подведох.

Лилавокосата жена се усмихна горчиво.
- Да не мислиш, че не знам? Крис, не съм сляпа, винаги съм знаела, че прояви интерес към мен, защото приличам на нея.

Крисчън отряза още една хапка от пържолата си.
- Точно затова исках да приемеш извиненията ми одеве. - отвърна той, след като преглътна хапката си. - Осъзнах, че действията ми са нелепи отдавна.